Изселниците ни в Турция също обърнаха гръб на Ердоган
Коледните емоции и рокади в Движението за права и свободи неизбежно повдигнаха въпроса задава ли се ДПС 2. При това не просто дубликат, а партия, стояща на проислямистки и протурски позиции а ла Ердоган? На пръв поглед в момента нещата се развиват именно в тази посока, доколкото зад разжалвания и изгонен от ДПС Лютви Местан застанаха трима депутати - Шабанали Мехмед, Айдоан Али и Хюсеин Хафъзов, известни като протурски хардлайнери.
А и самият Местан не крие, че изцяло разчита на подкрепата на Анкара, чието посолство му се видя най-сигурното място в родината.
Местан не е първият съратник на Доган, който е тръгнал срещу него.
Дотук
сходното за всички люспи от ДПС е бързото изпадане в забвение
Първи беше Осман Октай, един от основателите на ДПС и дълги години негов заместник-председател. През 2001 г. той бе отстранен от ръководството на движението, но не събра кураж да прави партия. За разлика от него, кметът на смолянското село Жълтуша Камен Буров създаде Демократическата партия на труда, която се прочу с искането за признаване на "помаците" като отделно малцинство. "Дин дьонме, сордан гьорме"/късно прогледнал за вярата/ казват в такива случаи самите турци. Или по християнски - "по католик от папата". Днес вече никой не си спомня за него. Нищо не посгина и Гюнер Тахир от гара Самуил, Разградско. През 1994-1997 г. беше депутат от ДПС в 37-ото народно събрание, но през май 1996 г. подаде оставка и напусна партията, а през декември 1998 г. създаде Национално движение за права и свободи (НДПС). Заигра се и със социалдемократите на Александър Томов, и с Кръстьо Петков, и с Жорж Ганчев.
Но в крайна сметка амбициите му стигнаха до родната община Самуил, която загуби на общинските избори тази година.
Като по сериозен отцепник се изявява, поне засега, друго бивше ДПС величие - Касим Дал, който заедно с младия Коркман Исмаилов, пак през декември 2012 г., с много шум основа в НДК Народна партия "Свобода и достойнство". Сега тя е част от Реформаторския блок, благодарение на което се отърка във властта, но
на последния местен вот остана в миманса
Прогнозите са, че и сега евентуална формация на Местан няма шанс да предизвика сериозен трус в ДПС. А причините за това са поне две.
Първата е, че Ахмед Доган си остава естественият лидер на движението, в голяма степен и благодарение на балансираната си позиция в областта на външната политика.
А другата е, че българските турци трудно могат да бъдат вкарани в ислямисткия калъп на Ердоган. Едно, че имат светско образование и възпитание, второ, че са доста по-образовани като цяло, а и трето- защото предците им са са живели - добре или зле - с християнските си земляци. Не е случайно, че българските изселници в преобладаващата си част не подкрепят Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието. На президентските избори в Турция миналата година прогонените от режима на Живков български мюсюлмани, които сега живеят в Истанбул, Одрин, Бурса и Измир
гласуваха предимно за опозиционния кандидат
Екмеледин Ихсаноглу.
На последните парламентарни избори най-влиятелната изселническа организация "Балгьоч" с централен офис именно в Бурса откровено подкрепи опозиционната Народно-републиканска партия. И в това няма нищо чудно, защото през ерата на Ердоган, която продължава повече от две десетилетия, светската република, основана от Кемал Ататюрк, придоби консервативно-религиозна физиономия. Опора на управлението на сегашния президент на Турция е политическият ислям, който трудно се възприема от изселниците.
В съчетание с днешните страхове и негативните реакции на света спрямо исляма, и под грохота на бомбите, които съюзническата авиация - включително и от мюсюлмански страни - изсипва над Ислямска държава, нова проислямистка партия у нас изглежда като мисия невъзможна. Независимо колко мощна финансова и организационна подкрепа ще получат Местан и съзаклятниците му.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
