Проф. дин. Николай Овчаров
В Рим човек не е ходил, ако не е видял папата. В Москва - ако не е посетил Кремъл. Бил съм много пъти там и все пак продължавам да откривам неговите потайности. Една от тях е Големият Кремълски дворец. Само допреди две години посещението бе невъзможно, защото това е резиденцията на президента на Русия. Дълго време течаха тежки и скъпи реставрационни дейности. Сега вече визитата е осъществима, но само за VIP персони и срещу скромните 100 евро за 2 часа. През декември 2013 г. съм в делегация по повод 20-годишнината на Московския областен парламент и се възползвам от любезната покана на нашите домакини.
В този вид Големият дворец е издигнат от император Николай I през 1838-1850 г. Преди на това място са дървените палати на великия княз Иван III, заменени във втората половина на ХVIII в. от вдигнатия от императрица Елисавета Петровна дворец. Столицата отдавна е в Санкт Петербург, но коронациите продължават да се извършват в московския Кремъл. Дворецът обаче силно пострадва при пожара, причинен от армията на Наполеон Бонапарт в 1812 г. Неколкократните преустройства се оказват неудачни и така се стига до заповедта на император Николай I. Старите сгради са разчистени, а проектирането на новия строеж е възложено на група архитекти под ръководството на Константин Тон. Така се появява огромният ансамбъл с
около 700 стаи, дължина 125 м и височина - 47 м
Минавам с безразличие край добре познатите ми хитове на Кремъл - Цар Пушка и Цар Колокол. Цялото ми внимание е съсредоточено върху боядисаната в бяло и жълто масивна сграда. Посреща ни млад лейтенант, проверява за оръжие и вика цивилния агент от ФСБ (Федералната служба за безопасност). Идва нашият гид, след което федералният прочита десетките забрани по време на двучасовия тур. Най-сетне всичко свършва и ние се насочваме към парадното стълбище.
По телевизията съм гледал тържественото изкачване на Владимир Путин по покритите с червена пътека стъпала. Това става при т.нар. инаугурация. С тази латинска дума се означава встъпването в длъжност на руския президент и винаги ми е приличало на императорска коронация. Ритуалът се извършва в централните зали, но преди да стигнем дотам, влизаме в крилото, наречено Собствена половина. Тя се състои от 7 стаи с прекрасен изглед към Москва река.
От пръв поглед съм поразен от помпозността, разкоша и разностилието. Все пак преобладава т. нар. второ рококо. Според указанията на император Николай I всички вещи трябва да са изпълнени от руски заводи и ателиета. Така например безбройните предмети и облицовки от мрамор и кристал са направени в столицата Санкт Петербург, а текстилът - в московската фабрика на Г. Сапожников.
Влизаме в Столовата в стил антик със стени от полиран светъл мрамор. Мраморните вази-кратери, скулптури и светилници пресъздават интериора на римски дом. Следват трите стаи на императрицата - гостната, кабинета и будоара. Тук стилът рококо личи най-добре, а са поразителни великолепните стенописи и полилеи, украсени с изваяни ръчно мраморни цветя. В още по-разкошния "червен" кабинет пък е уникалната камина, изцяло облицована с малахит. Амфиладата се завършва от трите стаи на императора - приемната, спалнята и кабинета.
Разгледали интимните дялове на двореца, ние се насочваме към най-главното - прочутите тържествени зали. С вълнение минаваме през огромните помещения, носещи до болка познати имена - Андреевска, Александровска, Георгиевска, Владимирска и Екатерининска. Повечето са назовани на най-големите ордени, посветени на покровителя на Русия св. Андрей, на победителя над тевтонските рицари св. Александър Невски, на св. Георги Победоносец и на св. Владимир. Екатерининската зала пък е тронна за руските императрици.
Вървим по чудесните художествени паркети, помнещи великолепните императорски приеми и балове. Отвсякъде блести злато, а от таваните се спускат гигантски кристални полилеи. За дълго спираме в Георгиевската зала, която е храм на руската бойна слава. На стелите от бял мрамор са гравирани
имената на повече от 11 000 кавалери на Ордена на св. Георги,
сред които са А. Суворов, М. Кутузов, Ф. Ушаков и др. Другата най-важна спирка е в Андреевската зала, където са били извършвани тържествените коронации. Черно-бяла снимка показва неугледния й вид в съветско време, когато всички украси са свалени. Сега те са възстановени в целия им блясък, като са пресъздадени и трите трона, на които при възшествието си са стояли последният император Николай II, жена му и престолонаследникът. Пред тях днес се заклеват при инаугурацията и руските президенти.
При цялата пищност на залите от ХIХ в. аз обаче бързам към най-стария запазен дял от двореца - Грановитата палата. Към нея се влиза през Владимирската зала, нарочно оставена от Тон в приглушена светлина. Архитектът адаптира към новите части парадната Тронна зала на руските царе, чиито основи са положени в далечната 1487 г. Изпълнена е по проект на италианците Марко Руфо и Пиетро Солари и носи следи от облика на апенинските дворци - палацо. В 1668 г. стените са изписани от Симеон Ушаков, но фреските му страдат при превземането на Москва от французите. Възстановени са от палехски живописци през 1881 г.
Времето изтича и служителят от секретните служби ни напомня за това. Излизаме от Кремъл и потъваме в шума на столичните булеварди. Далеч зад нас остава червената крепост, издигната преди векове на брега на Москва река.
800 фотографии разказват за двореца
Заедно с реставрацията на Големия Кремълски дворец се появява "Цар книга", която със своите 800 фотографии дава възможност за пълноценна разходка из залите. Тя тежи цели 10 кг, изпълнена е от великолепна позлатена хартия с кожена корица. Руският президент я дарява на видни политици и известни личности, сред които са папа Йоан Павел II и руският патриарх Алексий II.
Жените в царските палати
Преди императорската епоха нравите в двора на руските царе носят силен източен привкус. Така например жените нямат право да присъстват на официалните церемонии в Грановитата палата. Затова за тях е направено скрито помещение - тайник, откъдето през решетка можели да ги наблюдават.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
