Петък,

Родители искат лимит за теглото на учебниците

От: Failed to load user -
Родители искат лимит за теглото на учебниците
A
A
A

17 хипотези за произхода на българите в "История"-та за XI клас

Читанките да се делят на свитъци за I и II срок, за да олекнат раниците

Родители искат лимит колко да тежат учебниците на децата, стана ясно по време на дискусия какво да променим в помагалата, организирана от образователния портал "Академика". Те настояват също читанките да се делят на свитъци за първия и втория срок, за да олекнат раниците на децата. Някои от преподавателите, присъствали на срещата, защитиха мнението за един учебник по предмет, застъпвано от предишния образователен министър Анелия Клисарова. Ако пък учебниците са няколко, да бъде разписана много точно структурата им, за да учат децата в един и същи период едни и същи неща, предложиха те.

Най-големите проблеми на българския учебник не са само тежкият академичен стил и множеството термини, за което се говори от години. Според учители сред тях е и огромното разминаване между съдържанието на одобрените от МОН учебници по даден предмет. Благодарение на това ученици от един и същи клас учат различни неща. Това затруднява децата не само ако им се наложи преместване от едно в друго училище. Когато се правят програмите за състезания и олимпиади, често се оказва, че учениците в едно училище са минали даден материал, а в друго - още не са стигнали до него. Или - никога няма да стигнат, защото в техния учебник той не е заложен.

В много от случаите разминаванията са и в самото съдържание - в два от учебниците по история например учениците учат само една хипотеза за произхода на българите. В третия за сметка на това са дадени всичките 17, но на твърде висок академичен стил, разказа Румяна Йорданова, преподавател от СУ. Тя води и кандидатстудентски курсове и сподели, че учениците, достигнали 12 клас, често пъти нямат базисни знания, когато се записват на курса, който уж би трябвало да "надгражда" наученото.

"Допустимо е дете в трети клас да пита какво е Априлско въстание. Но аз съм имала

абитуриенти, които питат кога е било Априлското въстание

и какво е станало на Девети септември", заяви тя. По нейните думи заради обичайната практика издателите да дават на различни учени да пишат отделните раздели за историческите периоди учебниците страдат и от разностилие. "Най-често всеки от учените излага само собствените си възгледи за съответния период", разказа тя. Малцина включвали в учебника и хипотезите на свои опоненти, затова помагалата често пъти се изкривяват. Йорданова каза, че често пъти редакторите дори не си дават труда да изгладят различията, така че учебникът да има единен облик. Заради това тя срещнала учебник по история, в който един период е даден в преизказно наклонение, следващият - в сегашно историческо време, а съвременната история е дадена в минало свършено - явно защото авторът, за разлика от учениците, е бил очевидец на събитията.
Повечето от учебниците са неразбираеми без помагалата към тях, които от своя страна също струват пари, каза Нели Манолова, преподавател в 88-мо училище. Йорданова пък посочи, че много от тях се разпространяват на пазара

без одобрението на МОН и са пълни с грешки

В едно от тях, струващо 15 лв., историкът Алфред Рамбо е изписан като двама души - Алфред и Рамбо.

Според учителите много съществен проблем на учебниците е и това, че при цялата си академичност те пропускат информация, без която децата не биха разбрали урока. Така например в учебник, написан чрез копи-пейст на помагало за по-горен клас, но с известни съкращения, изпаднала част от информацията за кръстоносците, без която децата научавали само, че кръстоносците са победили, но не и кои са тe. Често пъти материал, който може да бъде разбран едва в 6-7 клас, се предлага на децата в трети и те трудно се ориентират в проблемите на Римската империя и Византия например. Учителката Мария Илиевска обобщи наблюдения на свои колежки, според които пък в учебниците по средновековна и обща история в по-горните класове ислямът е застъпен повече, отколкото християнството, а православието на практика е обезличено. Имало и случаи, в които християните били наричани "немюсюлмани", посочи друга преподавателка. Помагалата

изобилстват от чуждици и псевдоакадемизъм

при който учителите се налага да бъдат "преводачи", посочиха преподаватели още в началния курс. Първата световна война в учебниците по история е много оскъдно представена и учениците трудно се ориентират за какво става дума, споделят още те.

В по-горните класове пък възниква проблем как точно се преподава историята, разказа Румяна Йорданова. Тя е провела анкета сред ученици от 100 училища за това как протичат часовете им по история. Според някои от зрелостниците - "Учителката ни говори и гледа през прозореца", а други споделяли училищен опит от типа на: "Учителката възлага реферат на Иванчо. Следващия час той го чете, никой не го слуша, тя му пише шестица и възлага следващия урок като реферат на Петърчо". В резултат на това учениците пропускат покрай ушите си цели исторически периоди и на финала имаме абитуриенти, които не знаят ключови моменти от историята на България и света, както показват и нароилите се напоследък социологически проучвания, при които децата

бъркат например ГУЛАГ с "Гугъл"

Друг от сериозните проблеми при преподаването на история е недостигът на часове, заради което учителите просто нямат време да стигнат до най-новата ни история и годините след Втората световна война най-често остават непреподадени.

МОН няма власт над авторите

Пълна промяна ще има най-рано през 2018 г.

Преподаватели предлагат да се провеждат тайни конкурси за учебници, при което експертите на МОН да виждат само съдържанието. Имената на авторския колектив да остават скрити, за да не се респектират оценителите от маститите учени, които фигурират в тях.

Експертите от МОН, които присъстваха на дискусията, подчертаха, че в момента МОН няма правото да определя кой да бъде автор на учебник и може да се произнася само по съдържанието. Авторите се определят от самите издателства и парите, които те получават, са търговска тайна.

Създаването на новите учебници вероятно ще се забави поне до 2018 г., защото то е обвързано с приемането на новия закон за училищното образование. Проектът за него е внесен от депутати на ГЕРБ, но дори и след влизането му в сила ще бъде нужно време за разработване на държавните образователни стандарти, програми и след това още година за написване на първите учебници. В момента учебниците по история например, по които учат децата са от началото на века, като най-стари са тези за гимназиите.

Законопроектът предвижда новите учебници вече да имат възможност и за електронен вариант, което ще облекчи тежките раници. При одобряването им ще има два етапа. Първият е оценка за това дали съответстват на държавния образователен стандарт. Вторият етап обаче ще оценява именно пригодността им за употреба в училище, като там оценката ще се дава от учителите. Законът обаче предвижда държавата да поставя своите изисквания за етап, а не за клас. Ще бъде посочено например какви знания трябва да имат учениците в края на четвърти клас, а учителят ще разпределя материала съобразно нивото на децата, които обучава. Това вероятно ще диференцира още повече учебниците, които се ползват.

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички