Неделя,

Патриотични игри

От: Failed to load user -
1633
Патриотични игри
A
A
A

Напъните за прекръстване на Благоевград са пореден опит за историческа амнезия

Мине се, не мине, и някой у нас изпада в патриотична носталгия, пускайки поредна подписка за преименуване на някой град, местност или паланка. Тези дни наред е Благоевград. Неотдавна бяха варненските местности, носещи турски имена. За второто местните общинари успешно изхабиха енергия, която можеха да изразходват за решаване на проблемите с "Аспарухово" отпреди потопа. Но може би си е друго пороите да залеят места, на които поредният възродителен процес е върнал българските наименования.

Спомням си, че навремето обект на такива идеи бе и връх Мусала. А още по-преди, веднага след края на соца, всяка малка уличка в столицата си имаше собствена подписка, с която някой искаше да смени комунистическото й име, да демонтира паметната плоча на патрона й и да измете от историческата ни памет тези времена, така че

от тях да не остане и следа

Онова с демонтирането на плочите се случи. С демонтирането на паметта нещата обаче стоят по-сложно. Защото "кръстниците" на градове, улички и други обиталища на късчета от миналото ни обикновено разбират патриотизма малко кривичко. Като брошка на ревера. Като нещо, с което да се закичиш, което да развяваш на стъкло ракия в кръчмата и което най-често се изразява в бутане на паметници и смяна на имена. Обикновено тези прояви на патриотарство се проявяват най-явно в години на криза - и политическа, и на ценностите. Във времена, когато няма с какво да се гордеем, когато ни липсва и личностна, и национална идентичност, когато няма какво да поставим на масата на обединението си освен сръбска ракия и полски домат. Тогава на помощ идват лозунгите, преименуванията, потапянето в едно минало, което винаги е велико за сметка на толкова опосканото ни ежедневие. А също тогава идват и по-страшни неща - едни момчета с бръснати глави и национални флагове, които причакват "врага" в лицето на всеки различен и

под знамето на Левски раздават тупаници

и "правосъдие" на онези, които не са като нас. Които знаят да повтарят "България на българите" по простата причина, че национализмът е последното убежище на бедния, угнетения, потъпкания.

Какво общо има това с Благоевград ли? Ами може би това, че е крайно време да се излекуваме от опитите да наложим историческа амнезия над определени имена и дати, и да се опитаме да се интегрираме в историята си. За да ни е уютно. В нея има не само "България на три морета", но колцина от онези, които я бистрят на маса, действително я познават? Ще стане ли по-голям патриотизмът ни, ако наречем града на името на Самуил, или ако прекръстим всички кътчета на татковината ни с български имена /може и да не стигнат/. Докато в същото време говорим саркастично за сънародника си като за "Ганьо" и наричаме всичко недовършено, половинчато, развалено "българска работа". Патриотизмът ни е разполовен - ние не обичаме настоящето си, затова се опитваме да се опием от миналото и да търсим в него основания за продължение. А може би точно това ни разединява. Така че нека да оставим Дядото на мира - и да потърсим онова, което може да ни даде общо "утре".


Всички новини от категория БГ футбол.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички