Хари Хараламбов е юрист, работил е в неправителствения сектор, в Столична община и в Комисията за защита от дискриминация. Завършва средно образование в Специално училище за ученици с нарушено зрение във Варна, а след това право в СУ „Св. Климент Охридски“
--------------------------------------------------------------------
- Господин Хараламбов, прокуратурата оповести, че са заловени голямо голичество фалшиви решения на ТЕЛК. Какво според Вас трябва да се направи, за да бъде спрян този процес? И действително ли са толкова много, по Ваши наблюдения?
- Според мен едва ли са чак толкова. Но има няколко неща, които би могло да се направят, за да се ограничи допълнително тяхното издаване. Едното от тях е трудово-експертните лекарски комисии да минат към друга институция, а не към лечебните заведение. Но не и към НОИ, защото той плаща обезщетенията и е заинтересована страна, а най-добре към районните здравни инспекции. НОИ има начини за контрол, защото към него има отделни комисии. Другото е ТЕЛК да получат правото и финансовия ресурс да извършват всички медицински изследвания, преди да определят процента инвалидност, а не само да се позовават на документи, издадени от други медицински заведения. В тях трябва да имат правото да работят практикуващи в действителност лекари, които могат да си правят отвод при евентуален конфлект на интереси-например когато са лекували или издали епикризата на пациент, дошъл за освидетелстване.
- Има ли проблемни точки в Закона за хората с увреждания в последния вид, в който той бе приет?
- Законът за хората с увреждания се обезсмисли като философия с последните изменения. В медиите върви една информация, но реално нещата са по-различни. Безсмислен е например начинът, по който е разписано изготвянето на индивидуалната оценка на потребностите. Аз получавам 104 лева, той получава 104 лева, други получават съответно по 87 и 52 възоснова на процента си на инвалидност. След като всичси сме групирани, за каква индивидуална оценка може да говорим. По подобен начин ще бъде прокарана тя със Закона за личната помощ, където пък ггурипе са четири. Какво е тук индивидуалното? С нетърпение чакам да видя как ще изглежда методиката, по която ще се прави тази оценка и където пак едни експерти от социалното министерство ще пишат изсмукани от пръстите неща.
Протестиращите майки, в стремежа си да се погрижат за децата си, реално осъдиха хората с между 70 и 90 на сто инвалидност, тъй като сега се оказва, че те ще вземат по-мзалко пари. Вярно, в закона е записано, че когато сега получената добавка е по-малка, ще се отпуска по-голямата, и от социалното министерство отговориха на мое запитване, че това ще се случи. Но не е ясно какво ще стане, когато срокът на оценката изтече и човекът трябва да се яви отново на ТЕЛК. Допускам, че тогава ще бъде определена по-малката сума.
Държавата няма капацитет да създаде работещ закон за хората с увреждания, нито пък гражданското общество. Пишат се кухи текстове, 90 на сто от тях са такива. В Германия този закон е като кодекс, има дебелината на книга. При това се примитивизират и дебатите по темата за хората с увреждания.
- Остава и въпросът за социалната бедност и невъзможността за интеграция на много от тези хора...
- За да се оправят доста от тези неща, трябват много пари. Но и идеи как те да бъдат разпределени смислено. А не управленски решения от типа – ето, даваме ви едни пари, разпределете си ги. Проблем е също, че в службите за социално подпомагане работят ужасно неподготвени хора, които при това са враждебни към хората с увреждания, защото заплатите им са много ниски и понякога вземат колкото тях и дори по-малко. Смятат, че едва ли не държавата дава на тези хора пари „за няма нищо“. Прилагането на закона към тях е стриктно едва ли не до извратеност, особено към онези, които си търсят правата. Не си познават и контингента, не се обаждат да те уведомят, че в даден нормативен акт са направени такива и такива промени и ти имаш такива и такива права.
Може би от казаното от мен изглежда, че мисля само за пари. Не мисля само за това разбира се, както ни обвиниха майките на деца с увреждания. Ако тогава се бяхме обединили, щяхме да постигнем много по-смислени законови промени, както и да извоюваме повече средства.
- Като юрист забелязвате ли недостатъци и в останалите социални закони?
- Доста от нашите закони в социалната сфера са написани така, че по-скоро държавата да си измие ръцете. Давам Ви за пример Закона за защита от дискриминация. Той е написан на един абстрактен еврочиновнически език, но не дава реална закрила. На дискриминирания човек тя му е нужна тук и в този момент. Вместо това започва една тромава процедура, после има две съдебни инстанции и едва след 4-5 години има реално решение. При това то може да е свързано с обезщетение, например ако си бил уволнен по дискриминиращ начин, но не те възстановяват на работа. Казнат ти, че трябва да водиш трудово дело, а при него съдът може да се позове на дискриминацията, но може и да не се позове, защото тя не фигурира в Кодекса на труда. При това глобите са ниски-работодателят понякога предпочита да вземе дискриминиращото решение и си казва „Какво толкова – като ме глобят, ще извадя едни 250 лева и ще си платя“.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
