Събота,

Променям света заради децата си

От: Стела Стоянова -
434
Променям света заради децата си
A
A
A
  • Най-лошото, което може да ни се случи, е да се примирим с всички отрицателни неща, казва Стефан Командарев
  • "В кръг" ще излезе по кината през ноември, Павел Поппандов се завръща в киното

- Господин Командарев, вече сте готов с новия си филм, който е замислен като част от трилогия и чието начало бе "Посоки". Следващите филми са свързани с патрулки и линейки. Какво предстои?
- Вторият филм след "Посоки", който бе за таксиметрови шофьори, се казва "В кръг". Вече сме го заснели, в постпродукция е и се очаква през ноември да влезе в кината, живот и здраве. Той е за полицейските патрулки. За третия, който преди време бе планиран като филм за линейките, ще видим, когато излезе този филм. Може да има промяна, важно е да бъде добра историята и да бъде добър филмът. А схемите са, за да бъдат нарушавани.
- Как подбрахте обектите да филмите си -таксиметрови шофьори, полицаи?
- Стана случайно. Темата за такситата си дойде естествено след един разговор с таксиметров шофьор, от който ми стана ясно, че такситата са нещо като паралелна социална система, където работят хора от всякакви професии - учители, музиканти. Така дойде идеята ми за "Посоки". А докато снимахме филма, видяхме, че има много полицейски патрулки, които работят основно през нощта. Така естествено си дойде и идеята за втория филм.
- Когато започнахте да го правите, говорихте ли с действащи полицаи? Това по някакъв начин промени ли идеята Ви?
- Говорихме месеци наред с действащи полицаи, защото много ни помагаше синдикалната федерация на служителите в МВР. Те прегърнаха идеята, така че историите във филма са вдъхновени от много истински истории, които чухме по време на разговорите си. Разбира, се, преработени художествено след това.
- Същите актьори ли ще видим, като онези, които бяха в "Посоки"?
- Е, има разлики. Голямата новина е, че Павел Поппандов се завръща в българското кино в една доста сериозна роля. Иначе трите двойки  патрулиращи полицаи са Ирини Жамбонас и Стефан Денолюбов, Стоян Дойчев и Васил Василев-Зуека, и Асен Блатечки и Иван Бърнев. Много съществени роли имат и Герасим Георгиев-Геро, Анастасия Ингилизова, Николай Урумов. Става дума за три двойки патрулиращи полицаи за една нощ в София. Филмът е доста различен от "Посоки", защото има време да проследи за много по-дълго време героите. Докато "Посоки" бе нещо като пъзел, тук следим тези двойки цяла нощ и навлизаме много по-дълбоко както в психологията, така и в живота им.
- От "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" се насочвате към по-злободневни теми. Как бихте коментирали социално-икономическата ситуация, в която сме поставени?
- Аз затова съм кинорежисьор, а не политик. Не мога да изнасям лекции и да правя анализ на обществото, оставям това на социолози и политолози. Във филмите си се опитвам да покажа тази действителност, която касае 99 на сто от българското население. Опитвам се малко или много с филмите си да показвам, да променям, да карам хората да разсъждават, с цел моите деца, ако някой ден решат да останат в България, да живеят в едно по-добро и справедливо общество.
- Смятате ли, че е възможно това да се случи?
- Аз винаги съм бил оптимист и смятам, че най-лошото, което може да ни се случи като общество и народ, е да стигнем до етапа, в който сме абсолютно примирени с неравенството, с всички отрицателни неща, които виждаме. Да се примирим до етап, в който те вече да не ни правят впечатление.
- Когато излезе "Посоки", коментирахте, че има много пиратски тегления чрез торенти, което се отразява и на гледаемостта в салоните, и на приходите от филма...
- Това не е само въпрос на приходи. Аз обичам да давам следния пример - това е все едно да ти разбият гаража, да ти откраднат колелото и след това да го продават на Битака. Хората, които качват филми в торентите, печелят едни много добри пари. Аз съм си говорил с хора от нормалните платформи, които качват филми, и те ми казват "Не сме много активни във Вашата страна, защото Вие имате много сериозен проблем с торентите". Даже и в Европа пиратските сайтове вече изчезнаха. Ясно е какво се случва, ако човек в Германия например изтегли нещо от торент - той моментално бива засечен и глобен. У нас отново държавата не е на мястото си и по някакъв начин с бездействието си толерира нещо, което е абсолютно незаконно.
- Появиха се доста български филми напоследък, някои дори със спорни качества. Трудно ли се намират пари за кино?
- Винаги се намират трудно, но това не може да бъде извинение, за да не правим кино. Когато имаш хубава идея и вярваш в нея, тя може да бъде осъществена дори с малко пари. Нашият филм започна с една изключително малка сума от Изпълнителна агенция "Национален филмов център" - 150 000 лева, колкото струва един видеоклип. Но успяхме да привлечем сръбски копродуценти, да привлечем пари от европейски фонд, а и да използваме приходите от продажбите на "Посоки" в Европа. Филмът е изключително нискобюджетен и заснет за много кратко време.
- А в колко страни се гледа "Посоки?

- В доста държави излезе. Дори непрекъснато ни сигнализират, че примерно в Ютюб има дублирана версия на испански или на турски. Още в момента, в който бе селекциониран за Кан, се продаде в 11 държави, и след това продължи да се продава.
- Преподавате и на студенти, какви идеи имат по-младите хора и има ли много желаещи да правят кино?
- Въпреки че България е една от страните с най-ниско финансиране за култура - 0,5% (обещават да го направят 1 процент в някой прекрасен ден), има млади хора, между тях и читави, които имат светлина в очите и искат да правят филми. Дай Боже да им е лесно и да могат да осъществят мечтите си.
- Какво би трябвало да се промени в държавната политика за финансиране на културата и в частност на киното?
- Ние винаги говорим за кризи и проблеми, но всичко това може да се преодолее с целенасочени усилия. Но основният проблем е липсата на ценности. А те се създават по два начина - образование и култура. А, и наука, пропуснах да добавя. Докато тези неща не са приоритет, пак съдейки от процентите от брутния вътрешен продукт, нещата ще бъдат на принципа - всичко е на доизживяване и да се спасява кой както може. В момента, когато във важни области като образование и здравеопазване започват да се вкарват пазарни принципи от типа "Парите следват ученика" или "Парите следват пациента", както и театърът получава по-голяма субсидия, ако има повече зрители, театърът започва да играе лековати комедии и да върви след масовия вкус. А трябва да е точно обратното - той трябва да възпитава.

 


Всички новини от категория Интервюта.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Още от категорията