Приятел в нужда се познава, гласи народната мъдрост. Като приятелски жест изглежда решението на бизнесмена Николай Вълканов да поеме концесията и задълженията на "Горубсо-Мадан" от Валентин Захариев, който не плащаше с месеци заплати на миньорите. Техните протести докараха в Мадан премиера Бойко Борисов, който лично се ангажира със съдбата им и обеща да намери решение на проблема. Така насреща се появи Вълканов и Обединение "Върба Батанци", в което съдружник е и КЦМ 2000. На 23 март дружеството подписа споразумение да поеме от "Горубсо" концесията на рудниците. Още на следващия ден по сметките на миньорите бяха преведени 1,2 млн. лева за заплати. Стана ясно още, че Вълканов поема и дълговете на предприятието, част от които са към Първа инвестиционна банка, както и внасянето на осигуровки за 7 млн. лв.
Бизнес интерес или добре пресметнат жест към силните на деня се крие зад този акт, се питат наблюдатели на живота у нас през последните 20 г.?
Името на Николай Вълканов не е сред онези, които постоянно се срещат по светските хроники и пълнят жълтите издания. Бизнесменът
не парадира със супер
скъпи коли
нито с лъскави палати. Не присъства на светски събития и държи семейството си далеч от любопитни погледи. За хората, свързани с металургията обаче, е много добре познат. За него може да се каже, че е маркшайдер от кариерата. Инженер по образование, 10 ноември 1989 г. го заварва като партиен секретар на държавното обединение "Минстрой". Сред постиженията в трудовата му биография е участието в строежа на тунела "Траянови врата" от магистрала "Тракия". Няма много сведения как Вълканов попада в структурите на Мултигруп и става дясната ръка на президента Илия Павлов. Но предпочита да стои в сянка и не участва в бурните изяви на мултаците в ония години, когато империята им беше най-мощната частна компания в България.
За широката общественост и медиите Вълканов става известен едва при представянето на цялата управителна структура на "Мулти" в НДК, което Илия Павлов нарича "откъсване на опашката на гущера". С този акт започва излизането на компанията на светло и се слага край на криминалните похвати. Тогава Вълканов е представен като един от вицепрезидентите.
Негова е идеята за приватизацията на минното предприятие "Горубсо" в Златоград от страна на "Мулти", както и на всички останали сериозни бизнеси, разказват очевидци от онова време.
За всеки, който е запознат с минното дело, е ясно, че рудниците на "Горубсо" в Златоград са наистина златна мина. Говори се, че местните хора са ги пазили сами 5 години от разграбване, организирайки доброволни охранителни отряди. Правителството на Иван Костов продава "Горубсо" през 2001 г., след като е докарало мините до ликвидация. Купувач е "Минстрой", тогава в структурите на "Мулти". Вълканов се заема с управлението и развитието на фирмата, както и на още няколко компании - "Елкабел" и строителни дружества, които са гръбнакът на холдинга. След убийството на Илия Павлов и разделянето на империята
при Вълканов отиват точно тези апетитни хапки
Според приятелите му бизнесменът се е договорил за тях без особена трудност с вдовицата на Павлов - Дарина, и Бояна Попова, които остават да ръководят холдинга след 2003 г. Но и тази история, както и всяка друга, има две страни. Недоброжелатели твърдят, че в суматохата след разстрела на Павлов Вълканов е отмъкнал тези фирми и е станал техен собственик по не особено почтен начин.
Факт обаче е, че смяната на собствеността е станала за добро. Като отличен професионалист Вълканов се заема вещо с развитието на бизнеса, който познава като пръстите на ръката си. Информиран е много добре, че оловното находище в района на Златоград е с изключително чиста проба - на второ място в света по този показател. Освен това отлично знае, че търсенето на цветни метали непрекъснато расте в синхрон с цената им. Което прави инвестицията повече от перспективна и печеливша. Възвръщането на старата слава на рудниците и най-вече наливането на сериозни пари правят региона богат, хората живеят добре, а градчетата и селата наоколо са изключително добре уредени. Заради многото минерални извори в областта се развива и туризъм. Казват, че минералната вода в Златоградския край по състав е като тази в Карлови Вари, Чехия. Така тези, които не са заети в мините, правят къщи за гости или работят в малките семейни хотелчета. Другата мулти инвестиция, направена по идея и настояване на Николай Вълканов, е приватизацията на "Елкабел". Тя също остава за него след раздробяването на мегаструктурата. Впоследствие е продадена на турския бизнесмен Фуат Гювен. Идеята на Вълканов е бизнесът му да не се разраства многопосочно, а да се концентрира в добивната и преработвателната промишленост. Както и в строителството. Вълканов
предвижда строителния бум
и инвестира в сектора милиони. Неговите фирми "Бългериън Екопроджектс", "Еконейчърс груп", "Персонал инженеринг" и пр. печелят държавни поръчки и участват в изграждането на най-големите обекти на територията на България. Емблематичен е случаят с хидровъзела "Цанков камък" и другите големи водни строежи, където е основен изпълнител или ключов подизпълнител. Печели доверието и на чуждестранни инвеститори, какъвто пример е австрийската "Алпине", привлечена още по времето на "Мулти". Впоследствие е направена съвместната "Алпине България", основен изпълнител на хидровъзела и други значими строежи. Вълканов строи всички големи хотели на групировката, както и "сараите" на Ахмед Доган в Бояна. Дело на негови фирми са и хотели в Рибарица, Боровец, по морето. Вълканов превръща запуснатия парк "Росенец" край Созопол в луксозна резиденция. Там посреща далеч от любопитни очи ВИП гости и ги разхожда в морето с луксозната си яхта. Собственик на земята и сградите върху "Росенец" е фирмата на Вълканов "Персонал инженеринг". Първоначално компанията купува 835 кв. метра с няколко порутени бунгала, а после присъединява по доста спорен начин общинската земя наоколо, докато имението стане 3 дка, твърдят запознати. Тъй като заради строежите има опасност от свлачища, екоминистерството по време на тройната коалиция дава 165 хил. лв. държавни пари за укрепване на бреговата ивица. Както е известно, министър тогава бе Джевдет Чакъров.
Семейството
Николай Вълканов е разведен и има втори брак. Семейният му дом е в Бистрица - той е един от първите, който строи нов огромен палат в квартала, пренебрегвайки Бояна. От първия си брак има големи деца - син и дъщеря. Синът му е истинско юпи - учи бизнес администрация в Лондон като стипендиант на Мултигруп, а след завършването си работи там и отговаря за корпоративните финанси. След разпадането на групировката взема две от фабриките за трикотаж на "Мулти". Негова е и къпалнята в "Люлин", която е много посещавана. Дъщерята също е завършила в чужбина и първоначално е кадър на "Мулти".
Стрелят по него с калашник
Срещу Николай Вълканов има опит за покушение през есента на 2007 г., твърди сайтът Frognews.bg. Джипът му е засечен от товарен камион по шосето за Драгалевци, а в това време от следващата го кола се стреля по купето с автомат "Калашников". Мерцедесът обаче е поръчка и е така брониран, че трудно може да бъде пробит. Вълканов и шофьорът му лягат на пода и остават невредими, а нападателят не спира. Първият, на когото се обажда Вълканов тогава, е Ахмед Доган, който информира лично министъра на вътрешните работи, твърдят запознати със случая.
Името на Вълканов бе замесено и в скандала с уволнението на шефа на следствието Ангел Александров. Тогава Александров обвини първия министър на икономиката в правителството на тройната коалиция Румен Овчаров, че го е заплашвал. Приносители на лошата вест са били Николай Гигов и Николай Вълканов.
Бизнесменът е добър приятел от години с друг министър от предишното правителство - вътрешния Румен Петков. С него дори имат общ бизнес и са съдружници във фирма, твърдят запознати.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
