Сряда,

Бъркаме русофили с русотарикати

От: Администратор -
3185
Бъркаме русофили с русотарикати
A
A
A

България уж винаги е със силните, а се оказва на губещата страна

Тревожно е, че съюзниците станаха врагове, казва проф. Андрей Пантев

- Г-н професор, защо на фона на 70-годишнината от победата на съюзниците над хитлеристка Германия на 9 май 1945 г. противоречивите оценки за Деня на победата се задълбочават?

- Защото има особен идеологически сблъсък между една страна, която е обявена за комунистическа, а от друга страна, идеята, че демокрацията е благо или добродетел за всички, бе отхвърлена. Така че, има двама съмнителни благодетели и едно категорично зло - нацизмът. Именно поради това и на двата фронта - Западен и Източен - се съсредоточават идеологически противоречия, които в крайна степен не се отричат взаимно. Хитлер мразеше и презираше японците, хърватите и българите, но направи съюз с тях. Сталин, които целеше да извърши световна пролетарска революция, се съюзи с "гнилия" Запад. Чърчил, който бе върл противник на комунизма, пръв извън СССР нарече Сталин велик. Така че

противоречията са от миналото и ще продължат и в бъдеще, поне едно столетие

- Празникът на победата в миналото бе уважаван и по-обективно оценяван. Оказва се обаче, че политическата конюнктура е по-важна от обективната оценка за това важно историческо събитие на ХХ век. Така ли е?
- Да, така е. Вчерашните съюзници стават днешни врагове. Това е много тревожно като съвременна ситуация и като перспектива. Все пак нека да напомня, че във Втората световна война Европа воюваше не срещу Сталин и срещу СССР, а заедно със Сталин воюваше срещу нацистка Германия. Но това едва ли не се забравя и тази индентификация между нацизъм и болшевизъм не обяснява защо толкова много страни и личности призоваваха да се помага на Русия. Включително

Чарли Чаплин призова: "Помагайте на Русия!"

Въпреки отблъскващите случаи на преследвания, насилия и терор в СССР. По това време обаче никой не казва една укорителна дума срещу СССР.

- България, макар и малка страна, също има свое място във важните исторически събития по време на Втората световна война. Еднозначна ли е оценката за ролята ни в нея?
- В историята няма еднозначна оценка. По време на Втората световна България бе ценен съюзник на Третия райх. Нашата идея, че трябвало да се съюзим с Хитлер, защото не можем да му се противопоставим, е доста отблъскваща като дух и философия, макар че като прагматизъм е доста оправдана. Но какво да кажем за поляците и сърбите, въобще за югославяните например, които също са можели да постъпят така, но не са го направили? Така че, нашият съюз с Третия райх не би трябвало да бъде възприеман едва ли като триумф на дипломатическата мъдрост и прагматизъм. Надявам се, че майките на онези войничета, които биха загинали при едно стълкновение с Хитлер, при което щяхме да бъдем прегазени, биха ме разбрали. Но от друга страна, България бе обявена за агресор с Парижкия мирен договор от 1947 г. и като победена страна

въпреки храбрата ни Дравска операция

Остава впечатлението, че ние винаги сме били със силните и винаги сме се оказвали на губещата страна.

- Ако от дистанцията на времето се върнем в нашето съвремие, се вижда, че Денят на победата отново е разделил българското общество на русофили и русофоби. Вървят приказки в една или друга посока. Този стар проблем на цялата ни нова история след освобождението ни от турско владичество как ще ни влияе по-нататък, като се има предвид, че България все повече се изолира от Русия поради политиката на Европейския съюз?
- За съжаление, това деление на русофили и русофоби е свидетелство за националната ни непълноценност. Защото във всички страни, не само балкански, има среди, философи, партии, които предпочитат една или друга страна за външнополитическата си ориентация. При нас обаче това е патологично разграничение. Какво значи да си българофил? Като че ли навсякъде трябва да сме българофили.

Да си българофил значи да обичаш майка си

Какво е това умопомрачително разграничение? Друг е въпросът, че русофилите и русофобията невинаги съвпадат с културното разграничение. Но това показва колко сме зависими от външна ориентация. Единствената българска политическа партия, Партията на народняците от миналото, бе едновременно русофилска и англофилска. Това трябваше да бъде внедрено в нашето политическо мислене. А сега, ако кажеш, че руснаците са изгонили турците от България, веднага те обявяват за русофил. Това е емоционален примитивизъм и тарикатщина. Но искам да уточня, че има русофили и русотарикати. Русотарикатите правят бизнес с Русия.

- Какво всъщност представяла Русия за България?
- Русия е основателен, вечен и непроменим факт и фактор в нашето национално развитие. И, ако трябва да правим равносметка на позитивите и негативите, то позитивите надделяват.

- Защо според вас българинът 70 г. след Деня на победата 9 май още не може да се помири и да приеме нещата от историята и да върви напред, както направиха Германия, Испания, Русия и други държави?
- Защото преди да се помирим с настоящето и да направим нещо важно

трябва първо да се помирим с миналото

Тук сте много прав. Не можем вечно да твърдим, че всички други са виновни. Ето, случаят с арменския геноцид. Когато той бе извършен през април 1915 г., през септември същата година ние сме съюзници, и то бойни, с турците. Защо крием това и защо се правим винаги на прави, а наричаме другите жестоки? В съвременния свят всички, които днес доста добре материализират своята любов към Атлантическия свят, преди това не са казали нещо добро за ролята на Америка в Българското Възраждане и други подобни факти, за американските и английските пилоти, погребани край София? Това е драмата на нашия адаптивен народ и това е нашият имидж пред очите на света. Не сме забравили как ни наричаха най-русофилската нация. Сега е обратното - сега сме най-американофилската нация в Югоизточна Европа. Съперничим си само с албанците.

- Тази оценка може би се отнася най-вече за политическата класа, а не за широката общественост у нас?
- Не, не. Аз не съм човек, който дава оценки. Когато упреквам нашия народ, аз упреквам и себе си. Има нещо непривлекателно още от времето, когато най-слабата съпротива срещу турците оказва българската държава, която е много по-стара от съседните балкански страни. Още оттогава пред света ние имаме непривлекателния образ на хора, които много не се съпротивляват. Ние

нямаме нито една героична съпротива срещу когото и да било

Това се потвърждава и сега. Ако в бъдеще тук дойдат някои други представители на религии, страни, философии, континенти, то бъдете сигурни, че българското общество - и особено българската интелигенция - ще намерят аргументи и личности, чрез които да се докаже, че цял живот сме били такива. Както цял живот бяхме русофили, така сега станахме цял живот американофили.

- В заключение?
- В заключение: не трябва винаги да хвърляме вината за нашите национални нещастия върху другите.


Всички новини от категория Интервюта.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички