Борец в партер

Историята на всеки милионер почти винаги е като приказка. Разказите за нашите богаташи, които изплуваха в мътните води на прехода, обаче често звучат като басни. Те са пълни с невероятни обрати, странни герои и ситуации. Непонятни за западняците, но разкриващи всички балкански особености на политиката и икономиката ни от края на ХХ и първото десетилетие на ХХI век. Между новите ни богаташи има няколко общи неща. Обикновено първият им милион пада от небето или идва с тайнствено куфарче. Задължително са играли в приватизацията и са взели хубав пай от държавната баница. И имат силен покровител във властта. От даровете на "съдбата" обаче всеки се е възползвал според уменията и шанса си. За някои парите и славата минават като фойерверки, други водят мъчителни битки, а малцина успяват да станат основните стожери на икономиката ни, които пълнят държавната хазна.
Приказката за ябълката, която Ротшилд излъскал и продал, за да сложи началото на многомилиардната си империя, има и български вариант. Разказват я за ловешкия олигарх Гриша Ганчев. Неговият бизнес стартира със сергия на "Илиянци", която Гришата държи със своя земляк Ангел Бончев. Парите за първата доставка на маратонки и дънки дал бащата на Ганчев. Човекът финансирал бизнеса на сина си, като продал едно говедо от добитъка, който гледал в родното село Микре. По-нататък в годините Бончев и Ганчев бяха съдружници във футболния отбор "Литекс". Отвличането на Ангел от Наглите обаче сложи край на дружбата. Ганчев твърди, че той е платил откупа за авера си, а Бончев пък тръби, че е бил предаден.
Скандалът не помрачи имиджа на бизнесмена от Ловеч. Професионалният борец се опази от тъмната слава на събратята си от тепиха, макар да е много близък с повечето от тях.
В последните няколко дни обаче името, пазено 20 години, може да се срине в калта заради захарната афера с източване на ДДС, в която бе замесен и синът на Ганчев.
Гриша Ганчев е бедно момче, което се захваща със спорта. Отива в ловешкото спортно училище, защото там има осигурени храна и спане, а и шанс за нещо повече. Беше дребен, но много ербап, спомнят си първите му треньори. Насочват го към класическия стил в борбата. Като юноша е в групата на ловешките борци - предимно помаци от селата, които тероризират нощните заведения и впоследствие оглавяват мутренския бизнес.
Тогава се шегуват, че свободняците имат повече избор в хватките и затова по-лесно посягат към бухалките. Гришата обаче си остава класик.
Приятел е на застреляния от снайперист Стефан Мирославов - Крушата, първото емблематично име на борец, захванал се със солиден бизнес, без да му пука от закона. Гришата и Крушата са партньори в търговията с петрол.
За да се издържа като студент в Икономическия институт, Ганчев се захваща сериозно с алъш-вериш. Казват, че още при социализма разполагал с 50 000-60 000 хиляди долара начален капитал. Увеличава ги неколкократно през гладните зими на 1990-91 г. Сериозните пари обаче идват с петрол от Румъния.
Още в самото начало Ганчев става известен с това, че на никого не цепи басма. Макар да не е бъбривец и не обича медийните изяви, често пуска лафове, които се цитират години наред. Като например тази - с къщичката за птички, още се върти в мрежата. Невъздържаният му нрав е известен на всички. След една загуба на "Литекс" той беше ступал главния съдия в съблекалните.
50-годишният милионер е институция в Ловеч. Наричат го неговият частен град, въпреки че офисът на основната му фирма - "Литекс Комерс", е в столичния квартал "Лозенец". За разлика от другите "собственици" на населени места, като Братя Галеви и Дупница например, поведението му на олигарх е сдържано, а изявите му - редки и премислени, без изцепки и изстъпления. Благодарение на сдържаността, могъществото и безпардонността си за Гриша Ганчев в града на люляците се говори или добро, или нищо. През годините бизнесменът не се е замесвал в скандали. "Захарната афера" е първият тежък удар по репутацията му.
Бившият борец се харесва в ролята на голям благодетел за града. Той не само издържа местния футболен отбор "Литекс", но го направи шампион и стегна китен стадион. "Черпи" съгражданите си с ежегоден фестивал. На него местните безплатно гледат и слушат на живо легендарни имена и групи от световната рок сцена. С неговата финансова помощ свързват строежа на почти готовия катедрален храм "Св. св. Кирил и Методий" в самия център на Ловеч. Част от визитката му е луксозният хотелски комплекс "Президиум палас". Ганчев се увековечи, издигайки 6-метрова бронзова скулптура на конник преди 5 г., която великодушно подари на своя град. Плаща и за статуя на Екзарх Йосиф I на площада. Години наред той е близък с БСП. Социалистите от мнозинството през 2006 г. го предлагат и гласуват да стане почетен гражданин на Ловеч заедно с писателя Георги Мишев и Манфред Руге, кмет на побратимения германски град Ерфурт. На въпросното заседание групата на СДС напуска залата. Отношенията на бизнесмена с кмета Минчо Казанджиев обаче после охладняват. На последните избори Ганчев оттегля подкрепата си за него и залага на ГЕРБ. Въпреки това червеният градоначалник успя да се пребори за трети мандат.
Удрят го антимафиоти
с джипове
"Грейт Уол"
На 10 май т. г. служители на ГДБОП паркират няколко бели джипа "Грейт Уол" (сглобени в заводите на Гриша Ганчев) пред "Литекс тауър" и започват яко тарашене в офисите на бизнесмена. "Рутинната", по думите на Ганчев, операция завършва с арест на сина му и още четирима авери.
Според официалното съобщение на полицията групата е укривала продажби на захар, като е водила двойно счетоводство. Фирмата купувач е превеждала сумата за цялото количество захар по банков път. Парите са били изтегляни веднага в брой. Натоварвано е било цялото количество платена захар, но е издавана фактура само за част от стоката (според МВР - на всеки 10-12 камиона е бил фактуриран един). За превоза са били изготвяни необходимите документи, които отразяват реалното количество на суровината. След доставката обаче те са били унищожавани. За да се оправдае захарта, която не е била официално продадена, тя е била доставяна по документи на свързани с "Литекс" вериги от фирми от т. нар. липсващи търговци. Съобщено бе и за подготвян внос на 25 т захар от Чернобил. Въпреки че Ганчев яростно отрича да има престъпление, синът му е задържан с постоянна мярка в следствения арест. Това недвусмислено сочи, че нещата са сериозни и неприятностите за бизнесмена няма да спрат дотук. По думите на бившия шеф на митниците Емил Димитров - Ревизоро, застрашен е не само целият му бизнес, но дори и имуществото. Затова той го съветва, вместо да дава интервюта и да се оправдава по медиите, да побърза да спасява каквото може.
Направи чудеса във футбола
Ганчев се заема с "Литекс" през пролетта на 1996 г., когато тимът изпада в "Б" група. Връща го в елита на следващата година, а на по-следващата вече е шампион! Чудо невиждано във футбола ни преди това. На следващия сезон "оранжевите" дублират успеха, напук на напъните на ЦСКА и "Левски". С Ганчев начело "Литекс" печели и две купи на България. Един мач обаче е на път да го откаже от футбола. През 1999 г. тимът му отпада от квалификациите за Шампионската лига след победа в първия мач с 4:1, но последвала загуба със същия резултат на реванша и дузпи. Палачът е "Висла" (Краков). Ганчев тръгва за Полша толкова убеден в успеха, че поръчва да се отпечатат билети и други материали за задаващите се битки с "Фиорентина" на Габриел Батистута. След полския шамар Гришата се оттегля за кратко от футбола. Не зарязва клуба, но коренно променя политиката си. Отказва се от наливането на пари на кило и битката за купи и титли на всяка цена. В същото време успява да направи впечатляващи трансфери в чужбина на свои футболисти. Това му носи признанието за най-добрия търговец сред футболните босове у нас.
