Понеделник,

Меринджейването- нови сладости

От: Администратор -
Меринджейването- нови сладости
A
A
A

През последните седмици мнозина се забавляват с циганката Катя: кодошеха я незлобливо заради идиотския начин, по който произнася думата "мениджър"; обаче сега тя пък искала да патентова своята дума "меринджей" и дори не позволява други да я използват без нейно разрешение - и може би ще си уреди едно вето за това от Плевнелиев.

Нелепа история, обаче поне е по-забавна от глупостите, които ръсят повечето лидери на циганската общност, които минават за сериозни; както е известно, в тази общност сериозността зависи от парите, които си изхарчил от някое дарение.

"Меринджей" обаче е нещо повече от един комичен проблясък, тази дума е ключът към една цяла общност: много симпатична, много витална и всичко останало, но да не са ти съседи, докато меринджейват. Влиза една нова дума в речника им, те охотно я усвояват, като преди това я поочукват, придават й и някакъв дефект, за да легне по-добре в устата им; това не е някакво нарочно издевателство - по същия начин те се отнасят и към всичко останало край тях.Те имат склонност към дефектното може би заради собствения си дефектен живот, който обаче си го обичат въпреки всичко и не са в състояние да го разменят за нищо друго.
"Меринджей" казва всичко за тия хора.

Докато стигнат до "мениджър", ще мине цяла вечност, ако изобщо стигнат, и ако изобщо искат да стигнат. Включен си в един свят - но все пак го оставяш на дистанция от теб.

"Меринджей" може да се приеме като паролата към тази общност - сега някои ще подскочат до опушеното си небе, но ясно е, че нямам предвид отбраните храненици на разни фондации или политическите царкировци - оня правеше фалшив алкохол, тия пък правят лицемерни сметки за сметка на циганската рая.
Защото и 100 души като Бат Сали, самоковският депутат циганин, да влязат в парламента, това нищо няма да промени. Меринджеите ще си останат все същите.

Добре, ако дори "мениджър" е препятствие и се превръща в меринджей, тогава какво става с всичко останало - какви превращения се случват с други важни знаци на днешния живот? Най-вероятно процесът на меринджейване и там е в пълен ход. Ето защо още дълго много хора ще имат нужда от пароли, за да успеят някак да се ориентират в случващото се, няма какво да се заблуждаваме; тъкмо заради това, по време на избори, уж универсалният ни език се заменя с кратки и ясни пароли - например с кърмъзъ/червено, или направо със съответното число. И ако думата "мениджър" е непреодолимо, дори кошмарно изпитание, как се меринджейва тогава името Сакскобургготски, или Соломон Паси, или не знам кой си още; и изобщо - как се превежда от политическите ни меринджеи собствената им дейност, която най-често се прави с две леви ръце? Търсете Катя за подходящата дума.

Разбирам, че казаното дотук е донейде предизвикателно, поне за хрантутниците на разни фондации, които предпочитат да си представяме като типичен представител на циганската общност не Катя, а нещо съвсем друго - някакъв меринджей мелез, съешен от Цветелин Кънчев, Софка Гласа, като се притурят и няколко клетки от Киро от Катуница - за блясък в очите. Обаче Катя все пак е по-близо до едно валидно представителство на своето племе.

Докато Катя менажира забавно само една дума, други стопанисват несръчно цели понятия/представи, а някои дори меринджейват усърдно собствените си заблуди. Между другото, ако наистина има някаква меринджей индустрия, както твърди Катя (фланелки, знаменца и пр. с нейния знаменит лаф), на нея наистина й се полага някакво възнаграждение; дайте й някой лев - иначе, ако не го направите, ще я признаете за късен ученик на Иван Богоров, за един от създателите на новия ни език. По-добре й платете нещо.

Сега да видим, как някои меринджейват понятието за "светска личност". У нас то е размито до крайна степен. Не върви направо да кажем, че повечето светски персони са си направо едни простаци - не е възпитано, макар че си е точно така, затова нека да го кажем същото, обаче по заобиколен начин, с една малка литературна разходка. Навремето у нас есеистите не се ползваха с доверие дори до началото на 70-те години, импресионистичната критика (Тончо Жечев, Кръстьо Куюмджиев, Здравко Петров, Ефрем Каранфилов, и др.) - също. После пуснаха Монтен и нещата се поуспокоиха (тритомника "Опити", 1974-76 година). Та в ония години имаше един лаф - понеже есето не се вместваше в нито един от канонизираните жанрове: "Всяко нещо, което не се ебе, е есе". Доста широко, дори посвоему драматично определение наистина, обаче даваше възможност да се очертае неопределеността на понятието. Нещо подобно може да се каже сега и за "светската личност", като оставим настрана сексуалното упражнение.

Един от нашите млади математици олимпийци веднъж си направи труда да изчисли сборния коефициент на интелигентност на светските персони, присъстващи на един коктейл. И се оказало, че този коефициент е около 150 - което никак не е зле, като се има предвид, че на коктейла имало около 100 души.
Понятието "светска персона" се меринджейва вече абсолютно брутално, съществува цяла индустрия за това; медиите пък непрекъснато доказват, че могат да придадат значимост дори на несъществуващото. Ако ние се смеем гърлено на Катя, тогава как трябва да изглеждаме в собствените си очи, когато сме толкова толерантни към въздухарите, които налитат отвсякъде; какво представляваме, щом сме толкова търпеливи, когато систематично изкривяват представата ни за "светско"; и в края на краищата това не е ли меринджейване на собственото ни бъдеще?

И ако горката Катя живее с комичната неопределеност на една дума, ние какво правим - щом сме потънали до шията в мътната неопределеност на важни понятия?
Смеем се на Катя - и накрая ще си останем единствено с този смях.
Има и хора, които усърдно меринджейват лъжливи представи за себе си, нещо повече - менажират и заблудите си и дори не се усещат, че го правят.

Ето го, например, Валери. Много отдавна вече никой не го свързва с футбола, а той би трябвало все още да е футболист, поне на хартия. Изглежда обаче, че и самият той е забравил това. За него е по-сладко - и очевидно по-лесно - да меринджейва една друга представа за себе си. Неговите истории с една Николета нямат край и всичките са еднакво блудкави. Човек само да чете за разправиите им, мними или истински, досега 100 пъти щеше да е намразил клетото момиче.

Бербатов, който е изключителен майстор, рисува д-р Хаус от екрана и се опитва по този начин да достигне до характера му, понеже той му допада; Валери се опитва да стигне до дъното на Николета, макар да е ясно, че там няма да открие нищо.

Усилията му биха имали някакъв смисъл, ако се беше отказал от футбола, но той не го прави и тъй постепенно се превръща в една знаменита неопределеност в занаята си - всъщност превръща се в един тюфлек, както наричат несръчните играчи в този спорт. Но не го разбира, изглежда, а вероятно и му се услажда другото - меринджейването на самозаблудата си. Да му е сладко.

Така постепенно за него футболът се превръща в татуировки, свалки, събирания и раздели - и други капризи на безмозъчното съществуване, а то пък е безкрайно. А в същото време запалянковците очакват и очакват той да вкара поне един гол - сакат, криво-ляво, случайно, с гърба си, ако ще - но това все не се случва. Мама му стара, един гол да меринджейва, нищо повече.

И като си представя, че заради тия хубавци днес човек вече трябва да обяснява кой е Гунди - понеже мнозина са се заплеснали по меринджеите - направо ми призлява.

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички