200 години по-късно новият US президент залага на същите принципи във външната политика
Емоциите около избора на 45-я президент на САЩ Доналд Тъмпа не престават. И няма да престанат скоро, защото наистина става въпрос за очертаваща се глобална промяна в мисленето и настроенията на великата задокеанска нация. А тя, както се видя, умее да изразява мнението си в деня на изборите.
Старата френска поговорка гласи, че колкото нещата се променят, толкова повече си приличат. И историята се повтаря, но не като фарс, както твърди Маркс, а като съвсем сериозен актуализиран вариант на едно и също събитие или тенденция.
В този смисъл, мнозина наблюдатели вече правят аналогии на заявените намерения на Тръмп в областта на външната политика с възгледите и действията на един далечен негов предшественик - петият президент на САЩ Джеймс Монро.
Нумерологията, разбира се, не е точна "наука".
И все пак - Монро е избран за президент точно преди 200 години - през 1816 г. Но това е просто съвпадение. По важното е по какво си приличат - или биха си приличали двамата президенти - № 5 и № 45 в историята на Щатите.
Тръмп
се обяви против всички видове незаконни имигранти
Дали наистина ще вдига стена по границата с Мексико, тепърва ще се види.
Лично аз се съмнявам.
Що се отнася обаче до глобалните му външнополитически намерения, те звучат по сериозно, и на места директно съвпадат с водената политка от Джеймс Монро. На негово име е кръстена знаменитата "доктрина Монро", която той представя пред Конгреса на 2 декември 1823 г. В нея се посочва, че двете Америки трябва да бъдат освободени от възможността за бъдеща колонизация и намеса от страна на Европа. И че в замяна на това
САЩ трябва да останат неутрални спрямо европейските войни
и войните между европейските държави и техните колонии.
Монро успява да убеди в това дори Великобритания с нейната могъща тогава флота. И на Русия, владееща по това време Аляска и продължаваща инвазията си на юг по тихоокеанското крайбрежие на американския континент, чак до днешна Калифорния. В крайна сметка Санкт-Петербург се съгласява да спре инвазията си и да се задоволи с територията на днешния американски щат Аляска.
Така Монро осигурява на все още младата държава спокойствие и липса на сериозни проблеми с Великите европейски сили за десетилетия напред. Това схващане за мястото на САЩ в световната политика е толкова силно, че и на Уудро Уилсън през Първата световна война, и на Франклин Рузвелт през Втората са нужни огромни усилия, за да убедят не само обикновените американци, но и управляващият елит, че Америка вече е световна сила, чиито интереси надхвърлят границите на Новия свят.
Новият президент Тръмп сега декларира донякъде подобни намерения. От речта му след победата стана ясно, че той иска Америка да си върне авторитета и величието, но не с постоянни военни ангажименти по всички континенти в името на неясни ценности и принципи. Също така,
без да продължава да носи на гръб целия Северноатлантически алианс
а като реши вътрешните си проблеми.
И че САЩ трябва да изясни преди всичко отношенията си с Русия. Както го е направил на времето неговия предшественик.
Не става дума, че Америка ще се откаже от днешната си световна роля. Но Доналд Тръмп смята, че просто не нужно тя сама да си създава проблеми там, където ги няма. А ако все пак такива възникнат, отговорноста и разходите за решаването им да се споделят от Брюксел, Москва и Пекин. Аргументи, които също повлияха на прагматичния избор на американците.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
