Забранено ли е в учебника да има живи писатели? За този куриозен въпрос на своите ученици разказа преподавателка по литература по време на дискусията за едно от най-закостенелите неща в българското училище - учебните програми. Които, колкото и да ги променяш, винаги намират място само за мъртви неща. Независимо дали писатели, дали знания или усещания за света - училището ни е свикнало да ги поднася в хербарий, така че те битуват в съзнанието на децата като нещо напълно чуждо. Нещо, което по никакъв начин не кореспондира с техния собствен свят.
Вероятно затова дискусиите за програмите няма да променят училището. Или поне не много. Ще го промени стилът на преподаване, който трябва да бъде сменен, независимо дали за Паисий ще се учи в шести, седми или девети клас. Впрочем - има значение в кой клас точно ще се учи. Учителите, които познават учениците си по-добре от чиновниците в министерството, по време на тези дискусии казаха нещо много важно - каквото децата научат до шести клас, това им остава. И когато настъпи времето на изпитите, обикновено решават най-лесно тестовете, свързани с материал от пети и шести клас. Очевидно това е границата, отвъд която започваме да препълваме съзнанието на тийнейджърите с чужди и отдалечени понятия, които те просто зазубрят, цитират и забравят. А също и времето, когато животът започва да им предлага изкушения, с които училището не може да се съревновава. Именно затова времето, в което ще формираме и национално съзнание, и любопитство и интерес към света, трябва да бъде до тази възраст. За да има какво след това да противопостави детето на новите интереси, които ще му предложи светът. Ако у него е събудено желанието да чете, то ще го прави и по-късно. Ако е получило сетива за света, ще продължи да го открива с любопитство и извън Фейсбук. Но ако до този клас ти си му предлагал само четива "от мъртви автори", произведения за възрастни и фолклор, който може да е много интересен за специалистите, но твърде далечен от десетгодишните хлапета, няма как да очакваш те да преливат от любов към четенето. Нещо повече - твърдо ще са направили разделението между скучното училищно четене, което по възможност трябва да отбягват, и авторите и героите на техния собствен свят, които учебниците са "забранили". Работата на училището е да настрои финия баланс между тези два свята, но то очевидно не се справя. В същото време държави, в които дори не съществуват учебни програми, постигат далеч по-високи резултати на всички видове оценявания по простата причина, че карат децата да мислят и да откриват нещата сами.
В момента държавата вижда, че нещо в училището ни не е наред, и се опитва да компенсира, като измисля препоръки от типа "училището да бъде като игра", "училището да бъде забавно", сякаш учителите са фокусници, които всеки учебен час трябва да вадят нови и нови зайчета от цилиндъра си. Опитва се да догони света на малките, който е твърде различен от нашия, но по неправилен начин. Всъщност, ако училището започне да имитира игра, няма да свърши особена работа - игрите, които предлага интернет, винаги ще му бъдат повече от достойна конкуренция. То трябва да учи, а не да имитира, но да го прави по начин, по който децата да осъзнават стойността на наученото. Защото в момента всяко второ дете смята, че дадените в клас знания са му излишни. И няма как да бъде, след като в пантеона от мъртви автори не намира нещо за себе си.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
