Държавата може да е на Борисов, но важното е народът да е на моя страна. Това бе неизказаното послание на президента Румен Радев една година след встъпването му в длъжност. Видяхме го улегнал в емоциите и готов за битки. Мъжът, който с наивна надменност каза на депутатите: "Остават ви три дни, после идвам аз", се превърна в държавника с най-висок рейтинг, който може да си позволи думите: "Парламентарната демокрация атрофира" и "Президентът не дължи извинение никому". Боецът, който една година заразяваше нацията с патриотизъм, е на път да стане професионалният политик, който все още се учи да жонглира с посланията в различни ситуации.
Отчетът на държавния глава и първата му пресконференция бяха показателни за това не къде е бил Радев пред последните 12 месеца, а къде ще бъде той в следващите 12.
5 фронта с властта си отвори Румен Радев. Направи го не емоционално - само и само да има разделителни линии, по които да се отличава от властта на ГЕРБ. Направи го като генерал по всички правила на изкуството на войната. За да бъде спечелена тя, трябва да се атакува стратегията на врага, учи Сун Дзъ. Затова и Радев избра едни от най-чувствителните обществени теми за критиката си към управляващите: отношенията между институците, антикорупционния закон, политиката към Русия, Истанбулската конвенция и парите за армията. Теми, по които в управляващата коалиция
няма единно мнение, а обществото е разделено
Разчертавайки сам "бойното поле", генералът вярва, че ще може да контролира посоката на сраженията, атакувайки с въпроси, вето и всички останали похвати на политическите битки.
Той има нужда от това, защото една година живее в сянката на премиера Борисов. Особено във външнополитически план трябва да довършва започнатото от министър-председателя в срещите му с европейски и световни лидери. На този етап еманципацията не може да стане с дуел, а само с дипломация.
Затова от една страна Радев показа, че не желае война между институциите. Но от друга ясно, заяви, че няма да търпи да бъде пренебрегван и да научава от медиите за случаи като поканата към турския президент Ердоган да участва в среща на върха ЕС - Турция във Варна през март. Не влезе в изказа на Корнелия Нинова за корупцията като държавна политика. Но твърдо повтори тезата си, че със закон разкриваемостта няма да се подобри. А с въпроса: "Къде е квотата на президента?" отново показа, че няма да позволи да е извън играта. Като тънка червена нишка бе темата Русия в изказването на Радев. Засегна я не както досега между редовете. А ребром. И ако някой бе пропуснал пасажа за необходимостта от падане на санкциите в словото му, то нямаше как да не чуе, че 140-годишнината от Освобождението е основно събитие за годината. И да не запомни фразата: "Вярвам, че 2018 е възможност да изведем българо-руските отношения от ледената епоха". Досега Радев не бе дал ясен сигнал, че иска да е част от външната политика. Думите му преди ден са знак, че оттук нататък той активно ще участва в нея. И тъй като това безспорно е силната страна на Борисов и негова запазена територия, Радев просто ще попълни празните места, най-голямото от които е именно нееднозначното отношение на страната ни към Кремъл. България
има крещяща нужда от добри отношения с Русия
- заради енергийните проекти, търговските пазари и културните връзки. Но като член на ЕС и НАТО има нужда от "железните гаранции", както каза руският дипломат № 1 Сергей Лавров, за реализирането на всяко едно от тези неща. Затова е необходим посредник, който да гарантира баланса. Кой по-добре да влезе в тази роля от президента Радев. Затова и тълкуванията, че той атакува директно Борисов са нелогични.
С речта си Радев потвърди, че в следващите 12 месеца ще бъде борец срещу статуквото. Но не като Корнелия - в челен сблъсък с първите на деня. А като изразител на страховете и очакванията на народа. За разлика от Нинова, която рисува държавата в негатив, където в бяло е само опозицията, картината на Радев е цветна и с много нюанси. Макроикономическите показатели са добри, но инвестициите намаляват, заяви президентът. Според него външната политика е правилна, но не може тя да се кове отвън навътре. Радев отчете брой спрени закони, вътрешни и международни срещи, но не успя да се похвали с реализирана кауза. Затова и по-голяма част от думите му бяха анализ на свършеното не от него, а от другите - властта. За себе си говореше, както и преди година, в бъдеще време. За него това все още е печеливша стратегия. Защото така Радев остава на пиедестал - високо и далече от статуквото като единствена алтернатива на недоволните от него. От тази позиция той ще продължава да надъхва с патриотизъм, да посочва горещите теми и да трупа рейтинг. Но в следващата година ще трябва да направи избор дали с действията си ще остане политик в бъдеще време или ще се превърне в политик на бъдещето. Докато върви по този път обаче ще трябва да спазва правилата на играта в държавата България, управлявана от премиер Бойко Борисов с парламентарен шеф Цвета Караянчева. Ако Корнелия не бе проявила упорство и бе оглавила НС, със сигурност щеше да му е по-лесно.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
