Вторник,

Как законът ще вдигне цените на храните

От: Администратор -
2321
Как законът ще вдигне цените на храните
A
A
A

Търговските вериги извивали ръцете на българските производители. Мачкали ги. Не им давали да дишат. Зад тези клишета неуспешно се прикрива мечтата на част от производителите чрез свръхрегулации, а не по пазарен път, да вдигнат цените, на които продават своите стоки.

Да, големите търговски вериги оказват натиск върху цените. Това е начинът пазарът да се отърве от неконкурентоспособните производители и да запази най-добрите фирми. Което е в полза на потребителите, за разлика от скорошните предложения на група депутати за промени в Закона за защита на конкуренцията и Закона за храните.
Съгласни ли сте да плащате например с 10% повече за храна, за да увеличите печалбите на българските производители или да спасите неконкурентоспособни фирми? А как социално слабите, безработните и пенсионерите биха понесли такова поскъпване? Нищо чудно скоро да разберем отговора не на теория, а на практика. Защото, ако новите предложения за законодателни промени бъдат приети, те ще доведат до значително покачване на цените на храните. Това показва и практиката в няколко страни в ЕС, като Франция, Чехия, Полша и Словакия, които си позволиха да тръгнат по пътя на свръхрегулациите. Нима трябва да повтаряме грешките на другите?

Новият законопроект например забранява предоставянето на услуги от търговеца на неговия доставчик, "независимо дали са свързани или не са с предмета на продажбата". В друг текст се забраняват такси и услуги, "несъответстващи на действително предоставена услуга" или "с непропорционална и прекомерна цена". Така на практика се забранява бизнес моделът на модерната търговия, който, за разлика от традиционната, не е просто посредничество, а и съвкупност от търговски услуги - например складови, транспортни, маркетингови. Срещу тях търговците получават от доставчиците различни възнаграждения под формата на такси, комисиони и отстъпки. Г-жа Корнелия Нинова, един от вносителите на законопроекта, твърди, че цените на храните щели да паднат, тъй като законът щял да забрани десетките бонуси, такси, отстъпки и всякакви възнаграждения, с които веригите натоварвали българските производители. Но този аргумент не отчита факта, че голяма част от "възнагражденията" за търговеца всъщност не остават за него, а се отразяват в намаляване на крайната цена на стоката за потребителя.

Да приемем, че половин килограм кашкавал е 10 лв. в ценовата листа на доставчика. Търговецът иска такси, бонуси и всякакви други възнаграждения на обща стойност например 40%, което е 4 лв., тоест продуктът реално е взет от търговеца за 6 лв. Нека приемем, че маржът на търговеца е 20%, който при цена от 6 лв. е 1,20 лв. Така цената за крайния потребител става 7,20 лв. А преобладаващата част от "възнаграждението" (2,80 лв.) на практика е за потребителя.

Сега да приемем, че новата регулация постигне целта си и поради забраната на различните търговски услуги и ограничаването на размера на таксите общата отстъпка падне от 40% на 20%. Тогава търговецът взима въпросния продукт от доставчика за 8 лв. (доставчикът получава с 2 лв. повече). Върху тази цена търговецът си слага същия марж от 20% и крайната цена на продукта за потребителя става 9,60 лв. - с 2,40 лв. (33%) повече от цената преди новите регулации.

Това обаче не е всичко. Новите регулации драстично увеличават административните разходи. Например разходите, свързани с новите изисквания за одобряване на типовите договори и общите условия към договорите от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Както и разходите, свързани с вълната от анонимни жалби за "злоупотреби" на големите търговски вериги, която ще залее КЗК в резултат от въвеждането на неясното понятие "значителна пазарна сила". Така се повишава себестойността на търговските услуги, което ще предизвика покачване на маржовете между покупната и продажната цена и ще се пренесе върху цените на стоките, плащани от крайния потребител.
Проектът предвижда злоупотребата със "значителна пазарна сила" да се наказва с глоба до 10% от годишния оборот. Такава е и санкцията за компании, злоупотребяващи с монополно и господстващо положение, каквито търговските вериги не са. При оборот между 400 млн. лв. и 1 млрд. лв. при най-големите търговци, максималният размер на глобата за тях е между 40 млн. лв. и 100 млн. лв. Такъв голям риск си има цена. По-високият риск по правило води до по-високи очаквания на инвеститорите за печалби, което също ще доведе до вдигане на маржовете, а оттам до още по-рязко покачване на цените на стоките. Ситуацията може да стане дори още по-тежка за потребителите, ако в резултат на свръхрегулациите и по-високите рискове големи международни вериги продължат да напускат страната. Лош сигнал е, че белгийската Delhaize, която управлява магазините "Пикадили" и чийто оборот в ЕС е равен на половината от БВП на България, напуска страната. Тези вредни ефекти върху цените биха станали напълно ясни на обществото, ако предложеният проект беше придружен с професионална оценка на въздействието, както изисква законът, вместо с няколко страници мотиви, преписани от документ на Еврокомисията.


Всички новини от категория БГ футбол.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички