Кризата с КОВИД-19 ясно показа, че без цифровизация България ще загуби своята конкурентоспособност. Това каза Благовест Кирилов, кандидат за народен представител от „БСП за България“ в 23 МИР, по време на дискусия на тема „Състояние и перспективи на висшето образование в България“. В срещата участваха още доц. Николай Цонков и доц. Владислав Тодоров, които са кандидати за народни представители от 25 МИР, Райна Душкова и доц. Юлиян Генов - кандидати от 23 МИР, и доц. Димчо Тодоров, кандидат за депутат от 24 МИР.
„Колкото повече продължаваме да пренебрегваме висшето образование, толкова повече няма да може да привличаме нито бизнес, нито идеи, нито наука“, заяви Кирилов, който преподава в Технически университет – София, Факултет за германско инженерно обучение и промишлен мениджмънт.
Според него не трябва да се залага на количество завършили студенти, а на качеството на обучение. „Трябва да се фокусираме и върху това как конкретно и ясно да се предадат знанията, както и как да има комуникация между преподаватели и студентите, така че да няма неразбиране. Трябва да се вкара практическият опит в обучението“, категоричен е Благовест Кирилов. Той допълни, че в онлайн среда на обучение, това се случва трудно. „И тук може да се включи бизнесът, който за 1-2 часа да покаже практическата част“, добави кандидатът за народен представител.
Според Кирилов държавата трябва да стимулира както млади предприемачи, които имат идея, за да могат да я осъществят, така и научни звена, които искат да реализират дадена концепция или да внедрят нова технология. „Припознавайки и рекламирайки ги, това ще даде тласък на мотивацията на студентите“, смята социалистът.
„Нормативната база трябва да улеснява максимално взаимодействието на всичките нива и да улеснява функционирането на университетите“, допълни Благовест Кирилов.
„Не е лесно да подготвиш и защитиш дисертация. Бизнесът обаче не желае да стимулира и финансово да мотивира хората, които имат защитена степен. Това е един от въпросите, които според мен трябва да намери решение“, каза от своя страна Райна Душкова, която е аспирант.
Другият проблем, според нея, е за стипендията на редовните докторанти. „В момента тя е 500 лева, а това дори не е една минимална работна заплата. Когато си редовен докторант нямаш законово право да работиш на трудов договор, за да се подпомогнеш финансово“, обясни Душкова.
„През последните 10 г. от управлението на ГЕРБ нивото на висшето образование, което беше повод за гордост, много се е понижило. В класациите сме на едно от последните места. Основната причина за това е недофинансирането на системата“, заяви доц. Юлиян Генов, който е преподавател в Техническия университет.
„Студентите бяха поставени в такива условия, че голяма част от тях са принудени да работят, за да си плащат таксите и да си осигурят учебни помагала. Но две дини под една мишница трудно се носят“, добави доц. Генов.
По думите му другият проблем са малкото средства, които се отделят за наука и за БАН.
„Основните приоритети на БСП в тази посока са за повишаване на възнагражденията на академичния състав. Предлагаме и промяна в субсидирането на висшите учебни заведения. Ще работим и за създаване на фонд за проектно финансиране на студентски докторантски разработки, за усъвършенстване на материалната база, за гарантиране на пълна достъпност до висшето образование“, заяви доц. Генов.
Доц. Владислав Тодоров, който е преподавател в Лесотехническия университет, също се съгласи, че висшето образование и наука са недофинансирани, а това се отразява и на качеството. “На висшите училища трябва да се даде възможност да работят за себе си“, смята той.
„Качеството на обучението е на първо място, но при нас то много се разминава със световното. Няма начин рейтингът на нашите висши училища да не е нисък, като една от причините е начинът на преподаване и липсата на връзка между теорията и практиката. Приложната дейност много куца“, заяви доц. Димчо Тодоров, който е преподавател по туризъм.
Участниците в дискусията се обединиха около тезата, че не е необходимо да има еднакви специалности във всички университети.
„През последните месеци на 44-тото Народно събрание бяха направени допълнителни промени в Закона за висшето образование, с които изцяло да се унищожи автономията на висшите училища. Бяха сключени споразумения между ректорите и Министерство на образованието, с които те бяха задължени да оптимизират академичния състав и административната структура. Това доведе до унищожаване на цели университети“, каза доц. Николай Цонков, който бе народен представител и е преподавател в УНСС.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
