Четвъртък,

Новите гладиатори

От: Администратор -
Новите гладиатори
A
A
A

Атанас Янкулов, музикален продуцент

Всички телевизионни музикални формати са неимоверно по-смислени, по-красиви, по-духовни от всички новини, турски сериали, от политически и жълти предавания, защото пълнят сърцата на зрителите само с радост и положителни емоции. И ни правят по-добри. Браво на телевизиите и продуцентите. От друга страна кастингът, конкуренцията, жури, екипи, педагози и най-вече зрителите като сито на златотърсач отсяват прекрасни диаманти-таланти.

Във всички други държави, където тези предавания се излъчват, стигналите до финалите диаманти-таланти, благодарение на огромния старт (за който иначе са нужни години труд и много средства) се "обработват" незабавно и заблестяват на професионалната сцена. Така те сбъдват мечтите си, а културната среда и съкровищница на страната се обогатяват за всеобща радост. Да, ама... в другите държави. В България те биват изхвърлени на бунището на забравата. Всички сме свидетели на този неизменен факт вече години.

Няма сбъднати мечти, няма реализация, няма нищо... защото всичко е в коша. И участници, и зрители, всички се питат защо. Причината е само една - робските договори, които всички са длъжни да подписват при кандидатстването с различни музикални компании. Повтарям - длъжни: ако искаш да участваш, подписваш, ако не... И всички подписват. А договорите са робски, защото: едната страна има само права, всичките възможни права и няма абсолютно никакви задължения: например незабавно след финала да продуцира сингъл, клип, фотосесия, промоция, концерти, реализиране на пиар и реклама, втори сингъл, албум... В първите дни, когато популярността е налице и е единственото смислено време за издаване на песни и клипове - нищо не се случва.

Другата страна - талантът - няма нито едно право, а само задължения и забрани: няма право да се появява в нито една медия, няма право да записва, да снима, да участва. Самият изпълнител, неговият баща, спонсор, продуцент, Господ дори... никой няма право в тези първи месеци да прави нещо свързано с неговата кариера. Всички тези права са владение само на музикалните компании. Но тъй като те нямат задължения да ги прилагат, резултатът винаги е трагичен: от 10-12 страхотни таланти през най-важните първи два-три месеца се записват само едно-две парчета за един-двама от тях. И това е. Жалко, жалко, жалко и за талантите, и за всички. Гледаме тези прекрасни таланти повече изпълнени с тъга, защото знаем, че с тези заробващи договори те са обречени на гарантирана забрава. Разбирам - дадена компания получава всички права върху талантите. Това е ОК, но няма никакъв морал и логика, след като тя не упражнява тези си права, държи ги като "роби", без да инвестира в тях, но и без да ги освобождава. През първите три месеца благодарение на тв популярността компаниите само продават талантите, без да инвестират нищо. И естествено настъпва забравата. Чак тогава компаниите благоволяват да започнат да ги освобождават от договорите - "след дъжд качулка". По морално, а и от продуцентска и бизнес гледна точка по-правилно е обратното: първо да инвестираш и след това да печелиш - не стотинки за два-три месеца, а дългосрочно.

Затова само в България "мечтите не се сбъдват", с много малки примери, които са по скоро изключение и са въпреки наложената от тези договори пагубна практика.

Не зная кой има прерогативите да реши този проблем: телевизия, продуценти, самите участници, но всички, абсолютно всички губят от това: и телевизията, и предаването, и зрителите, и най-вече тези талантливи изпълнители. По време на предаванията всички виждаме чистите искри в очите на талантите, но трябва да видите очите им три месеца след финала - тъжни и питащи. Дължим им отговор. И решение.

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички