- Президентът вдигна без пасажери самолета към втория мандат
- Отприщи свлачището на партийните интриги, изгуби се в геополитическия потоп
Помните ли една снимка - пъзел от стотици лица на известни и неизвестни българи, които застават до Георги Първанов. С нея и с подкрепата на Инициативен комитет президентът, който влезе на "Дондуков" 2 като лидер на БСП, обяви в началото на петата си година своята кандидатура за втори мандат. В онзи свръхмодерен за времето си фотопъзел, сякаш буквално излязъл от щатски учебник по пиар, "всеки" можеше да види себе си - от близките на самия Първанов до именитите ни спортисти и интелектуалци. И бе възможно най-въздействащото илюстриране на слогана "Първанов - президентът на всички българи".Нелеп опит да върне спомените на "Дондуков" 2 направи тази седмица Румен Радев. Избра същото време да подгрее предизборния двигател на самолета си, но, за разлика от Първанов, бе напълно сам в Гербова зала. Заложи не на обединението, а на това, което владее най-добре - тактическо очертаване на бойното поле, прокопаване на окопи за нападение и презареждане на оръдията. Показа, че влиза не в състезание на алтернативи, идеи и каузи, а в битката на живота си - за оцеляване.Защо Румен Радев избра отчетната си пресконференция, за да обяви новия си полет към президентството, при това почти година преди самите избори. Причините са две - партийни и геополитически.
- Трудната любов с Нинова
Радев забива нож в гърба на Нинова и я унижава, пресира БСП да го подкрепи, поставя ги пред свършен факт, гласяха първосигналните реакции, подклаждани от тежкото мълчание на самата първа социалистка. След месеци наред атаки от червената телевизия към Радев и съмненията, че Столетницата обръща гръб на президента, Нинова свали напрежението като обяви пред камерите, че няма разнобой между двамата. В понеделник той пък декларира, че е част от лявото семейство и разчита на подкрепата на БСП. Но липсата на отговор от "Позитано" 20 отприщи свлачището на интригите. В пороя от обяснения едни твърдяха, че БСП искала Йотова за кандидат и Радев ловко дръпнал килимчето към себе си, други - че самата Нинова се готвела да скача за държавен глава. Наложи се лидерът на БСП да каже, че е знаела предварително за кандидатирането на Радев, но двамата ще уточнят детайлите за това след 4 април.Истината е, че независимо дали днес се харесват или не, Нинова и Радев отчаяно се нуждаят един от друг. Ако БСП иска парламентарен резултат, който да я постави на масата за редене на новия кабинет, трябва да получи и непартийните гласове на президента. Периферията й е твърде обрулена от политическите ветрове, за да се справи сама. Ако той пък иска шанс за втори мандат, има нужда от дългата писта за излитане на БСП. Без нея трудно ще се приземи на балотажа. Така че в момента по-скоро гледаме страстно политическо танго, отколкото семеен скандал.
- Заигравката с десните
Симпатиите между Радев и градската десница избуяха в Гербова зала, когато президентът окончателно се постави в услуга на умните и красивите. Раздели българите на площад и мафия, припомни вдигнатия си юмрук с "Мутри, вън!" и се обяви за "мощна политическа алтернатива", която нямало да позволи "правителство на задкулисието под формата на кабинет на националното съгласие или експертен кабинет". Но единствените, които 4 дни дума не обелиха за намеренията на Радев, бяха точно новите му приятели около Христо Иванов. Вярно, те имат данъчни проблеми - ДСБ на Атанас Атанасов не си е върнала 47 000 лв. надвзети субсидии. Но тишината от двора в Драгалевци със сигурност е притеснителна за Радев. Рейтингът на щурмоваците за парламентарните избори рязко падна, а в очите на традиционния им електорат Радев не е най-добрата ракета-носител.
- Закъснели метани към ДПС
За да им се хареса обаче Радев е готов да сложи всякакви наколенки. Дори да настъпи ДПС, без подкрепата на която щеше да си остане поредния щабен чиновник. Пренебрежимо малко са избирателите на Движението, провикна се силно президентът, за да не остане недочут от Христо Иванов. Все пак, за да не изпадне в поредния конфуз от резултатите на предстоящите избори, реши да направи метани към Ахмед Доган. Призна за пропуск, че още не се е срещнал с него. Последвалото тежко мълчание от ДПС бе по-красноречиво и от най-силните политически коментари след изявлението му. То за пореден път потвърди думите на Мустафа Карадайъ: "България трябва да избере президент с опит, мъдрост и държавническо мислене. Трябва ни президент обединител, а не опозиция, опонент, просто разединител."
- Махленското заяждане
На този фон последваха куп кални топки през дуварите на ГЕРБ и БСП. Управляващите поискаха Радев да се засрами от грешките си и да се откаже от втори мандат, БСП настоя властта да не хули президентската институция. Какъвто чорбаджията, такива и ратаите му, обяви в декларация за "разюзданото президентство" Спас Гърневски. Идват избори, хората ще кажат кого искат - вас или Радев, отвърна БСП. Всички вкупом се хванаха за гушите заради разследвания Пламен Узунов. А в четвъртък свадата прерасна в окупация на праламентарната трибуна и обиди "комунист" и "вреден".От Триеморието до НавалниАко във вътрешен план президенският самолет следваше ясна опозиционна дестинация, то във външнополитическия си полет лупингите му бяха толкова много, че успяха да остават само лъкатушеща диря както за западните, така и за източните радари."Каква външна политика води Радев? Няма нито една сериозна визита, нито едно официално държавно посещение", развенча мита за Радевата външна политика експрезидентът Георги Първанов. Той обаче не е съвсем прав. На фона на отчетливата липса на задокенските визити, европейските се броят на пръсти. Най-отчетливата е френската, която ще остане в историята с аплодисментите на Макрон след перфектния му полет с "Рафал". Не толкова бързо обаче приключва справката с посещенията му на Изток. След доста унизителното му гостуване в резиденцията на Путин в Сочи през пролетта на 2018-та, Радев даде всичко от себе си, за да спечели сърцето на рукия президент. И го направи. Година по-късно той седеше на централната маса на икономическия форум в Санкт Петербург заедно с арменския си колега и то в компанията на двамата най-влиятелни мъже на Изтока - Путин и Си Цзинпин, които го гледаха добродушно, докато той се опитваше да ги апострофира. Месец по-късно кацна на официално посещение в Пекин, откъдето обяви, че ще зарови томахавките с кабинета в името на китайските инвестиции, а после отлетя за Хърватия, за да договаря с колегата си обща въздушна линия с Пекин. Година по-късно Колидна Грабар- Китанович загуби властта в Загреб, Армения капитулира пред Москва, а Радев се отрече от китайския проект "Един път, един пояс", за да стане главен лобист на американския "Триеморието".Дали е прав Валентин Вацев като казва, че Радев се превръща в най-силния американски човек у нас, времето ще покаже. Но оглушителното му мълчание за Навални и крясъците му за "Турски поток" няма искрено да зарадват нито американците, нито руснаците.А за европейците си остава президентът в държавата на Бойко Борисов. Може да се договори за втори мандат и с Корнелия Нинова, и с Христо Иванов. Но червените русофили ще издигат слогана:"Гласуваш за Радев, получаваш три морета". А тъмносините ястреби ще продължават с атаките: "Радев - момчето на Решетников". Аматьор във външната политика, но ястреб - във вътрешната, Радев избра за втори мандат късата писта. Излитането от нея е толкова рисково, затова и пътници липсват. А екипажът има спешна нужда от Божия благословия.
- Опасният флирт с Бога
На този фон, Радев побърза да започна предизборната обиколка. Не от протестната палатка на Мая Манолова, нито от кафенето на Отровното трио или централата на любимата градска десница. А от храм и то в символа Добърско.Направи го доста нахално - в Деня, когато Дева Мария представя младенеца пред Бога. Едни го определиха като безвкусен пиар, други - като опит за опрощение на грехове - за забития нож в гърба на политическото семейство, което го изстреля на върха, за излъганите надежди на всички останали, които вярваха, че ще обедини нацията, за загърбените национални интереси...Обясним е интересът на летеца към църквата, в която Иисус е изобразен в ракета. Но там, заедно със святото изображение, е скрита и вълнуваща легенда: за ослепените Самуилови воини, останали край лековития извор до храма, за да поливат раните си и да основат Добърско. Заговорило ли е воинското му чувство? Едва ли, то отдавна е заслепено от светлините на прожекторите на политическата сцена. И се е изродило в духовно късогледство. В противен случай не би дръзнал да обяви 4 април за Великден на българското прераждане. И не би призовал за смирение на Коледа, след като цяла година размахваше юмруци.На разговор с Всевишния обаче се отива не с камери, а в уединение. Беше време, когато рейтинг се трупаше с показни молитви. Днес вярата се доказва. И отстоява. Всичко друго е опасен флирт с Бога.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
