"Защото падна здрач, а варварите не дойдоха. Завърнаха се пратениците от границата и казаха, че варвари не съществуват вече. Сега какво ще стане с нас без варвари? Та тези хора бяха някакво си разрешение".
Така завършва стихотворението "В очакване на варварите", писано преди век от Константинос Кафавис.
Тези дни богатите западноевропейски страни преоткриха хилядолетната заплаха от варварите в лицето на бедните роднини от Източна Европа. В сряда британският премиер Дейвид Камерън извади пакет мерки за ограничаване пазара на труда и социалните помощи за гражданите на България и Румъния, които от 1 януари формално ще получат достъп до трудовия пазар на Албиона. Ограниченията са разнообразни - от забрана за кандидатстване за общински жилища до недопускането на бездомници и просяци във Великобритания. Британската карантина бе последвана от вял протест от Брюксел и малко по-енергична реакция от външния ни министър Кристиан Вигенин.
Вчера обаче към британския хор се включиха Германия и Франция. Коалицията на християндемократи и социалисти, водена от Ангела Меркел, обеща да сложи край на "неоправданите претенции за социални помощи" и да ограничи мотивацията за имиграция. Социалистическото управление на Франция начело с президента Франсоа Оланд също обяви, че предприема мерки злоупотребите с правилата на ЕС за временна трудова заетост на чуждестранни граждани. Когато трите най-мощни страни в Общността в пълен синхрон вдигат бариерите пред увеличаващите се човекопотоци, изглежда става дума за дълготраен поврат.
Германия отчете 550 000 хиляди имигранти за първото полугодие или с 11 на сто повече спрямо същия период на 2012 г. Две трети от пристигналите са от ЕС, а сред тях най-много са източноевропейците - 93 хиляди поляци, 67 хиляди румънци и 29 хиляди българи. Притеснителна за Берлин е рязко нарасналата миграция от Южна Европа, като пристигащите испанци са се увеличили с 39%, италианците - с 41 на сто и Португалия - с 26 процента. Едва ли тези гурбетчии биха могли да са заплаха за 82-милионната страна, но са показателни за някои тенденции. На първо място в резултат на дълговата кризата, която особено тежко удари Южна Европа, се е увеличил значително вътрешният за ЕС поток от юг на север заедно с естествения наплив на бедните източноевропейци. Втората тенденция е бумът на националистически, изолационистки и антиевропейски партии в Западна и Северна Европа.
На Албиона набира скорост Партията на независимостта на Найджъл Фарадж, която не успява да попадне в местния парламент единствено поради особеностите на мажоритарната система. Допитванията показват и ръст на още по-екстремистките настроения, които се изразяват от Британската националистическа партия. Във Франция през последните месеци в проучванията води Националният фронт на династията Льо Пен. Наскоро Париж стигна дотам, че социалистически министър Манюел Валс зададе тона на бруталната антиромска кампания, за което получи букет от обвинения в расизъм. В Германия крайно националистическите настроения се държат под похлупак благодарение на изключително строгото им законодателство.
Очевидно Европа от 2007-а, в която България влезе с фанфари, е доста по-различна от Европа през 2013 г. вече ги няма сълзливите клетви за възстановяването на единството на Стария континент, за чудодейното влизането в царството на свободата, демокрацията, слънчевия капитализъм, виенските шницели и немските вурстове. Навлизаме в епоха, когато бедните български и румънски имигранти (най-вече циганите) се превръщат в стръв за жълтата преса, каквато са бежанците от Сирия за нашите булевардни издания. Въвеждат се постепенно крути ограничения на свободата на придвижване, които ликвидират и последните останки от "третата кошница" на Хелзинки. Приемането на България в Шенген се превърна в мираж, а партньорите ни смутено се оправдават по шведските маси, че не ни пускат, защото ги е страх от собствените им крайни националисти. Изходът е българската дипломация най-сетне да излезе от ролята на срамежливото слугинче и да поиска Договорът ни за присъединяване на ЕС да се изпълнява буква по буква и накрая и ние да бъдем третирани като равни с другите европейски народи. Ако продължим да се спотайваме в ъгъла, много скоро българските граждани ще останат и без малкото извоювани досега права.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
