Вторник,

Децата ни най-зле по четене и математика

От: Администратор -
 Децата ни най-зле по четене и математика
A
A
A

В България бедността и малките селища оказват най-голямо влияние върху резултатите на децата

 

България е страната, в която има най-висок процент ученици с ниски постижения по четене, математика и природни науки, спрямо целия ЕС. Въпреки това обаче резултатите на децата ни са се подобрили спрямо 2009 година. Това става ясно от мониторингов доклад на Еврокомисията за качеството на образованието у нас в сравнение с другите европейски страни.
Данните за постиженията на нашите деца всъщност са взети от международното оценяване PISA, което мери нивото на знанията и уменията на децата на 15 години. 39,4 на сто от децата ни са с ниска функционална грамотност в четенето, което означава, че те на практика не разбират смисъла на прочетения текст, камо ли да правят някакви по-задълбочени изводи на неговата база. По математика този процент е дори още по-висок - 43,8 на сто. По природни науки зле са се представили 36,9 на сто от българчетата. В резултатите по четене на предпоследно място, непосредствено преди нас, е Румъния, а с най-малък брой ученици, които не разбират прочетеното, е Естония, следвана от Ирландия и Полша.

Докладът посочва и още една особеност на образователната ни система - у нас в много по-голяма степен влияние върху резултата на децата оказват социално-икономическите фактори, селището, в което живеят, и типът училище. Децата от по-бедни семейства и тези от по-малките градове и селата показват по-слаби резултати в училище. Учениците от големи градове и от училища, където има специализирани паралелки - например езикови, се справят далеч по-добре с четенето и смятането. Сред препоръките, които комисията дава, фигурира и мнение при отпускането на субсидия на училищата да се взема под внимание това, колко ученици са напуснали училище преждевременно. През 2014 година този процент е бил 12,9%, като от 2012 година наблюдаваме повишаване на броя на децата, които не достигат до диплома. Всяко десето ромско дете над 16 години никога не е посещавало училище. 23% от ромчетата между 7 и 15 години са извън образователната система, посочва още докладът. Само около 42 на сто от ромските деца посещават детска градина, въпреки че целта на задължителното предучилищно образование е да бъдат обхванати именно те, за да научат езика и да нямат проблеми с разбирането на уроците в първи клас.

Делът на младите хора с висше образование между 30 и 34 години у нас се повишава. Всеки трети млад човек на тази възраст през 2014 г. е бил висшист. България обаче е сред държавите членки на ЕС с най-висок процент на хората между 20 и 34 години, завършили висше образование, но заемащи работни места, които не изискват университетска диплома. Съгласно данните от българската рейтингова система на университетите поне половината ни сънародници с висше образование започват работа на позиции за среднисти. Процентът на наскоро завършилите ни гимназисти, които са започнали работа, също е доста под средния за ЕС.

Около половината от всички наши студенти учат едва в шест от общо 52 професионални области: икономика, администрация и управление, право, комуникации и информационни технологии, педагогика и туризъм.

Докладът отчита и факта, че в 36 от университетите у нас учебните програми вече се правят със съдействието на бизнеса. Като положителен елемент е отчетен и фактът, че между 2012 и 2014 са направени първите стъпки във въвеждането на система за практическо обучение, като 14 000 работодатели са предложили над 60 000 стажантски места. Като положителни са посочени и промените в Закона за висшето образование, с които се увеличава финансирането на университетите, давано за качество.

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички