Пръснатите пилци на национализма

Историческата равносметка показва, че първата вълна на разширението на Европейския съюз се оказа пагубна за социалистите. От 2005 г. насам Европейската народна партия успя да вземе надмощие най-вече заради слабостта на левицата от новоприсъединените държави в Централна и Източна Европа. Гласуването за Европейски парламент (ЕП) на 25 май крие нов сюжет - отместване на политическия център още по-надясно и завихряне на центробежните сили. Социологическите проучвания и тревожните анализи в западните медии вещаят исторически пробив на националистическите и изолационистките на Стария континент. Патриотарското хоро се води от Найджъл Фарадж, ексцентричния лидер на Великобританската партия на независимостта. Последните прогнози гласят, че с антиимигранската си агитация той ще спечели до 38%. В най-богатите страни се очаква крайнодесните и евроскептични партии да съберат между 20 и 30% и да овладеят около четвърт от местата в бъдещия ЕП.

Къде сме ние?

Ако се вярва на социологическите изследвания, нито една националистическа партия в България няма да прескочи бариерата от 5,88%. Всъщност патриотичният вот у нас държи дял от поне 20 на сто, но ще се разпилее между няколко лагера. Твърдото ядро ще се разполови между "Атака" и НФСБ. Мнозина разочаровани прехвърлят симпатиите си към "България без цензура" и ВМРО. Подценяваната прослойка на бившите военни намира свой фаворит в лицето на о. р. ген. Михо Михов от АБВ. ГЕРБ също полага усилия да свири на патриотичната струна и да привлече анти-ДПС електората.
Крайните настроения се готви да ожъне формацията на Павел Чернев и Симеон Костадинов.
Интересите на западните и нашите националисти обаче са пряко противоположни. В България населението се доверява повече на институциите в Брюксел - Европарламент и Еврокомисия, отколкото на собствените си Народно събрание, Министерски съвет и съдебна система. И днес 75% от хората продължават да харесват ЕС насред мъчителната криза.
Западните националистически партии до един са срещу еврото, общия пазар и свободата на движение в Европа, за принудително връщане на икономическите имигранти по родните им места. Ако желанието им се изпълни, това ще доведе до насилствено прокуждане на стотици хиляди българи, които учат, живеят и работят в Западна Европа. Българските националисти също не изгарят от любов към пришълците, но агресията им е концентрирана предимно върху идващите от Близкия изток и Африка, а не върху западняците и руснаците. Според социологическите проучвания засега Украинската криза също не променя политическите нагласи въпреки сериозното й разиграване от страна на всички националистически партии.
Пъстрата палитра евронационалисти

притежава и някои общи черти -

религиозен консерватизъм, съпротива срещу влиянието на САЩ и международните корпорации, връщане на националния суверенитет, отказ от илюзиите за общоевропейска империя. Разнообразието от фобии и популистки решения, които предлагат Фарадж, Льо Пен, Вилдерс, Щрахе и останалите, правят невъзможно трайното им обединение в политическо семейство в рамките на Европарламента. В същото време техните гласове вероятно ще бъдат решаващи при избора на следващата Еврокомисия и могат да станат предмет на сложни договорки. Ако щурмът на популистки и евроскептични партии успее, може да се очаква един още по-слаб и разделен Брюксел.