Ганчев е основен спонсор и на федерацията по борба, на която е дългогодишен председател. Без неговата финансова подкрепа този спорт е бил пред фалит в средата на 90-те.
Иначе Гришата е цесекар по душа. Няколко пъти обаче се разминава с властта в любимия отбор. Най-близко е до ЦСКА през 1999 г., но го изпреварва Васил Божков. Според слуховете - заради лоши съвети на уж близки хора.
На младини Ганчев е състезател по борба в "червения" клуб. Тръпката му към този спорт не е отминала и дълго време дава пари на класиците от Славия-Литекс. Известно време финансира и боксовия ЦСКА-Литекс. В края на миналата година обаче ги реже заради кризата. Най-голямата звезда сред футболните познати на Ганчев е Хари Реднап, мениджър на "Тотнъм". Именно англичанинът взима от "Литекс" в "Уест Хям" Светослав Тодоров. От Ловеч тръгва и звездната кариера на Радостин Кишишев.
Събира платна на Златю
Бизнесменът е известен и като колекционер на картини на български художници, които се оценяват на милиони лева. Твърди се, че притежава около 80 картини и рисунки на Златю Бояджиев. Негови шедьоври красят и офиса на Гриша в Лозенец. През 1998 г. голямата експозиция от притежания на Ганчев бе представена в галерия "Райко Алексиев". Тогава Кеворк Кеворкян издаде каталога на изложбата, в който категорично се заявяваше, че с нея се слага началото на Фондация за изкуство "Литекс" с "амбициозни проекти в полето на българското изкуство". Но стана скандал с няколко съмнителни платна, едно от които, откраднато от гарата до Пловдив, и за амбициозните арт проекти на фондация "Литекс" не се чу нищо повече.
Синът му чисти конюшните
за джобни
Гриша Ганчев е женен, има две деца. Семейният дом е в Ловеч, четиримата обитават бившата партийна резиденция над града. Самият Гриша твърди, че никога не би напуснал малкия балкански град, но бизнесът му налага да е в столицата. Съпругата Теменужка и дъщерята Танита живеят в Лондон, където момичето учи в колеж. Ганчев се хвали, че възпитава спартански децата си. Танита е завършила държавното училище в Ловеч. Синът Данаил е готвен за дясна ръка на баща си в бизнеса. Завършил е колеж в Шотландия, а после икономика в английската столица. Като малък е заработвал джобни от татко си, чистейки конюшните в ловното стопанство, гласи градската легенда.
Жребците
са голямата
му страст
Конете са голямата страст на Ганчев. Говори се, че преди време е купил осем арабски жребци от емира на Дубай. 20 елитни животни са пратени за отглеждане в конюшня в Германия. Цената на някои от атовете минавала 1 млн. евро. Гриша отглежда коне и в Ловеч. Арендатор е на ловното стопанство "Белка" край града, където често язди и се разхожда. През 2010 г. купува елитния конезавод "Стефан Караджа" край Балчик, след като той е докаран до умишлен фалит. Обвиняват Ганчев, че е взел под аренда и 10 хил. дка земя край Балчик, но договорът е подписан като "съвместна дейност". Така той си спестява плащането на арендни вноски, като дава само наем, който е над 40 пъти по-малък. Така държавата е ощетявана годишно с над 3 млн. лв., изчисляват от Сметната палата при направената проверка.
Обрат в живота на Азис. Кое момиче е до него? (СНИМКИ...
Земетресение разсъни България. Паника в една област
Защо трябва да пием кафето си с мляко? Падна голяма т...
Времето ще ни побърка. Идва много опасен ден
Нова изцепка на Морфов разтресе Народния
Проговори жената, която опита да се самоубие на живо....
11 мита за здравословното ядене