Двамата събудиха надеждата, че доброто не е обречено
Двама никому неизвестни хора неочаквано се превърнаха в лица на седмицата. Миро и Мария. На фона на всички партийни боричкания, нови политически проекти и социален инженеринг, вероятно мнозина от нас ще запомнят само техните имена от целия новинарски поток, който ни залива.
Мария, която в кризисен момент реагира бързо и точно и спаси живота на шофьор от градския транспорт. След което скромно каза "Аз съм си същата, не съм герой, просто изпълних задължението си". И Миро, който рискува живота си дори не за човек, а за птица. Мирослав Станчев от Правец, който по професия е воден инструктор, стигнал по тънък лед до замръзналия лебед, застинал неподвижно насред езерото край града. Без да мисли за последиците. И без да очаква награда за природозащитник на годината.
Именно Миро и Мария са белите лястовици на надеждата, лъчът светлина, който напоследък ни убягва. Вторачени в ежедневието, притиснати от ненужни и понякога глупави житейски битки, подобни постъпки
внезапно събуждат сетивата ни за доброто
и ни карат да застинем. От изумление, че то е живо. Че не крещи за себе си на висок глас и не парадира, когато му се случи да дойде между нас. Чисто и просто ни променя. Превръща се в чистата новина - онази, която търсим ежедневно, но обикновено не намираме в ежбите на политиците, в глупавите заигравания с ненужни и лобистки реформи, в боричканията кой кого да злепостави или прецака.
Вероятно Миро и Мария не са от хората, които гледат подобни новини. Те просто имат сетива за света около себе си и за това, как той може да бъде превърнат в по-добро място. Как чрез един жест да пробудят надеждата. Знаят, че това не може да стане чрез политиците. Че трябва да дойде от нас. И не са единствените. "Искам всеки да е като мен", каза неотдавна Мария, притеснена от медийния интерес към постъпката й, която в оня миг за нея просто е била инстинктивен жест. И най-вероятно около нас действително има десетки други хора като Мария, които не искат да бъдат герои, но винаги са щастливи, когато могат да помогнат. Щастливи от това, че дават. Денят ни изобилства от привидно дребнички жестове, които внезапно помагат някому да стане по-светло, по-топло или просто да си върне вярата, че има смисъл да бъдеш добър. Че доброто се отплаща, когато
го вършиш тихо и ненатрапчиво, а не под звуците на фанфари
Понякога дори отминаваме тези хора, без да разберем от какво така внезапно сме усетили, че денят ни е просветлял. А именно те показват, че обществото ни има бъдеще, въпреки непрестанното ни усещане, че сме ударили дъното, въпреки вайканията, че сме на едни от последните места по доходи, по десетки други икономически и социални показатели, и дори по щастие. Защото общество, което има подобни хора, притежава богатство, което не се измерва в познатите ни мерни единици. То притежава бъдеще. Въпросът е да го осъзнаем самите ние - и да търсим, да пазим и да съхраняваме тези хора. Да им позволим да ни издърпат нагоре. Да ги превърнем в добрата новина и да покажем, че тази новина може да бъде ежедневие. Не да ги поставим на недостижим пиедестал, а да се опитаме да стигнем до тях. Вероятно тогава най-сетне ще се оттласнем от света, който обитаваме, и в който полиците, а не хората, раждат истинските новини. Благодарение на Мария и Миро това е на път да се промени.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
