Говоренето на Василев е равносилно на мълчание

Говоренето на Василев е равносилно на мълчание | StandartNews.com

Докога гузната му съвест ще занимава цялото общество

Гл. ас. д-р Чавдар Стоянов, доктор по европейско, международно и международно наказателно право

След тримесечна пауза, Цветан Василев пак проговори. Вече му стана навик да си комуникира с България или чрез интернет-сайта си, или чрез избрани и проверени журналисти, които да му задават правилните въпроси. Други въпроси той не иска да чува, камо ли да им отговаря.

Все пак, за интервю от 20 страници, вложителите в КТБ, които загубиха парите си, очакваха много повече.

Очаквано, Василев дежурно изпя старата си песен: КТБ е умишлено доведена до фалит, преди това работела добре, била иновативна, контролирала е бизнес за 2 млрд.евро.

Според него банката я били съсипали други хора, които искали да им прехвърли безвъзмездно активите.

Очевидно, освен за модела „Василев", който вероятно ще влезе в учебниците за това как не трябва да се банкира, Цветан Василев ще внесе иновации и в областта на психологията и криминалистика и криминологията. За това как обвиняем може да върти на пръста си цялата държавна машина, да дава необезпокояван интервюта от луксозен хотел, само на 500 км. от очакващата го българска прокуратура, да настоява за видеоконферентен разговор със следствието и да се обижда, когато не му го дават, както и да навива като латерна една и съща теза – за своето очевидно величие и за тоталното падение на държавните органи и това на своите лични врагове. А когато става дума за това как е работела банката КТБ, упорито да повтаря, че всичко с нея било наред, въпреки че за всички вече е ясно къде са отишли парите на вложителите.

Василев очевидно смята себе си за нещо повече от един обикновен български гражданин, а българската държава прави опит да приравни на послушен придатък на някого и инструмент, служещ за неговото унищожаване. Ако не беше така, нямаше да занимава близо година цялата държава със своята персона. Всъщност никоя личност не е по-важна от друга, просто при някои „аз"-ът добива невероятни измерения, а се загубва усещането за справедливост.

Фактите са съвсем простички, но избягалият бивш банкер вероятно не иска или не може да ги осъзнае.

Налице е повдигнато обвинение спрямо него за извършено тежко престъпление. Дали е основателно или не, това ще решава съдът в обозримото бъдеще и въпросът е изцяло наказателно-процесуален. Никой не сипе обвинения, нито може да дава присъди, освен независимия български съд. Повечето обвиняеми казват, че не са извършили това за което ги преследва държавата, а според вече осъдените, затворите са пълни с невинни. За това поведение, психолозите си имат своето логично обяснение.

Поведението на Василев обаче разкрива някои специфики. Първо, той се укри в чужбина, още преди някой да го е потърсил. Оттам говореше. Второ, след затварянето на банката каза, че непрестанно работи за нейното спасяване и публично заяви, че ще се върне в България. Спасяване не последва, нито връщане. Говоренето продължи. Трето, след като не се върна, а междувременно държавата го потърси за някои отговори, се наложи прокуратурата да го издирва с червена бюлетина чрез Интерпол и така се компрометира окончателно. Но не спря да говори. Четвърто, установи се в Сърбия, но каза, че няма да се върне. Пето, постоянно е обзет от мисли, че някой иска да го унищожи, включително физически, въпреки че българската и австрийската прокуратура категорично отхвърлиха тези негови съмнения. Сега и сръбската прокуратура правела проверки в тази насока. За това ни информира пак Василев.

От както е затворена КТБ, Василев не е спрял да говори. Какво обаче всъщност казва това негово постоянно говорене. Абсолютно нищо. То е равно на гузно мълчание.

Василев не говори защо почти всички раздадени кредити от КТБ са към свързани с него дружества, управлявани от подчинения му в банката персонал – секретарки, шофьори, бодигардове. Не казва защо тези кредитополучатели на свой ред дават заеми на други, те – на трети, докато парите потънат в актив, с краен собственик офшорна фирма, а към КТБ този актив не е заложен. Не говори защо никоя друга нормална банка не прилага неговата система на SPV-та, както вече нарича фирмите си бушони, щом тя е била толкова успешна. Не обелва дума за това защо отричаше, че изобщо познава тези дружества, а сега се оказа, че е техен краен собственик. Не говори за това, че тези активи не могат вече да се контролират от КТБ, защото се е погрижил да скъса връзките между раздадените кредити и собствеността. Напротив, в представите му КТБ „контролирала" активи за 2 млрд. евро. Само че вероятно ги е контролирал той, защото си е мислел, че КТБ и „аз"-ът му са едно неразривно цяло, което не може или не бива да бъде разделяно.

Когато човек изгуби представа за действителността, постоянно има неадаптивно поведение, недоверчив е, мисли, че някой го следи, лесно се обижда и заема отбранително поведение в отговор на критика, има мисли, че е измамен или са се възползвали от него, както и усещането, че винаги е прав, определение лесно може да бъде дадено.

Василев обаче не се вмества напълно в подобна картина или поне разкрива и други специфики и наистина е предизвикателство да се разгадае поведението му. От него може да се очаква, както да забегне окончателно, този път за страна, с която България няма споразумение за правна помощ, така и изведнъж да реши да спре с излиянията си и да се яви доброволно в прокуратурата. Всичко е възможно.

Но едва ли ще спре с мълчанието си по въпросите, които съзнанието му отказва да възприеме.

Всъщност може и да смени специалистите с които се е обградил с други, които да му помогнат професионално да осъзнае, че не е чак толкова важен.

А държавата и българите се интересуват от него, само за да понесе своята отговорност и да каже защо отклони парите им с „иновативните" си методи. В този смисъл думите на министър-председателя, произнесени нееднократно по различни телевизии, че са необходими национални усилия и единство за справяне със ситуацията, има държавническа мъдрост.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай