Можеше ли да се предотврати трагедията в Кербала и носи ли някой вина за смъртта на петимата български бойци? Този въпрос тегне вече 10 години и още няма категоричен отговор.
За съжаление разсекретеният от министър Ангел Найденов доклад едвали ще хвърли много нова светлина върху случилото се в база "Индия".
За огласените допуснати грешки в координирането на действията между щаба на полската дивизия и подчинения й български батальон се разбра още след атентата. Както и че повечето ни командири трудно са връзвали няколко изречения на английски.
Че защитата на базата е била претупана и в много отношения има отбиване на номера и вместо бетонни блокове базата е пазена с телена мрежа също стана ясно още тогава. Както и за пренебрегнатата разузнавателна информация за готвен атентат. За това разказваха и роднините на загиналите ни бойци, както и оцелелите рейнджъри от батальона.
Голямата болка на близките на жертвите беше заради внушението след кървавия атентат, че едва ли не загиналите сами са си виновни. И на война може да се случи всичко.
А още тогава фактите сочеха, че голямата вина и отговорност за дадените жертви в атентата с камиона бомба носят командирите. Както на батальона ни в Кербала, така и на тези над него, допуснали бойците ни да се настанят в старото училище насред града, което за капак не беше и обезопасено.
Военната професия е като всички останали - винаги има и грешки. Както и в цивилния живот, за тях отговорност носят началниците. Те са тези, които вземат или не нужните решения. С тази разлика, че техните неправилни действия се заплащат с кръвта на обикновените войници, сержанти и младши офицери.
Разсекретяването на доклада за Кербала няма да доведе до търсене на отговорност от сгафилите началници, повечето от които вече са и извън армията. Остава само моралната утеха за роднините на загиналите, че нещата, говорени от тях като причина за трагедията, излизат и черно на бяло. Но най-важното е допуснатите грешки в Ирак преди 10 години да бъдат обеца за сегашното командване на армията. Защото български рейнджъри продължават да участват в задгранични мисии и да рискуват живота си. И като членове на НАТО ще го правят и занапред.
Защото най-лошото на българите като манталитет е, че не се учат от грешките си. Дори когато те са платени с кървава цена.
Достатъчно е да припомним участието на наш батальон омиротворители в Камбадожа през 90-те години. Тогава изпратените бойци бяха събрани от кол и въже, без дори да имат задължителните тропически униформи. Да не говорим, че някои не знаеха къде се намира Камбоджа. В резултат на което повече от загиналите станаха жертва на змии, крокодили и тресавища, а не в резултат на въоръжени сблъсъци с червените кхмери.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
