Понеделник,

Камелия Кучер: Бизнесът е навсякъде – дори в литературата

От: Администратор -
A
A
A

Камелия Кучер представя на 20 юни романа си „Дом" /"Хермес"/ в Culture bar с участието на Яна Титова и Алекс Алексиев. Дебютната й книга се появява след години пътувания по света, преди окончателно да се завърне в България заедно със семейството си. Живяла е в Русия, Испания, Швейцария и Франция, а колежанското си образование завършва в Женева - в Института „Monte rosa", едно от най-престижните училища в Европа, основано в далечната 1874 година. То се намира в Монтрьо, на брега на Женевското езеро. Камелия, която в началото се чуди защо в България няма подобни училища, всеки ден вижда бреговете на Франция. Днес разказва, че през тийнейджърските си години често се бунтува, но още по-често пише. Преди всичко поезия – на английски. Нейната учителка по литература мис Барет изпраща един от стиховете й на лирически конкурс в Англия. Там оценяват творбата на българката от Швейцария.

„Мис Барет беше първият човек, който погледна сериозно на моята страст по писането и ме окуражи да продължа. Надявам се, че още е в Монтрьо и скоро ще намеря време да я видя. Ще се зарадва да разбере, че вече имам издадена книга", споделя Камелия. След Монтрьо иска да продължи с хуманитарни науки, но родителите й настояват да запише бизнес администрация.

„Връщайки се назад, си давам сметка, че често ми се е налагало да правя неща, които не съм желала истински. Никога обаче не се отказах от голямата си любов – литературата. За мен писането е нужда, вид терапия", искрена е Камелия.

В „Дом" всичко се случва във Франция. Франсоа Бернард е уважаван преподавател в Сорбоната и литературен критик. През 2016-а той разказва в Париж история, която започва, когато е бил на 13 – в Марсилия през 1967-а. Франсоа расте без обич и подкрепа от отчуждените си родители. И го приема за нормално. До деня, в който семейството на най-добрия му приятел Джейкъб го кани на вечеря. Сравнението между уюта и топлината в тяхната къща и студенината и пустотата в неговия дом е болезнено. В тежката и драматична за него нощ Франсоа среща младата и красива алжирка Фатима. И това белязва живота му завинаги. Благодарение на нея, той тръгва по пътя на съзряването. Път, който ще го отведе в Париж, но и много по-далеч – към любовта, прошката и осъзнаване смисъла на живота.

„Докато учех в Швейцария, пътувах често до Париж, а после живях за известно време там. Обожавам френския Прованс и Марсилия, където се развива част от действието в книгата. Фактът, че говоря френски и съм била на местата, които описвам, е важна част от избора ми. Но водещото за мен бе да напасна историята и героите с духа и атмосферата на мястото. Писателят не бива да се ограничава в рамките на собственото си минало или родина", категорична е Камелия. Любовта към думите съпровожда целия й живот, а „Дом" е написан за година. Като „откровение, най-сетне узряло достатъчно, за да стигне до света извън бюрото ми". Ето какво разказа тя за „Стандарт".

- Камелия, защо в "Дом" решихте да пишете от името на мъж – всъщност има ли "мъжко" и "женско" писане?
- И да, и не. От гледна точка на жанра, може би има подобно разделение. Действително в някои жанрове преобладават автори от определен пол. Има и писане, което може напълно еднозначно да се определи като "мъжко" или "женско". Предполагам, това е търсен ефект, вследствие на аудиторията, към която авторът е избрал да се обърне. И все пак съществува литература, която се издига над тези понятия – литература, в която говори по-скоро човека, а не жената или мъжа. Иска ми се да вярвам, че "Дом" е част от тази литература – написана от човека за човека, от душата за душата. Така че решението да пиша от името на мъж не е взето напълно осъзнато и целенасочено – не аз избрах Франсоа, а той мен. Историята, която исках да разкажа – за пътя на съзряването, осъзнаването, копнежа, вярата и съдбата заговори в главата ми от името на Франсоа, без да се налага изобщо да правя избор. Когато пиша, не пиша от името на жената, а по-скоро от името на човека, който на първо място съм – там, където женското и мъжкото престават да се различават и заговаря душата. Може би затова не съм изпитвала никаква трудност да вляза в кожата на Франсоа.

- Разкажете за детството си...
- Родена съм в Сиктивкар. Майка ми е рускиня, а баща ми – българин. С родителите ми окончателно се преместихме от Русия в България, когато бях на седем. Тук започнах училище. В детски си години свирех на пиано, а след това се занимавах професионално с тенис. Тренирах усилено и бях много добра. Сякаш съдбата ми вече бе начертана – състезания и спорт, които ме научиха на тежка дисциплина, която в момента ми е изключително полезна и в писането.

- Родена сте в Русия, първите ви седем години са в България, а след това тръгвате по света – имате ли проблем да назовете родината си?
- Не. Живея в България, пиша на български, създала съм семейството си тук – това ми стига, за да я назова своя родина. По-важни са качествата, които развивам в себе си и се надявам да развия в децата си – широкият светоглед, лекотата в душата, непринудеността в отношенията с хората и, разбира се, дълбокият интелект. Родината е в сърцето, там й е мястото. В усещането за дом. Там, където е твоята крепост. Останалото зависи от нас и родината не може да ни служи за извинение, оправдание или пък за упование.

- Казвате, че вярвате в Съдбата – в кои моменти от живота ви успяхте правилно да разчетете нейните знаци?
- Трудно е човек да се научи да "вижда" - себе си, другите, знаците по пътя. Осъзнаването е може би най-сложният процес. Той е дълбоко индивидуален и често неподвластен на външна намеса. Истината е, че знаците са в самите нас. Както и повратните моменти - онези, променили нещо в живота ми или у мен самата. Успях да разчета знаците по-късно – връщайки се назад, за да проследя отново пътя, довел ме до тук, до днес. Знаците се виждат по-лесно и по-бързо се разбира смисъла на случилото се, когато ги анализираш от перспективата на миналото. От сегашната ми позиция мога да кажа, че съм достигнала до определен етап на самосъзнание и самообладание – и днес по-лесно се ориентирам за това кога да предприемам определени действия и кога е време да проявя търпение и да оставя правилното решение да ми се разкрие само в подходящото време.

- Има ли други периоди, в които сте се провалили в тълкуването на посланията свише?
- Струва ми се, че "послания свише" и "съдба" са две различни понятия. Съдбата е индивидуалният път на всеки - донякъде предопределена, донякъде вследствие на собствените ни решения. Предопределена по смисъла на характера и даденостите, с които се появяваме на този свят, по смисъла на правилното време и правилното място за всяко нещо. Определено съм имала моменти, в които съм тълкувала погрешно случващото се – с мен, около мен – и съм взимала погрешни решения. Но всяко решение – правилно или погрешно – ме е довело до тук, до днес, до "Дом". Така, че съм благодарна не само за хубавото, ами и за грешките и за трудностите.

- Тенисът ви е научил на дисциплина, а бизнес администрацията на какво ви научи?
- Бизнес администрацията дава общо познание за това как може да се спечели. Светът е устроен така, че бизнес има навсякъде – дори и на места, на които не ни се иска да го слагаме - като литературата, например. Творчеството е в писането, а пътят на книгата след това неизменно минава през процеси, свързани с бизнеса и маркетинга, така че тези знания всъщност са ми полезни. Така че бизнес администрацията ми даде реалистично понятие за света и за процесите по пътя към целта.

- Изяснихте ли за себе си разликите между българите и онези народи, сред които сте живяла най-много?
- Да, но това са по-скоро лични наблюдения и опит - в никакъв случай не са универсални и затова предпочитам да не ги споделям. Всичко има значение - географското положение, културата, оставена като наследство и най-вече историята. Винаги има причинно-следствени връзки. Иска ми се да виждам малко повече човечност и непринуденост. И култура. И чистота.

Тагове:

Препоръчани новини

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички