Сряда,

Монаси от Урвич били пазители на проход

От: Failed to load user -
Монаси от Урвич били пазители на проход
A
A
A

През последните три години едни от най-интересните археологически открития в България се правят на древния Урвич, чиито руини са само на десетина километра от центъра на София по посока към Самоков. Воденият от мен и доц. Бони Петрунова екип е подпомаган от Софийска община и достигна забележителни резултати. Вече знаем, че още в тракийската епоха тук има живот, а през IV-V в. се изгражда важна крепост, пазеща пътя към антична Сердика. В ХIII-ХIV в. твърдината пък става главна преграда към средновековния Средец. Документално се доказа, че тя активно участва в епичните битки от края на 1371 г., когато София за пръв път е атакувана от османските турци.

Но може би най-интересният период на Урвич идва след ХV в. Още през миналите две години ние разбрахме, че тогава около някогашната крепостна църква "Св. Илия" се развива голям манастир. От запад бяха проучени трапезарията, магерницата и складови помещения. Множество монети, накити и керамика показаха, че обителта просперира през "тъмните векове" на османското робство. Особено впечатляваща е дългата 12 м

трапезария с огромно огнище за отопление

Според големината й монасите са били не по-малко от 40-50 на брой.

Най-вероятно завоевателите дават привилегията да имат свой манастир на хората от околните села - Кокаляне, Герман, Лозен, защото те са били "дервентджии" (пазители на прохода между София и Самоков). Това обаче не ги спасява в края на ХVII в. Тогава обителта е унищожена от огромен пожар, датиран с медна монета на султан Сюлейман II (1687-1691).

Явно става дума за репресиите, на които са подложени християните от Западна България по време на войната между Свещената Лига и Османската империя. През 1683 г. турците са разгромени при Виена и австрийците вземат Белград, Ниш, Пирот, достигайки почти до София. Българите са обнадеждени и избухват въстания, сред които най-значителни са Чипровското и бунтът на Карпош в Македония. Австрийците обаче са принудени да се оттеглят и започват гонения. Изгорени са много християнски светини, сред които и Урвичкият манастир.

Две десетилетия по-късно, през 1722 г., в Самоковска епархия се ражда един човек, комуто е съдено да промени съзнанието на българите. В своята "История славянобългарска" Паисий Хилендарски следва съчинението на бенедиктиница Мавро Орбини. Сред общите данни той използва един-единствен локален топоним. Това е "манастирът Урвич" в теснините на Искър край София, построен на мястото на старата крепост на цар Иван Шишман. Това навежда на мисълта, че

Паисий лично познава мястото

на изпепеления манастир и може би дори го е посещавал.

Още през 2012 г. ние започнахме проучването на голямото жилищно крило на обителта, очертаващо се от юг. Разкопаването продължи и в следващия сезон, когато се откри масивна верижна сграда. Някога тя е била на няколко етажа, но сега са оцелели единствено руините на приземието. Там се виждат шест килии, чиито подове са покрити с каменни плочи. Повечето помещения са се отоплявали със зидани печки, изградени в стените. На запад се оформи официалният вход на манастира, застлан също с едри плочи. В самия югозападен ъгъл се е извисявала вратна кула, предназначена да охранява портата на обителта. Както винаги става в археологията, след като решихме някои от загадките, се появиха нови. От аерофотоснимките се вижда, че освен южното вероятно ще има и друго жилищно крило на изток, което предстои да бъде проучено през следващия сезон.

Разкопките извадиха на бял свят множество интересни находки. Това са фрагменти от луксозна керамика, чудесни пръстени, тежести за теглилки, оръжие, инструменти и др. През сезона бяха открити 63 монети от всички периоди на съществуването на Урвич. Сред тях са монети на римски императори от IV-V в. като Аркадий, Теодосий II, Марциан и Анастасий. Съвсем естествено излязоха монети на българските царе от ХIV в., като и 13 османски монети от ХV-ХVII в.
Наука далеч не се прави само на терена. След усилена работа "проговори" една находка, открита през 2011 г. Става дума за съкровището от сребърни аспри на цар Иван Александър, намерено в църквата "Св. Илия". Сега те са 18, но преди разграбването от иманяри са били доста повече. Оказва се, че те са от три от четирите монетосечения на Иван Александър, като част от паричните знаци са издадени при сина Иван Шишман вече след смъртта на стария цар. Най-вероятна дата за депониране на съкровището се очертава периодът веднага след 1380 г.

А това е времето, когато София най-сетне е превзета от османците. След тежките сражения от началото на 70-те години на ХIV в. тя и близката крепост Урвич оцеляват, но са подложени на непрекъснати грабителски нападения. Цар Иван Шишман опитва да помага на западните си райони, доколкото му е възможно. Неговата Витошка грамота от 1382 г. показва, че той вероятно идва по тези места. През това време тук е по-характерна циркулацията на сръбски и

венециански сребърни монети

Наличието на толкова много сечени в Търновград аспри без съмнение показва усилията на цар Иван Шишман да подпомогне бедстващия Запад. Монетите са били предназначени за самата църковна сграда или за ремонт на крепостните съоръжения, може би пострадали при станалите няколко години по-рано боеве край София. Те обаче не са били в състояние да предпазят легендарната крепост от жестокия натиск на завоевателя.

Монета на врага на Атила

Най-красивата находка на Урвич от 2013 г. е златният 23-каратов солид с тегло 4.5 г на император Марциан (450-457). Този владетел е известен с упорството си във войните срещу "божия бич" Атила, предводителя на хуните. Негови са думите, че златото е за приятелите, а желязото за враговете. Солидът и 39 открити дребни римски монети показват значението на крепостта в този период.

Иван Срацимир искал крепостта

Сребърна и медна монета на злополучния син от първия брак на цар Иван Александър, Иван Срацимир, излязоха при разкопките този сезон. Той е лишен от баща си от българския престол за сметка на Иван Шишман, като получава Видинската област. Документално е известно обаче, че Иван Срацимир има претенции към Софийско и откритите монети са свидетелство за това.

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички