Правителството на премиера Пламен Орешарски изпрати първите си 100 дни, белязани от силна протестна вълна и разделение в обществото. Без да навлизам в политически територии и обяснение на случващото се, достатъчно ясно е, че в тази ситуация икономиката няма как да има бляскаво представяне, също както няма как и да има някакво драматично влошаване без намесата на политиците.
Защо не можем да очакваме висок икономически растеж при нестабилна политическа обстановка? Защото в такава ситуация икономическите агенти стават пасивни и заемат защитни позиции, т.е. фирмите не инвестират, не наемат персонал, трупат резерви, оптимизират разходи, а потребителите ограничават потреблението си и предпочитат да спестяват. Почти през цялата година политическата обстановка у нас е напрегната. Данните за БВП през второто тримесечие на годината показват, че България вече е на опашката в ЕС по икономически растеж, докато доскоро, макар и с нисък растеж, беше в челото на класацията. Нещо повече, през второто тримесечие родната икономика е произвела с 0,1% по-малко в сравнение с първото тримесечие на годината - спад, какъвто не бяхме виждали от края на 2009 г. насам. С това България се нарежда сред двойкаджиите на ЕС, като по-зле от нашата са се представили само икономиките на Словения, Холандия, Кипър и Италия. В Евростат към момента липсват данни за Ирландия, Гърция, Хърватска, Люксембург и Малта. Но дори и да предположим, че всичките те са имали по-лошо икономическо развитие от България през второто тримесечие, то пак очевидно оставаме в долната половина на класацията по икономически растеж на 28-те членки на съюза. Разбира се, вината за това не може да се търси в новото правителство, а в цялостната слабост на политическата система да излъчи реформаторско управление с високо обществено доверие.
Една от първите и основни стъпки на новите управляващи е в системата на бюджетния процес. За актуализацията на бюджета имаше много мнения "за" и "против", затова не смятам да се спирам подробно. Според мен актуализацията на бюджета беше нещо нормално за ново управление, имаше по-скоро технически основания. Към момента не виждах и сега не съзирам опасности за финансовата дисциплина от случилото се.
Нестабилната политическа обстановка и бюджетните сигнали на новото правителство получиха оценка от пазара, който в края на юли при занижен интерес поиска по-високи лихви от държавата за дългосрочна дългова емисия, която в крайна сметка се провали. Правителството беше длъжно да се съобрази с изискванията на инвеститорите и тези дни предложи нова емисия, но краткосрочна, която беше успешна. Но индикира, че кредиторите на правителството са станали доста по-предпазливи и с по-ниско доверие във фиска, поради което предпочитат да купуват краткосрочни, а не дългосрочни книжа. За пълна обективност трябва да отбележа, че е налице и промяна в международните условия, която също предизвиква това поведение на заемащите пари на държавата.
На пръв поглед като че ли най-успешната стъпка в икономиката на новото правителство е в енергетиката, където бяха направени някои промени в ценовия модел. "Успехите" на модела засега изглеждат повече като пиарски забежки, отколкото като наистина издържани с факти. Трябва доста повече прозрачност на случващото се в енергетиката, дори трябва да се правят месечни подробни доклади по подсектори. Увеличеният износ през август се сравнява манипулативно с данни от месец май, въпреки че е пределно ясно, че горещите месеци традиционно силно увеличават износа на юг, където потреблението се увеличава заради включените климатици. Не е ясно и на каква цена се изнася и дали тя не е по-ниска от тази, на която потребява българският бизнес, което би ударило значително по конкурентоспособността на българската индустрия. Не е ясно и какво налага точно сега увеличение на цената на въглищата от "Мини-Марица", освен желанието на миньорите и техните синдикати. На какви разчети и анализи се базира това увеличение, защото аргументът "цената не е увеличавана от години" е несъстоятелен. Една елементарна проверка на най-търгуваните на световните пазари въглища показва, че в момента те се търгуват на цената си отпреди точно 5 години. Не е ясно и колко дълго ще издържат декапитализираните компоненти в системата на енергетиката след промяната на ценовия модел и как намалените инвестиции в тях ще се отразят дългосрочно върху сектора. Така че има много въпроси, на които трябва да се отговори с детайлен анализ и прогнози, а не с излишен апломб, както и да мине достатъчно време, за да се прецени реалният ефект от действията на новото правителство в енергетиката.
Освен драматичните проблеми на държавните мастодонти в енергетиката, за които и при това правителство не се вижда ясна стратегия, ориентирана към повече пазарност, прозрачност и ефективност, подобни са налице и в БДЖ, "Български пощи", "ВМЗ Сопот". В последното се наляха пари от приватизация, чието място е в Сребърния фонд. Първо, мярката не е дългосрочно решение, второ - прави се същото, за което сегашните управляващи упрекваха предишните, че се използват целеви пари с ясно предназначение за финансиране на нещо съвсем странично. Другите бездънни ями БДЖ и "Български пощи" отново ще се оздравяват със същите мерки или пък от същите директори, които са ги "оздравявали" в миналото. Едва ли резултатът ще е по-различен.
Безусловно най-точният ход в икономиката на новите управляващи в тези 100 дни беше категорично заявеното намерение за навременно връщане на ДДС и за разплащане на задълженията на държавата към бизнеса. По отношение на ДДС виждаме нова политика от страна на управленеца Орешарски, защото в правителството, в което беше финансов министър, също се задържаше ДДС в сходни размери с правителството на ГЕРБ. По отношение на задълженията към бизнеса не стана много ясно дали ще се разплащат всички задължения или само тези на МВР и МО, за които се говореше при актуализацията на бюджета. Въобще не е ясно какво се случва с огромните задължения на общините към бизнеса и със задълженията по различни европрограми, които се бавят с месеци. Но така или иначе държавата е крайно време да се превърне в перфектен платец, защото от нея тръгват всички тези процеси на натрупване на задължения в икономиката.
Най-сигнално действие за намеренията на правителството в икономиката ще бъде бюджетът за 2014 година. От него ще стане ясно дали ще се правят реформи, или ще се пази статуквото, като предизборно се задоволяват само интересите на отделни групи избиратели. Няма да е пресилено да се каже, че от предложения бюджет за 2014 година ще се разбере дали това правителство има намерение да остави някаква следа, някакви дългосрочни позитивни ефекти в държавното управление, или вече се е приготвило за избори през май, предлагайки един чисто предизборен бюджет.
Андрей Георгиев, , ФБК "Логос-ТМ"
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
