Зеленият благородник от Черни Вит

Деликатесът възкръсна сред години забвение

Зеленият благородник от Черни Вит | StandartNews.com

Човек е това, с което се храни, учи Петър Дънов. Храната може да ни излекува или да ни разболее, казват мъдреците от Изтока.

Тайната на здравото тяло и силния дух е вечна мистерия, но ключът вероятно се крие не в новите технологии, а в забравените практики и биоритъм на прадедите ни. Човек се храни най-пълноценно, когато използва продукти от мястото, на което е роден, убедени са диетолозите. Сега магазините са пълни с всякакви деликатеси от цял свят. Родните луканки, суджуци, сирена и баници обаче по нищо не им отстъпват. За съжаление, много от уникалните български рецепти са запазени само в определени краища на страната ни. С други пък успяхме да пробием в Европа, като ги превърнахме в наша запазена марка. Трети ни ги откраднаха комшиите.

За празниците всеки ще иска да сложи най-хубавото на трапезата. Нека изберем българското, да подкрепим родните производители. Да си направим БГ Коледа.

Зеленото сирене от Черни Вит се превърна в истински хит сред любителите на традиционните и малко известни местни деликатеси. Благодарение на него едно малко селце в Тетевенския Балкан стана емблема на българското, на чистите продукти, завещани от дедите ни. Италианците, които, по ирония, го откриха първи след години забвение, го оцениха като една от най-ценните кулинарни находки. Зеленото сирене се произвежда от непастьоризирано овче или козе мляко. След като се подсири, бялото сирене отлежава 60 дни в дървени съдове. Цветът и уникалният му вкус се дължат на благородна плесен, която се развива единствено в района на Тетевенския Балкан, разказва Цветан Димитров от Черни Вит. Той има и най-голямата заслуга за възкресяването на зеленото сирене, което "изчезнало" за дълги години. Заради благородната плесен, доскоро приемана у нас за дефект на продукта, то никога не било продавано на пазара. За да се появи отново неотдавна и да създаде истинска сензация сред почитателите на традиционните храни. Така започва приказката за зеленото сирене, която обаче, поне засега, не е с щастлив край.

Защото да намериш зелено сирене е трудно, а да го купиш - почти невъзможно. Можеш да го опиташ, ако имаш късмет да попаднеш на голямо изложение в чужбина. У нас също се появява от време на време на дегустации за традиционни храни, но е досущ като бяла лястовица - среща се рядко, изключително ценно е, а няма цена. И също като бялата лястовица носи важно послание - трябва да пазим българското и да му правим път, да го уважаваме и да му помагаме да се развива. Засега обаче бялата лястовица на млечните продукти е като птиче в клетка. Оковано е от тежки държавни регулации, тромави процедури, които не му позволяват да излети към световните пазари и да ги покори, както покорява всеки, който веднъж го е опитал. Защото, оказва се, зеленото сирене е извън закона, тъй като в родните регулации наличието на плесен в продукта, та била тя и благородна, е недопустимо. Фактът, че се прави от непастьоризирано мляко, е още една спънка пред желаещите да произвеждат този продукт, обяснява Цветан Димитров. Той води дълги битки продуктите, произвеждани по традиционен начин, да се появят на пазара, но удря на камък. Оказва се, че ако зеленото сирене се произвежда във Франция и се внася у нас, няма да има проблем да се продава в магазините. Но действащите регулации не позволяват същия продукт, произведен у нас, да се продава легално. Така в момента зеленото сирене уж го има, но всъщност го няма. И единствената надежда за истинското му възраждане е в държавните институции, които да допишат щастливия край на приказката за малкото тетевенско селце Черни Вит и зеленото сирене.

30% от рецептите изчезват за 20 години

Всяка година от световната и българска, кулинарна книга изчезват много рецепти. Така за последните 20-тина година сме изгубили до 30% от кулинарните знания. Изгубили сме традиционни храни, чийто вкус е уникален, казва Цветан Димитров. Рецептите за производството им са ценни знания, които трябва да се пазят защото са част от нашето нематериално, културно наследство. Знания, които могат да задържат младите хора по родните им места. Така те ще могат да произвеждат в селата продукти по рецепти на техните баби, които да им носят добри доходи, вместо да бягат в големите градове, а ние да консумираме храна, лишена от идентичност коментира бившият кмет на Черни Вит.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай