Събота,

Образование като кулата в Пиза

От: Администратор -
Образование като кулата в Пиза
A
A
A

София. PISA или Пиза? За българското училище това няма значение. Резултатите от последното международно изследване PISA, което мери знанията на учениците ни, показаха, че образователната ни система навява силни асоциации с наклонената кула в Пиза. Както и при нея, всеки опит да се намали наклонът и да бъде укрепена нанася все по-големи щети.
У нас подобни опити се наричат образователна реформа. След една такава преди около 15 години часовете по математика в училище бяха силно намалени, за да разтоварят учениците от тежката програма. Още тогава математиците предупредиха, че това ще нанесе поражения на подготовката на учениците, които трудно ще бъдат компенсирани. Днес берем плодовете на това - близо половината ни деца

могат единствено да правят бакалски сметки

и да си вземат рестото, когато отидат до магазина, но не и да направят някакви по-сложни изчисления. Камо ли пък да решат някакъв житейски казус, който изисква логическо и аналитично мислене. За 24 години реформи в образованието погубихме именно това. Хаотичните промени в учебници и програми, както и претоварените часове, в които учители препускат след материала, за да не ги обвинят, че пропускат уроци, отучиха децата ни да мислят. Нещо повече - отучиха ги въобще да възприемат като възможност знанията, получени в училище, да имат някаква връзка с реалността. Те са нещо, което трябва да бъде зазубрено, защото ще се явяваш на изпит. Оттам-нататък можеш да го забравиш благополучно, защото така и няма да ти потрябва. Което впрочем не е проблем само на децата ни, а вече на цялото общество - знанието не ни служи за нищо. Училището е извело вече цели деформирани поколения, които са убедени, че

времето в класната стая е било загубено

защото днес работят неща, нямащи нищо общо с онова, което им е било преподавано. В момента българските ученици догонват ниво, което са имали връстниците им в последните години на социализма. Нищо че тогава не е съществувала PISA, която да ни каже къде сме. Впрочем същото това изследване показа и друго - Полша, която направи цялостна образователна реформа, в момента излиза напред в това изследване - на шесто място сред европейските страни. Друга бивша соцдържава - Естония, е успяла да изпревари дори Финландия. У нас обаче всеки опит за реформа е обвързан не с някакво стратегическо мислене за това как трябва да променим образованието си, така че да е полезно на децата, а с политически обвързаности и усвояване на едни пари, без значение точно как. Пресен пример - предложенията за промени в програмите по български, които "разтовариха" децата от знакови за литературата ни класици. Направени с европари и обречени никога да не влязат в сила. Правителството, което ги изготви, вече го няма. Следващото сигурно ще води "обществен дебат" за това какво искаме да учат децата ни до края на мандата си, независимо колко ще трае той. Осем години чакаме нов образователен закон, който да направи най-елементарното - да адаптира структурата на училищата ни към тази на Европа. Да даде възможност на децата, които не искат да учат, да напускат училище напълно законно и с документ след десети клас, като усвоят професия. А образователната система в последните два класа да се концентрира към абитуриентите, които искат да влязат в университет. Като при това им даде възможност да се специализират в областите, с които ще бъде свързано следването им. В Англия го има - и работи. У нас три правителства са на мнение, че е необходимо - и закон все още няма, заради политически боричкания по второстепенни теми. Да не говорим за унизително ниското заплащане на преподавателите, което ги демотивира да си вършат работата качествено.

А истината е, че много от тях и не могат

Защото от години държавата им предлага квалификационни курсове по протокол и икебана например, а не в областта на науката, която преподават. Някои от тях не знаят какво се е случило в нея, откак са завършили университета. Във висшето образование впрочем положението не е по-различно - неотдавна студенти се оплакаха пред просветния министър, че им се налага да учат по учебници, издадени още от "Партиздат". Играем си на реформи на дребно, докато говорим красиви клишета как образованието е приоритет и парите, дадени за него, не са разход, а инвестиция. Въпросът е, че за нас са разход. Защото ги наливаме в каца без дъно. Не стига, че са малко, а и ги прахосваме без мисъл и без да знаем как да променим омагьосания кръг, в който образованието ни се намира. Което, впрочем, важи и за държавата ни.

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички