Петър Ганев, Институт за пазарна икономика
В понеделник правителството ще подаде оставка. Оставяйки обществените и политически последствия от подобно действие настрана, важно е да погледнем какво би се случило с държавните финанси при оттегляне на правителството.
Напомняме, че подобен сценарий с оставка и назначаване на служебен кабинет гледахме и през 2013, и през 2014 г., като и двата пъти бюджетът беше издънен, но не по вина на служебните правителства. Особено интересно беше през 2014 г., когато служебният кабинет застъпи в бюджетно време (края на октомври и началото на ноември), което забави изключително много внасянето на Бюджет 2015 в парламента. Последното се случи чак в началото на декември при новото редовно правителство. Какво можем да очакваме сега, ако в понеделник правителството падне?
Подаването на оставка ни вкарва в сценария с връчването на мандати от президента на най-големите парламентарни партии (по ред на големината), които, съвсем очаквано, не се реализират. Сроковете обаче са от значение. Опитът с предните две служебни правителства показва, че от оставката до назначаването на служебния кабинет изминават между 2 и 3 седмици. Ако оставката дойде на 14 ноември, то в края на месеца би следвало вече да имаме служебно правителство. Важно е да уточним, че бюджетът винаги се приема някъде през декември, т.е. при оставка най-вероятно това ще стане в рамките на краткия мандат на служебния финансов министър. В същото време парламентът няма да бъде разпуснат - в последните три месеца от мандата си президентът няма това право. Тук вече идва големият въпрос - как служебен министър и стар парламент приемат бюджет?
Спорно от правна гледна точка е дали служебният кабинет може направо да изтегли законопроекта за държавния бюджет и да внесе свой собствен такъв. Политически, а и с оглед на времето за подготовка, това едва ли ще се случи. Най-вероятно и служебен министър, и парламент ще работят с вече внесения такъв. Промените, както всяка година, ще се случват между първо и второ четене. От правна гледна точка, парламентът може просто да забрави за съществуването на нови служебни министри и да си гласува бюджета така, както решат депутатите. Това е много опасен сценарий.
При разрив между законодателна и изпълнителна власт Конституцията ясно казва, че остава изпълнителната да действа (служебно правителство), а законотворците се разпускат. В този уникален сценарий, в който може да влезем сега, законотворците ще са в позиция да изземат и работата на финансовия министър, чиято временна позиция няма нищо общо с парламентарното представителство.
Подобен сценарий отваря вратите за много популизъм. Такъв, какъвто сме виждали през годините, но с източник правителството и съучастници законотворците. Сега популизмът може временно да отиде в самите законотворци, а служебният кабинет просто да гледа безучастно. Един прост пример - всеки депутат популист би гласувал всякакви разходи, за да се хареса на хората. Ако фискалната политика временно отиде безконтролно в ръцете на депутатите, то опасността от популизъм и ново издънване на бюджета е много реална. Особено в условията на предизборната ситуация, в която всяка партия в парламента ще се опитва да "надцака" другите.
Няколко неща можем да отбележим и препоръчаме при сценарии с оставка. Първо, следва да приемем, че проектът на Бюджет 2017 автоматично става проект на служебния финансов министър - той се превръща във вносител и не може да бъде с лека ръка пренебрегван. Второ, всякакво покачване на разходите по самоинициатива на депутатите и без съгласието на служебния финансов министър следва да бъде строго осъдено, като отговорността тук ще падне и върху Фискалния съвет. Трето, служебният финансов министър има важната роля да положи грижи за бюджета, тоест да вкарва стабилност в държавните финанси. Това означава, че промените в сегашния проект на бюджета, инициирани от него, следва да водят към балансирано салдо, а не да увеличават дефицита.
(със съкращения)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
