Вторник,

Децата ни най-зле по четене и математика

От: Администратор -
1752
 Децата ни най-зле по четене и математика
A
A
A

В България бедността и малките селища оказват най-голямо влияние върху резултатите на децата

 

България е страната, в която има най-висок процент ученици с ниски постижения по четене, математика и природни науки, спрямо целия ЕС. Въпреки това обаче резултатите на децата ни са се подобрили спрямо 2009 година. Това става ясно от мониторингов доклад на Еврокомисията за качеството на образованието у нас в сравнение с другите европейски страни.
Данните за постиженията на нашите деца всъщност са взети от международното оценяване PISA, което мери нивото на знанията и уменията на децата на 15 години. 39,4 на сто от децата ни са с ниска функционална грамотност в четенето, което означава, че те на практика не разбират смисъла на прочетения текст, камо ли да правят някакви по-задълбочени изводи на неговата база. По математика този процент е дори още по-висок - 43,8 на сто. По природни науки зле са се представили 36,9 на сто от българчетата. В резултатите по четене на предпоследно място, непосредствено преди нас, е Румъния, а с най-малък брой ученици, които не разбират прочетеното, е Естония, следвана от Ирландия и Полша.

Докладът посочва и още една особеност на образователната ни система - у нас в много по-голяма степен влияние върху резултата на децата оказват социално-икономическите фактори, селището, в което живеят, и типът училище. Децата от по-бедни семейства и тези от по-малките градове и селата показват по-слаби резултати в училище. Учениците от големи градове и от училища, където има специализирани паралелки - например езикови, се справят далеч по-добре с четенето и смятането. Сред препоръките, които комисията дава, фигурира и мнение при отпускането на субсидия на училищата да се взема под внимание това, колко ученици са напуснали училище преждевременно. През 2014 година този процент е бил 12,9%, като от 2012 година наблюдаваме повишаване на броя на децата, които не достигат до диплома. Всяко десето ромско дете над 16 години никога не е посещавало училище. 23% от ромчетата между 7 и 15 години са извън образователната система, посочва още докладът. Само около 42 на сто от ромските деца посещават детска градина, въпреки че целта на задължителното предучилищно образование е да бъдат обхванати именно те, за да научат езика и да нямат проблеми с разбирането на уроците в първи клас.

Делът на младите хора с висше образование между 30 и 34 години у нас се повишава. Всеки трети млад човек на тази възраст през 2014 г. е бил висшист. България обаче е сред държавите членки на ЕС с най-висок процент на хората между 20 и 34 години, завършили висше образование, но заемащи работни места, които не изискват университетска диплома. Съгласно данните от българската рейтингова система на университетите поне половината ни сънародници с висше образование започват работа на позиции за среднисти. Процентът на наскоро завършилите ни гимназисти, които са започнали работа, също е доста под средния за ЕС.

Около половината от всички наши студенти учат едва в шест от общо 52 професионални области: икономика, администрация и управление, право, комуникации и информационни технологии, педагогика и туризъм.

Докладът отчита и факта, че в 36 от университетите у нас учебните програми вече се правят със съдействието на бизнеса. Като положителен елемент е отчетен и фактът, че между 2012 и 2014 са направени първите стъпки във въвеждането на система за практическо обучение, като 14 000 работодатели са предложили над 60 000 стажантски места. Като положителни са посочени и промените в Закона за висшето образование, с които се увеличава финансирането на университетите, давано за качество.


Всички новини от категория БГ футбол.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички