Ирина Репуц: Социалният бизнес на Марешки е християндемокрация!

Водач на листата на Патриотичната коалиция  ВОЛЯ и НФСБ в Кърджали е Ирина Абаджиева – Репуц. Тя е родена през 1972 г. Завършва право в СУ „Св. Климент Охридски”, адвокат е от 1998 г. Специализира в Страсбургския университет „Роберт Шуман”. Учредител на Инициативен родителски комитет и председател на Християндемократическата партия в България от 2013 г. Омъжена, с 5 деца. Най-голямата й дъщеря е на 25 години, докторант по медицина в Дюселдорф, втората  учи право, а най-малката е на 3 години. Семейството има и 2 момчета в училищна възраст. Ирина Абаджиева е внучка на легендарния кмет на Кърджали Петко Калчев. Като градоначалник той успява за 15 години да превърне малкото погранично селище в модерен град с театър, стадион, хотел, осветление, канализация, красиви паркове, нови училища и т.н. По негово време започва изграждането на Водното огледало – проект, който трябва да превърне коритото на река Арда в красив оазис с много зеленина и атракции.

Г-жо Абаджиева, какво Ви мотивира да приемете номинацията на Патриотичната коалиция ВОЛЯ И НФСБ? 

На първо място идеите и ценностите, които тя отстоява. За мен е чест и отговорност да оглавя листата на Патриотичната коалиция в Кърджали, но и изключително вълнуващо да продължа делото на моя дядо в града, в който името му няма да бъде забравено. Християндемократите в България подкрепят напълно основните точки от програмата на коалицията -  справедливи цени на горивата, увеличение на всички пенсии, безплатни лекарства за децата до 18 год. възраст, които ходят на училище, и за пенсионери над 65 години. За мен социално ориентираният бизнес на Веселин Марешки е християндемокрация в действие. С чиста съвест се присъединявам към програмата му, защото към неговото име няма прякор, няма прозвище, бизнесът му е ясен, произходът на средствата също, неговото поведение като човек с капитал е социално-отговорно и в политиката продължава да бъде такова. Нашето мото гласи, че „доброто е възможно”, а той го доказва от 30 години. В България има много хора с финансови възможности, но когато се вгледаме в произхода на техните капитали, възникват въпроси. Щастието и благоденствието на населението са фундаментални  ценности на християндемократите, но такива са отговорността на политика и на всеки човек пред Бога, уважение към личността и просперитета на нацията чрез просвета. Ако всички български политици ги имаха, България щеше да е друга. 

Кои са големите проблеми на страната ни? 

Демографската криза, липсата на сигурност и предвидимост в инвестициите, опасността средния и дребния бизнес да изчезнат, липсата на социална система, гарантираща поне екзистенц минимума на част от населението ни, разрухата в образованието, липсата на доболнична грижа, превенция на здравеопазването. Профилактиката минава през социални пакети и осигурителната грижата трябва да е въпрос на държавна политика и държавническо мислене. При тежката демографска картина със застаряващо население липсата им излиза по-скъпо за държавата и по-неефективно за хората. Имаме здравна система, но нямаме това, което се нарича се казва „здраве–опазване”.  Днес много възрастни хора са в унизително положение. Имено затова настояваме за безплатни лекарства за всички над 65 години. 

Споменахте разрухата в образованието. 

Една национално-отговорна патриотична коалиция трябва да се занимава основно с образованието и здравеопазването и най-вече бъдещето, което ние създаваме днес с отглеждане и възпитание на следващото поколение българи. Възнаграждението на българския  учител трябва да е съизмеримо с това на депутата, защото ако единият решава настоящето, другият определя бъдещето. Имахме хубави неща в образователната система, които разрушихме лекомислено. Затова се стигна до огромния процент неграмотни ученици.  Представете си един неграмотен как прочита името и номера на партията или името на кандидата, ако упражнява преференциален вот. Това е сериозен проблем – подмяната на вота на българския избирател с купен такъв, това е практически недействителен вот. От последното преброяване знаем, че между 600 и 800 хиляди избиратели вече не съществуват, но избирателните списъци не се актуализират, което поражда недоверието българските граждани към изборния процес и затова гласуват едва половината. Ако гласуваха всички, политическият облик на страната щеше да коренно различен. 

Като майка на 5 деца как гледате на разпространението на джендър-идеологията?

Налагането на ценности, различни от традиционните, са абсолютно ненужни крайно либерални уклони. Не разбирам какъв е техния смисъл, цел и защо са важни. Традиционното семейство е основна клетка на българското общество. Децата не трябва да бъдат обърквани в своята сексуална определеност, още повече в една възраст, когато нямат завършени възприятия за себе си. За мен като юрист е странно и защо се забрави понятието „естествени права на човека”, тези, с които сме биологически предопределени. Ние не можем да променим своята биология въз основа на някакъв закон, политически или социален етикет, а и не е необходимо. Никой не е отнел правата на хората с различна ориентация, нито е ограничил свободите им, но тази тяхна свобода не може да се налага като правило. Това, че има мъж и жена е биологичен закон и факт, който няма как да бъде променен. Естественото право води до естествените роли на бащата и майката в едно семейство. Не трябва никога да отнемем на децата думичката „мамо”! 

Преди години вие предложихте при избора на Висш съдебен съвет да отпаднат политическите квоти.

Лансирах тази идея през 2011-а година. Няма как един съд да се бори с корупцията, картелите и политиците, ако е зависим от тях.  От ВСС зависи назначението, развитието и уволнението на всеки един съдия. Прочутата реформа на Кьовеши в Румъния е именно това – изваждането на политическата квота. Тя самата ми го потвърди в разговор при посещението й в София две години по-късно на среща с адвокатската колегия. У нас няма подобно развитие.

Вие трябва да мобилизирате патриотичния вот в един регион, известен като бастион на ДПС. Какво е за вас родолюбието? 

Отправната точка да мобилизираш духа на една нация, действие, което започва с нейното осъзнаване, с възраждането на историческата памет и връщане националното й достойнство.  Ако нещо ме вдъхновява да се занимавам с политика - въпреки че имам 5 деца и адвокатска професия, която обичам, това е примерът, оставен от моя дядо Петко Калчев. Той показва как е възможно от един западнал, изоставен и забравен от всички град за няколко години да се превърне в град с прекрасни условия за живот и развитие на културата и образованието. Населението се увеличава 3 пъти за 9 години. Затова си мисля какво бихме могли да направим от България ако положим същите усилия и съвест. Именно това е родолюбие. Ако искаме да върнем българите в България, ние трябва вдигнем нивото на образованието. Младите хора могат да бъдат привлечени с две неща – добро образование за децата им и добро здравеопазване.  Убедена съм, ако българите в чужбина могат да получат за потомците си едно добро, престижно, адекватно образование, те ще си дойдат. Искаме безплатно здравеопазване за българчетата, които стават все по-малко. Ето защо призовавам всички жени в България – гласувайте ни задачи с номер 24 в името на бъдещето на децата, на нацията, на държавата!