Синдикатите пак се целят в плоския данък

Първо трябва да се намали безработицата, а после да се вдигат заплатите

Синдикатите пак се целят в плоския данък | StandartNews.com

Разумна ли е предложената от КНСБ мярка, която предвижда българите със заплата до 400 лв. да получат внесените за данъци пари в края на годината и как може да се реши проблема с работещите бедни у нас, които по последни данни наброяват половин милион - "Стандарт" потърси за коментар икономиста от "Индъстри Уоч" Льчезар Богданов.

От КНСБ въртят, сучат и пак се захващат с плоския данък. Говорим за нежелание на част от икономическите и синдикалните анализатори да приемат съществуващата данъчна система. Затова с всякакви идеи и под различни наименования се атакува една и съща цел - плоският данък. Последната предложена мярка е умел тактически ход на синдикатите срещу плоския данък, но опакована по друг начин. Иначе идеята на КНСБ за данъчния кредит е механично вярна - ако вземем едни пари от бюджета, естествено, че ще можем да ги дадем на хората. Все едно да питаме дали да въведем необлагаем минимум и дали да освободим определени хора от плащане на данъци.

Тази идея е сред тези, които синдикатите изповядват от доста години. Те искат силна прогресия на данъците, множество преференции и облекчения, както и специално третиране. Но дългият опит в много страни показва, че успешни са тези социални политики, които адресират проблемите през разходната страна на бюджета, а не през приходната. Така че, ако имаме социални проблеми, трябва да ги адресираме през разходите за социална политика и да се вложат усилия тези средства да отиват наистина за най-нуждаещите се. Данъчната система трябва да бъде максимално проста, семпла и разбираема, за да е лека за управление и спазване. Това е моето разбиране как най-общо трябва да се управлява бюджетът.

Идеята на КНСБ не е случайна, а представлява опит за пробив и цялостно движение за смяна на плоския данък, както и за връщане на прогресивен данък с множество преференции, отстъпки и облекчения за специални групи хора. Имахме го преди години с данъчните ставки до 40% и най-различните облекчения. Не знам колко от нас си спомнят как тогава разни хора караха скъпи лимузини и фирмени джипове, а не плащаха данъци и как си купуваха апартаменти на името на фирмата, спестявайки от данъци. Но тези неща някак си много бързо се забравят, когато се предлагат подобни идеи.

Принципният спор е дали да имаме една проста, семпла и разбираема данъчна система с ниски ставки, но за сметка на това валидни за всички, или политика на много силна прогресия, високи данъци и същевременно най-различни отстъпки, за които синдикати и работодатели ще се борят всяка година с министъра на финансите и министъра на труда. В крайна сметка това е дилемата. За мен по-добрият вариант за икономика, която трябва да привлича инвестиции и да насърчава създаването на работни места, е този с ниски данъчни ставки и проста данъчна система.

Нека се прави социална политика през разходната политика. Най-големият дял от бюджета в България е за социални разходи и трябва да се управлява добре. Трябва да оправим социалната система, а не да пипаме данъчната. Нека припомним, че когато бе въведен плоският данък без необлагаем минимум, тогава и минималната заплата, и осигурителните прагове бяха увеличени до такава степен, че никой работник не започна да плаща повече данъци от преди това. Стана така, че в момента на въвеждането на тази система всички получиха допълнително пари, които да компенсират въвеждането на данъка и по-ниските доходи. Не смятам, че трябва да се предприемат някакви специални мерки спрямо работещите бедни у нас. Нужни са мерки, които да насърчат привличането на инвестиции, и то не само външни, но и вътрешни, както и създаването на работни места. Защото, когато има повече работни места и инвестиции, първо, се наемат повече хора и, второ, работните места стават по-производителни и се получават по-високи доходи.

Именно това е решението за забогатяване. Няма друг дългосрочен и устойчив път, включително и за хората с ниски доходи. У нас има огромен брой хора, които нито са регистрирани като безработни, нито работят. Така че нека първо да се погрижим за тези, които са бедни, защото нямат работа и после да се чудим как да вдигаме доходите. Трябва да се предприемат икономически политики, част от които например да включват известни промени в трудовото законодателство и да облекчат наемането на труд, особено във фирми със сезонна заетост и на нискоквалифицирани работници. Не смятам, че работещите бедни са съществен макроикономически проблем на България. Има много други проблеми, за които трябва да помислим преди това.

Записа Михаела БЛАГОЕВА

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай