Доброто, за което сме слепи

Доброто, за което сме слепи | StandartNews.com

Галина Минкова, пресаташе на Изпълнителната агенция по трансплантация

Всичко е важно, щом говорим за здравето - личният ни лекар е важен, както и това да има направления за специалист. Спешната помощ е важна, защото застаряваме и сме все по-болни. Болничното лечение е важно, защото имаме право на достъп и равнопоставеност. Лекарствената политика е важна, защото говорим за пари, нашите пари... Всичко е важно. Нови директори, малки спешни центрове, лекарите от болниците да се качват в линейките, нови правила за отсяване на обажданията при спешен случай... Всеки опит за промяна е важен... В целия този информационен шум отминаха две събития, които не намериха място в дневния ред на нашия свят. За първи път извън столицата - в Сливен, бяха проведени Шестите национални игри за трансплантирани и диализирани. 50 души мериха сили в различни спортни дисциплини, община Сливен подкрепи инициативата (въпреки незавидното си 33-то място по бюджет), в небето летяха балони и бяха запалени свещи в памет на донорите. Единственият по рода си Обществен съвет в подкрепа на донорството в Сливен, Националният съюз на трансплантираните и Изпълнителната агенция по трансплантация (ИАТ) направиха нужното, за да станат Игрите факт.

Преди време ми казаха, че 1% от всички починали в болниците в страната са с мозъчна смърт, което означава - потенциални донори. Знаем, че само след клинично доказана мозъчна смърт и със съгласието на близките за донорство могат да бъдат спасени няколко други болни. Представете си света на тези болни, в който машини "заместват" някои органи, в който всеки звън на телефона може да означава живот... Светът на чакащите.

Другото събитие бе Фестивал на здравето - в Борисовата градина разказвахме за донорството и трансплантациите, децата лекуваха мечета, а срещу всяка скъсана цигара участникът можеше да получи ябълка... Студентите от Медицинския факултет на СУ "Кл. Охридски" организираха всичко, като единствено ИАТ ги подкрепи.
Обществото и институциите останаха встрани. Но дневният ред е друг - мрачен, пълен с реформи и смърт... Защо всичко друго е важно? Докога?

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай