Борец в партер

Историята на всеки милионер почти винаги е като приказка. Разказите за нашите богаташи, които изплуваха в мътните води на прехода, обаче често звучат като басни. Те са пълни с невероятни обрати, странни герои и ситуации. Непонятни за западняците, но разкриващи всички балкански особености на политиката и икономиката ни от края на ХХ и първото десетилетие на ХХI век. Между новите ни богаташи има няколко общи неща. Обикновено първият им милион пада от небето или идва с тайнствено куфарче. Задължително са играли в приватизацията и са взели хубав пай от държавната баница. И имат силен покровител във властта. От даровете на "съдбата" обаче всеки се е възползвал според уменията и шанса си. За някои парите и славата минават като фойерверки, други водят мъчителни битки, а малцина успяват да станат основните стожери на икономиката ни, които пълнят държавната хазна.

Приказката за ябълката, която Ротшилд излъскал и продал, за да сложи началото на многомилиардната си империя, има и български вариант. Разказват я за ловешкия олигарх Гриша Ганчев. Неговият бизнес стартира със сергия на "Илиянци", която Гришата държи със своя земляк Ангел Бончев. Парите за първата доставка на маратонки и дънки дал бащата на Ганчев. Човекът финансирал бизнеса на сина си, като продал едно говедо от добитъка, който гледал в родното село Микре. По-нататък в годините Бончев и Ганчев бяха съдружници във футболния отбор "Литекс". Отвличането на Ангел от Наглите обаче сложи край на дружбата. Ганчев твърди, че той е платил откупа за авера си, а Бончев пък тръби, че е бил предаден.
Скандалът не помрачи имиджа на бизнесмена от Ловеч. Професионалният борец се опази от тъмната слава на събратята си от тепиха, макар да е много близък с повечето от тях.
В последните няколко дни обаче името, пазено 20 години, може да се срине в калта заради захарната афера с източване на ДДС, в която бе замесен и синът на Ганчев.

Гриша Ганчев е бедно момче, което се захваща със спорта. Отива в ловешкото спортно училище, защото там има осигурени храна и спане, а и шанс за нещо повече. Беше дребен, но много ербап, спомнят си първите му треньори. Насочват го към класическия стил в борбата. Като юноша е в групата на ловешките борци - предимно помаци от селата, които тероризират нощните заведения и впоследствие оглавяват мутренския бизнес.
Тогава се шегуват, че свободняците имат повече избор в хватките и затова по-лесно посягат към бухалките. Гришата обаче си остава класик.
Приятел е на застреляния от снайперист Стефан Мирославов - Крушата, първото емблематично име на борец, захванал се със солиден бизнес, без да му пука от закона. Гришата и Крушата са партньори в търговията с петрол.
За да се издържа като студент в Икономическия институт, Ганчев се захваща сериозно с алъш-вериш. Казват, че още при социализма разполагал с 50 000-60 000 хиляди долара начален капитал. Увеличава ги неколкократно през гладните зими на 1990-91 г. Сериозните пари обаче идват с петрол от Румъния.
Още в самото начало Ганчев става известен с това, че на никого не цепи басма. Макар да не е бъбривец и не обича медийните изяви, често пуска лафове, които се цитират години наред. Като например тази - с къщичката за птички, още се върти в мрежата. Невъздържаният му нрав е известен на всички. След една загуба на "Литекс" той беше ступал главния съдия в съблекалните.
50-годишният милионер е институция в Ловеч. Наричат го неговият частен град, въпреки че офисът на основната му фирма - "Литекс Комерс", е в столичния квартал "Лозенец". За разлика от другите "собственици" на населени места, като Братя Галеви и Дупница например, поведението му на олигарх е сдържано, а изявите му - редки и премислени, без изцепки и изстъпления. Благодарение на сдържаността, могъществото и безпардонността си за Гриша Ганчев в града на люляците се говори или добро, или нищо. През годините бизнесменът не се е замесвал в скандали. "Захарната афера" е първият тежък удар по репутацията му.
Бившият борец се харесва в ролята на голям благодетел за града. Той не само издържа местния футболен отбор "Литекс", но го направи шампион и стегна китен стадион. "Черпи" съгражданите си с ежегоден фестивал. На него местните безплатно гледат и слушат на живо легендарни имена и групи от световната рок сцена. С неговата финансова помощ свързват строежа на почти готовия катедрален храм "Св. св. Кирил и Методий" в самия център на Ловеч. Част от визитката му е луксозният хотелски комплекс "Президиум палас". Ганчев се увековечи, издигайки 6-метрова бронзова скулптура на конник преди 5 г., която великодушно подари на своя град. Плаща и за статуя на Екзарх Йосиф I на площада. Години наред той е близък с БСП. Социалистите от мнозинството през 2006 г. го предлагат и гласуват да стане почетен гражданин на Ловеч заедно с писателя Георги Мишев и Манфред Руге, кмет на побратимения германски град Ерфурт. На въпросното заседание групата на СДС напуска залата. Отношенията на бизнесмена с кмета Минчо Казанджиев обаче после охладняват. На последните избори Ганчев оттегля подкрепата си за него и залага на ГЕРБ. Въпреки това червеният градоначалник успя да се пребори за трети мандат.
Удрят го антимафиоти
с джипове
"Грейт Уол"
На 10 май т. г. служители на ГДБОП паркират няколко бели джипа "Грейт Уол" (сглобени в заводите на Гриша Ганчев) пред "Литекс тауър" и започват яко тарашене в офисите на бизнесмена. "Рутинната", по думите на Ганчев, операция завършва с арест на сина му и още четирима авери.
Според официалното съобщение на полицията групата е укривала продажби на захар, като е водила двойно счетоводство. Фирмата купувач е превеждала сумата за цялото количество захар по банков път. Парите са били изтегляни веднага в брой. Натоварвано е било цялото количество платена захар, но е издавана фактура само за част от стоката (според МВР - на всеки 10-12 камиона е бил фактуриран един). За превоза са били изготвяни необходимите документи, които отразяват реалното количество на суровината. След доставката обаче те са били унищожавани. За да се оправдае захарта, която не е била официално продадена, тя е била доставяна по документи на свързани с "Литекс" вериги от фирми от т. нар. липсващи търговци. Съобщено бе и за подготвян внос на 25 т захар от Чернобил. Въпреки че Ганчев яростно отрича да има престъпление, синът му е задържан с постоянна мярка в следствения арест. Това недвусмислено сочи, че нещата са сериозни и неприятностите за бизнесмена няма да спрат дотук. По думите на бившия шеф на митниците Емил Димитров - Ревизоро, застрашен е не само целият му бизнес, но дори и имуществото. Затова той го съветва, вместо да дава интервюта и да се оправдава по медиите, да побърза да спасява каквото може.
Направи чудеса във футбола
Ганчев се заема с "Литекс" през пролетта на 1996 г., когато тимът изпада в "Б" група. Връща го в елита на следващата година, а на по-следващата вече е шампион! Чудо невиждано във футбола ни преди това. На следващия сезон "оранжевите" дублират успеха, напук на напъните на ЦСКА и "Левски". С Ганчев начело "Литекс" печели и две купи на България. Един мач обаче е на път да го откаже от футбола. През 1999 г. тимът му отпада от квалификациите за Шампионската лига след победа в първия мач с 4:1, но последвала загуба със същия резултат на реванша и дузпи. Палачът е "Висла" (Краков). Ганчев тръгва за Полша толкова убеден в успеха, че поръчва да се отпечатат билети и други материали за задаващите се битки с "Фиорентина" на Габриел Батистута. След полския шамар Гришата се оттегля за кратко от футбола. Не зарязва клуба, но коренно променя политиката си. Отказва се от наливането на пари на кило и битката за купи и титли на всяка цена. В същото време успява да направи впечатляващи трансфери в чужбина на свои футболисти. Това му носи признанието за най-добрия търговец сред футболните босове у нас.
Ганчев е основен спонсор и на федерацията по борба, на която е дългогодишен председател. Без неговата финансова подкрепа този спорт е бил пред фалит в средата на 90-те.
Иначе Гришата е цесекар по душа. Няколко пъти обаче се разминава с властта в любимия отбор. Най-близко е до ЦСКА през 1999 г., но го изпреварва Васил Божков. Според слуховете - заради лоши съвети на уж близки хора.
На младини Ганчев е състезател по борба в "червения" клуб. Тръпката му към този спорт не е отминала и дълго време дава пари на класиците от Славия-Литекс. Известно време финансира и боксовия ЦСКА-Литекс. В края на миналата година обаче ги реже заради кризата. Най-голямата звезда сред футболните познати на Ганчев е Хари Реднап, мениджър на "Тотнъм". Именно англичанинът взима от "Литекс" в "Уест Хям" Светослав Тодоров. От Ловеч тръгва и звездната кариера на Радостин Кишишев.
Събира платна на Златю
Бизнесменът е известен и като колекционер на картини на български художници, които се оценяват на милиони лева. Твърди се, че притежава около 80 картини и рисунки на Златю Бояджиев. Негови шедьоври красят и офиса на Гриша в Лозенец. През 1998 г. голямата експозиция от притежания на Ганчев бе представена в галерия "Райко Алексиев". Тогава Кеворк Кеворкян издаде каталога на изложбата, в който категорично се заявяваше, че с нея се слага началото на Фондация за изкуство "Литекс" с "амбициозни проекти в полето на българското изкуство". Но стана скандал с няколко съмнителни платна, едно от които, откраднато от гарата до Пловдив, и за амбициозните арт проекти на фондация "Литекс" не се чу нищо повече.
Синът му чисти конюшните
за джобни
Гриша Ганчев е женен, има две деца. Семейният дом е в Ловеч, четиримата обитават бившата партийна резиденция над града. Самият Гриша твърди, че никога не би напуснал малкия балкански град, но бизнесът му налага да е в столицата. Съпругата Теменужка и дъщерята Танита живеят в Лондон, където момичето учи в колеж. Ганчев се хвали, че възпитава спартански децата си. Танита е завършила държавното училище в Ловеч. Синът Данаил е готвен за дясна ръка на баща си в бизнеса. Завършил е колеж в Шотландия, а после икономика в английската столица. Като малък е заработвал джобни от татко си, чистейки конюшните в ловното стопанство, гласи градската легенда.
Жребците
са голямата
му страст
Конете са голямата страст на Ганчев. Говори се, че преди време е купил осем арабски жребци от емира на Дубай. 20 елитни животни са пратени за отглеждане в конюшня в Германия. Цената на някои от атовете минавала 1 млн. евро. Гриша отглежда коне и в Ловеч. Арендатор е на ловното стопанство "Белка" край града, където често язди и се разхожда. През 2010 г. купува елитния конезавод "Стефан Караджа" край Балчик, след като той е докаран до умишлен фалит. Обвиняват Ганчев, че е взел под аренда и 10 хил. дка земя край Балчик, но договорът е подписан като "съвместна дейност". Така той си спестява плащането на арендни вноски, като дава само наем, който е над 40 пъти по-малък. Така държавата е ощетявана годишно с над 3 млн. лв., изчисляват от Сметната палата при направената проверка.