Немци бранели Трансилвания от номадите

Пътувайки през септември 2012 г. из закътаната между веригите на Карпатите Трансилвания, търся една специфична група архитектурни паметници. Аз знам за дошлите тук още в първата половина на ХIII в. немски заселници, известни със сборното име "сакси" или "саси". За пръв път ги кани унгарският крал Геза II ((1141-1162), а целта е да се предпази маджарската държава от нападенията на идващи от Азия номади. Унгарските владетели щедро им раздават привилегии, включващи използване на горите и водата без каквито и да е данъци. Повечето от ранните колонисти идват от Люксембург и района на р. Мозел, докато след началото на ХIII в. се увеличават пришълците от Рейнската област, Тюрингия, Бавария и дори от Франция. През ХIХ-ХХ в. немското население постепенно губи привилегии, а след Втората световна война масово се изселва от Румъния.
За да се защитят, саксонските заселници строят мощни крепости, в които се укриват при опасност. В центъра винаги има монументален храм, поради което често наричат тези ансамбли - укрепени църкви. Такива има и на други места в Европа като Франция, Германия, Австрия, но без съмнение в Трансилвания е най-голямата им концентрация. Военната организация там достига нови нива през 1211-1225 г., когато унгарският крал Андрей II вика на помощ рицарите от немския Тевтонски орден. Именно по това време са изградени най-мощните крепости.
Една от най-големите концентрации на такива укрепления в Трансилвания е край Брашов. Удивен съм от облика на саксонските замъци Петерсберг, Вейденбах, Брендорф и др. Естествено не мога да посетя всички и затова се насочвам към два от тях, като единият е и паметник от Световната листа на ЮНЕСКО.
Днес наричат тукашното село Прежмер, но някога то е носело немското име Тартлау. Смята се, че е назовано на раннохристиянския философ Тертулиан. В центъра на селището е напълно запазената крепост, имаща странен овален план с изпъкнали мощни подковообразни кули. По писмените данни замъкът е построен от тевтонските рицари през 1212-1213 г. и е опорен пункт в колонизирането на областта Бюрзенланд, както наричали района край Брашов.
През вековния си живот Тартлау е атакуван от монголи, казаци, турци. Укрепленията са модернизирани и подсилени с нови съоръжения през ХV-ХVI в. поради експанзията на Османската империя.
Въпреки многобройните обсади крепостта е превземана само веднъж
Това прави в 1611 г. трансилванският княз Габриел Батори по време на войната си срещу Влахия.
Замъкът Тартлау впечатлява във всяко отношение. Дебелината на стените достига 5 м, а височината им е цели 14 м. Както при всички саксонски крепости, отвън е прокопан дълбок ров, който се пълнел с вода. Влизам във вътрешността през класически барбакан - изнесено отпред самостоятелно укрепление. Пробилият външната порта противник се озовава в капан и е обстрелван отвсякъде. Втора порта и 30-метров тунел с полукръгъл свод отвеждат към неголемия двор, където се извисява красивата катедрала с кръстовиден план. Някои виждат в нея символа на тевтонските рицари, докато други са склонни да го свържат с Ордена на цистерианците. Всъщност този вид на църквата е от ХV в. и става дума за късноготическия архитектурен стил от областта Рейнланд. В храма непременно трябва да се види органът от ХVII в., споменат дори в средновековните хроники.
В жилищните крила на крепостта всичко е подчинено на оцеляването и защитата при нападение. Те се издигат на няколко етажа, в които са изградени 272 малки стаички. Тази цифра точно съответства на броя на семействата, живели в селището извън крепостта. Някои от килиите още пазят табелки с имената на отделните фамилии. Там се приютявали жителите на Тартлау при военна опасност.
Вътрешността е превърната в истински музей. Обикаляйки сложната система от дървени стълбички и платформи между етажите, човек може да види оръжейните и хранителните складове. Съществувала е кухня и дори училище за невръстните деца. Най-отгоре по стените пък е околовръстният покрит тунел с тесни амбразури, откъдето
мъжете са обстрелвали врага и са изливали горяща смола върху него
Сега разбирам как Тартлау оцелява при толкова обсади.
Напускам Прежмер и се отправям към съседното село, носещо днес името Харман. Някога обаче го наричали Хьонигберг. За пръв път е споменат в дарствената грамота на унгарския крал Бела IV от 21 март 1240 г., с която той го дарява на Ордена на цистерианците. Монасите започват строежа на главната църква в края на ХIII в., но я завършват чак в ХV в. Затова макар сградата да е романска базилика, в нея се наблюдават и силни готически елементи. Към нея са добавени два параклиса и осеметажна камбанария.
За да се опази храмcj, в Хьонигберг е създадена сложна фортификационна система, включваща дълбок ров и три последователни овални крепостни стени. Вътрешната е с височина 12 м и дебелина при основата 4 м. Тя е подсилена със 7 високи кули. Най-високата е на 7 етажа и носи името "Кулата на месарите". Към югозападната кула е пристроен малък параклис с красиви фрески от ХV в.
С многобройните си дървени части Хьонигберг често страда от пожари, като най-значителни са тези от 1593 и 1600 г. За разлика от Тартлау той е превземан няколко пъти. В 1552 г. молдовският владетел Стефан го обсажда неуспешно, но през 1602 г. крепостта е превзета от влашкия воевода Раду Вода и е частично разрушена. Жителите бързо поправят стените, но още на следващата година замъкът отново е превзет. За сметка на това пък Хьонигберг издържа обсадата на Габриел Батори през 1612 г., когато Тартлау пада за единствен път.
Времето на пътешествието в Трансилвания изтича и трябва да се прибираме в България. Пресичаме зелените гори на безкрайните Карпати и навлизаме във Влашката низина. По пътя минаваме и през Търговище, средновековната столица на Влахия. Именно тук през 1456 г. е коронясан прочутият воевода Влад Цепеш Дракула. Човекът, с който така тясно е свързана и историята на Трансилвания.
Сасите в България
Трансилванските саси били и великолепни миньори. През Средновековието български и сръбски царе ги канят, за да разработват рудни находища. Сасите се заселват главно край Осоговската планина и в Чипровци. Особено известни са златните и сребърните мини край днешния македонски град Кратово, които сасите разработват и са използвани дори след идването на турците.
Карадайъ с голяма новина! Как се предава щафетата в Д...
Лоши новини за Украйна. Байдън бие тревога
Москва с извънредно решение за Руската църква
Пълен обрат по делото за източване на НОИ
Кунчев каза кога ще ни удари грипът
Шолц със силни думи за България
Лошо. Култов актьор по спешност в болница