Немци бранели Трансилвания от номадите

Пътувайки през септември 2012 г. из закътаната между веригите на Карпатите Трансилвания, търся една специфична група архитектурни паметници. Аз знам за дошлите тук още в първата половина на ХIII в. немски заселници, известни със сборното име "сакси" или "саси". За пръв път ги кани унгарският крал Геза II ((1141-1162), а целта е да се предпази маджарската държава от нападенията на идващи от Азия номади. Унгарските владетели щедро им раздават привилегии, включващи използване на горите и водата без каквито и да е данъци. Повечето от ранните колонисти идват от Люксембург и района на р. Мозел, докато след началото на ХIII в. се увеличават пришълците от Рейнската област, Тюрингия, Бавария и дори от Франция. През ХIХ-ХХ в. немското население постепенно губи привилегии, а след Втората световна война масово се изселва от Румъния.

За да се защитят, саксонските заселници строят мощни крепости, в които се укриват при опасност. В центъра винаги има монументален храм, поради което често наричат тези ансамбли - укрепени църкви. Такива има и на други места в Европа като Франция, Германия, Австрия, но без съмнение в Трансилвания е най-голямата им концентрация. Военната организация там достига нови нива през 1211-1225 г., когато унгарският крал Андрей II вика на помощ рицарите от немския Тевтонски орден. Именно по това време са изградени най-мощните крепости.

Една от най-големите концентрации на такива укрепления в Трансилвания е край Брашов. Удивен съм от облика на саксонските замъци Петерсберг, Вейденбах, Брендорф и др. Естествено не мога да посетя всички и затова се насочвам към два от тях, като единият е и паметник от Световната листа на ЮНЕСКО.

Днес наричат тукашното село Прежмер, но някога то е носело немското име Тартлау. Смята се, че е назовано на раннохристиянския философ Тертулиан. В центъра на селището е напълно запазената крепост, имаща странен овален план с изпъкнали мощни подковообразни кули. По писмените данни замъкът е построен от тевтонските рицари през 1212-1213 г. и е опорен пункт в колонизирането на областта Бюрзенланд, както наричали района край Брашов.

През вековния си живот Тартлау е атакуван от монголи, казаци, турци. Укрепленията са модернизирани и подсилени с нови съоръжения през ХV-ХVI в. поради експанзията на Османската империя.

Въпреки многобройните обсади крепостта е превземана само веднъж

Това прави в 1611 г. трансилванският княз Габриел Батори по време на войната си срещу Влахия.

Замъкът Тартлау впечатлява във всяко отношение. Дебелината на стените достига 5 м, а височината им е цели 14 м. Както при всички саксонски крепости, отвън е прокопан дълбок ров, който се пълнел с вода. Влизам във вътрешността през класически барбакан - изнесено отпред самостоятелно укрепление. Пробилият външната порта противник се озовава в капан и е обстрелван отвсякъде. Втора порта и 30-метров тунел с полукръгъл свод отвеждат към неголемия двор, където се извисява красивата катедрала с кръстовиден план. Някои виждат в нея символа на тевтонските рицари, докато други са склонни да го свържат с Ордена на цистерианците. Всъщност този вид на църквата е от ХV в. и става дума за късноготическия архитектурен стил от областта Рейнланд. В храма непременно трябва да се види органът от ХVII в., споменат дори в средновековните хроники.

В жилищните крила на крепостта всичко е подчинено на оцеляването и защитата при нападение. Те се издигат на няколко етажа, в които са изградени 272 малки стаички. Тази цифра точно съответства на броя на семействата, живели в селището извън крепостта. Някои от килиите още пазят табелки с имената на отделните фамилии. Там се приютявали жителите на Тартлау при военна опасност.

Вътрешността е превърната в истински музей. Обикаляйки сложната система от дървени стълбички и платформи между етажите, човек може да види оръжейните и хранителните складове. Съществувала е кухня и дори училище за невръстните деца. Най-отгоре по стените пък е околовръстният покрит тунел с тесни амбразури, откъдето

мъжете са обстрелвали врага и са изливали горяща смола върху него

Сега разбирам как Тартлау оцелява при толкова обсади.

Напускам Прежмер и се отправям към съседното село, носещо днес името Харман. Някога обаче го наричали Хьонигберг. За пръв път е споменат в дарствената грамота на унгарския крал Бела IV от 21 март 1240 г., с която той го дарява на Ордена на цистерианците. Монасите започват строежа на главната църква в края на ХIII в., но я завършват чак в ХV в. Затова макар сградата да е романска базилика, в нея се наблюдават и силни готически елементи. Към нея са добавени два параклиса и осеметажна камбанария.

За да се опази храмcj, в Хьонигберг е създадена сложна фортификационна система, включваща дълбок ров и три последователни овални крепостни стени. Вътрешната е с височина 12 м и дебелина при основата 4 м. Тя е подсилена със 7 високи кули. Най-високата е на 7 етажа и носи името "Кулата на месарите". Към югозападната кула е пристроен малък параклис с красиви фрески от ХV в.

С многобройните си дървени части Хьонигберг често страда от пожари, като най-значителни са тези от 1593 и 1600 г. За разлика от Тартлау той е превземан няколко пъти. В 1552 г. молдовският владетел Стефан го обсажда неуспешно, но през 1602 г. крепостта е превзета от влашкия воевода Раду Вода и е частично разрушена. Жителите бързо поправят стените, но още на следващата година замъкът отново е превзет. За сметка на това пък Хьонигберг издържа обсадата на Габриел Батори през 1612 г., когато Тартлау пада за единствен път.

Времето на пътешествието в Трансилвания изтича и трябва да се прибираме в България. Пресичаме зелените гори на безкрайните Карпати и навлизаме във Влашката низина. По пътя минаваме и през Търговище, средновековната столица на Влахия. Именно тук през 1456 г. е коронясан прочутият воевода Влад Цепеш Дракула. Човекът, с който така тясно е свързана и историята на Трансилвания.

Сасите в България

Трансилванските саси били и великолепни миньори. През Средновековието български и сръбски царе ги канят, за да разработват рудни находища. Сасите се заселват главно край Осоговската планина и в Чипровци. Особено известни са златните и сребърните мини край днешния македонски град Кратово, които сасите разработват и са използвани дори след идването на турците.