Парламентарните избори приключиха. Остава да се сформира следващото правителство на България. На пръв поглед това изглежда нормален политически процес, но имайки предвид каква непоносимост изпитват партиите у нас една към друга, вече е ясно - няма да е лесно. Няма да е лесно и заради факта, че за първи път от началото на демократичните промени в България в НС влизат осем формации. И досега съставянето на коалиции беше трудно, но сега изглежда почти невъзможно. Когато в Германия миналата година Християндемократическият блок спечели 42% от гласовете - всички казаха, че това е лична победа на канцлера Ангела Меркел. По-добър резултат е имал само Конрад Аденауер през 57-ма година. Веднага след изборите се споменаваше думата коалиция, но тя не звучеше притеснително, въпреки че досегашният й коалиционен партньор - либералите, не успяха да преминат 5-процентната бариера и останаха извън Бундестага. В продължение на седмици буквално пред очите на обществото се водеха преговори както със Зелените, така и със социалдемократите. Резултатът е видим - вече повече от година заедно управляват християн- и социалдемократи, т.е. десни и леви. Коалиционното споразумение обаче обхващаше всички сфери на икономическия, социалния и дори културния живот на страната. Ние, българите, няма как да не се впечатлим, че те се споразумяха дори как да бъде отбелязана 250-годишнината от рождението на Бетовен.
В Белгия преди последните парламентарни избори правителство нямаше почти 2 години. Парламентът обаче си работеше, и то не зле. Тази седмица бе обявено сформирането на ново правителство, на базата на резултатите от изборите от 25 май. Куриозното в случая е, че партията, която спечели изборите - Нов фламандски алианс, участва в коалицията, но не е мандатоносител и не излъчва министър-председател. Той е представител на третата партия - Реформаторско движение. Втората партия - социалистическата, остава в опозиция, макар и да има повече гласове от тази на бъдещия премиер Шарл Мишел. Партията на фламандските християндемократи пък предпочетоха да получат еврокомисарски пост и в замяна се отказаха от премиерския. Бъдещият премиер на Белгия е син на бившия външен министър и бивш еврокомисар за развитието и хуманитарната помощ Луи Мишел. Сегашното правителство на Белгия е сътворено от четири партии, 5 месеца преговори и почти инфарктно 28-часово финално заседание. Трудна, но не и невъзможна коалиция между 3 фламандски и една франкофонска партия. Шведска коалиция - така я нарекоха веднага, заради цветовете на партиите в нея, тъмносини и жълти, т.е. крайнодесни и либерали.
В Израел съставянето на правителството на Бенямин Нетаняху също продължи с месеци и беше следствие на тежки преговори. Той управлява заедно с националистическата партия "Наш дом Израел", чийто лидер Авигдор Либерман е външен министър и създава не малко проблеми с изказванията си. Наскоро израелският премиер бе привикан във Вашингтон да обясни проруската позиция на Либерман по отношение на Украйна. За съжаление обаче самият Нетаняху няма как да се отърве от коалиционния си партньор, който вече открито защитава руските интереси.
Че е трудно да се управлява, никой не се и съмнява, защото дори и след сформирането на управляващата коалиция Израел продължава да е разделен на левоцентристи и десни ултранационалисти. Те се блокират един друг и така израелците стават заложници на самите себе си.
В България ситуацията в момента е същата. Или трябва да се създаде нова невъзможна на пръв поглед коалиция като шведската в Белгия, или се отива на нови избори. Вторият вариант не може да продължава до безкрай, защото гласоподавателите вече се произнесоха - 8 партии в парламента. Доволни или не - политическите лидери трябва да се съобразят с новите реалности и да направят всичко възможно да се състави стабилно правителство. За това обаче е необходима голяма доза зрялост, малко его и мисъл за бъдещето на страната, чието развитие през последните месеци бе сериозно забавено заради нестабилното коалиционно правителство на БСП, ДПС и "Атака".
Не казвам, че трябва да сме като германците, където леви и десни управляват заедно, защото знам, че на този етап подобен вариант е труден за преглъщане у нас и е непростим. Казвам обаче, че преговорите трябва да са на базата на политики, да са публични, да не стават договорки под масата, да бъде оповестено и публикувано коалиционното споразумение, за да знаят българите кой какъв ангажимент е поел и най-важното - след това да се спазва стриктно през следващите 4 години.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
