Неделя,

В Румъния гласът се търгува за 15 евро

От: Администратор -
2483
В Румъния гласът се търгува за 15 евро
A
A
A

На 25 май съседите репетират за президентския вот

Букурещ - София. В Румъния българинът няма усещането, че се намира в чужбина. Реалността отвъд Дунав е почти същата като тази на южния му бряг. И тук такситата са жълти, а собствениците им се нахвърлят върху чужденците като лешояди върху мърша, убеждавайки, че техният автомобил е държавен, а тарифата му - най-изгодна. Градският транспорт е претъпкан. Задръстванията - навсякъде. Автомобилите не спират на пешеходните пътеки, а трамвайните релси са предпочитаното им трасе. Служителите на чистотата са по-смугли. Мургавите амбулантни търговци са почти на всяка крачка. Дори модата в Букурещ напомня на София. Вечерният грим може да се забележи в 9 ч сутринта, а пък анцугът е предпочитано облекло за немалък брой представители на силния пол. Разлика между България и Румъния обаче на пръв поглед все пак има, която, за съжаление, не е в наша полза.

Че идва вот за Европейски парламент (ЕП), става ясно още с преминаването на границата. Предизборните транспаранти са навсякъде по улиците на Гюргево. В Букурещ положението е същото, но пък предизборната кампания се свежда основно до плакати и послания. Митинги няма, безплатни концерти с почерпки също не са предвидени. Кампанията е основно по телевизията и за първи път партиите залагат най-вече на интернет, твърдят румънски наблюдатели. "Фейсбук е много популярен и е предпочитан от политиците.

97% от румънците използват интернет и голяма част от тях имат профил в социалните мрежи", казва журналистът Калин Космачук.

На 25 май румънците трябва да определят своите 32 евродепутати. И макар че съседите имат по-голямо доверие в европейските институции, отколкото в националните, голям ентусиазъм за предстоящия вот няма. На предишните избори за ЕП избирателната активност е била 25%. В края на седмицата се очаква участието да бъде същото, че и дори по-слабо. "Най-вероятно няма да гласувам. По-скоро не зная кого да подкрепя. Така или иначе, не смятам, че аз самата мога да променя нещо", признава 22-годишната сервитьорка Мадалина. "Ще отида да гласувам, ако не съм на работа. Или по-скоро, ако нямам какво да правя", добавя в същия тон продавачка на сувенири. "Няма да гласувам. Защо да го правя? Нямам им доверие", казва категорично 56-годишният университетски преподавател Каталин Григоре от Тарговище, намиращо се на 80 км от столицата.

"Румънците не се интересуват от тези избори, защото не виждат от тях ползата веднага. Те се вълнуват от нещата в момента, а не от онова, което ще се случи след 10 или 20 г.", смята Андреа Пиетрошел, която работи в "Радио Франс Ентернасионал". По думите й за северните ни съседи единствената полза от ЕС това е отвореният пазар на труда. "Вярно е, че румънците могат да пътуват, но нямат пари да го правят. Така че - защо да гласуват? В Румъния бедността е с големи размери, а хората просто не вярват, че ЕС може да направи живота им по-добър", добавя Андреа.

И докато за обикновените румънци предстоящият вот няма особено значение, то политическите партии се мобилизират, защото изборите в неделя ще бъдат показателни за президентския вот в края на годината. И тъй като и в Румъния целта оправдава средствата, търговията с гласове е във финалната си фаза. Партиите ухажват ромите и социално слабите, а гласовете си продават най-вече румънците в селата и малките градове. 15 евро струва гласът в Румъния, научи "Стандарт", като на места предизборният бакшиш се изразява в хранителни помощи или пък други ползи. За търговията с гласове обаче не се говори много. Партиите злоупотребяват тихомълком, а някои просто се възползват от офертите им.

Макар и малцинство, онези, които ще отидат до урните, са убедени, че техният глас има значение. "Ще гласувам, въпреки че не вярвам на политиците. Смятам обаче, че гласът ми може да донесе някаква промяна. Не зная дали имам доверие в европейския проект, но в крайна сметка решенията, които се вземат в Брюксел, засягат всички нас, защото трябва да ги прилагаме", казва 30-годишната Ана Мор, която работи в неправителствена организация. След като два пъти е бойкотирала изборите за ЕП, Андреа Пиетрошел ще даде гласа си за първи път за евродепутати. "На предишните бях много млада и не знаех много неща за ЕС. Родителите ми и техните родители са се борили за моя живот. И тъй като моето поколение приема всичко за даденост, трябва да направим нещо, за да заслужим онова, което имаме", убедена е младата жена. Още по-категорична е Адина Уана, според която всеки трябва да се възползва от правото си да гласува. "Участието в избори означава, че поемаш отговорността за онова, което ти се случва. Ако не гласувате, друг ще решава вместо вас", казва жената, която е активист от неправителствения сектор, силно ангажирана в превенцията и контрола на СПИН.

И попове агитират

"Пращаме хора в Брюксел, които са горди, че са румънци, и ще защитават Румъния". Това гласи предизборното послание на управляващите социалдемократи на премиера Виктор Понта. Народното движение на президента Траян Бъсеску пък обещава благоденствие на страната. Национално-либералната партия на Крин Антонеску от своя страна се кълне, че ще изпрати в Брюксел най-добрия отбор. От предизборните транспаранти демократлибералката Моника Маковей твърди, че Европа ще влезе във всяка румънска къща, призовавайки за обща борба срещу бедността и корупцията. Въпреки различните послания на четирите основни партии, основното обещание на всички е едно. За да привлекат повече избиратели, всички се заричат, че ще увеличат възнагражденията. Повечето обещания засягат минималната работна заплата, която в Румъния в момента е под 200 евро. Политиците са готови да я вдигнат с 25 евро.

В селата и малките градове пък кметовете и поповете накланят везните в полза на една или друга партия. Румънците са религиозни, минавайки покрай църква, винаги се прекръстват. "Има не малко случаи, в които след служба свещеници призовават да се гласува за определени личности, защото са направили дарения. Баба ми е присъствала няколко пъти на подобни проповеди", разказва Андреа Пиетрошел. По думите й обикновените хора лесно могат да бъдат убедени да подкрепят с гласа си някого, ако този човек е готов да построи църква например. "Румънците са религиозни, боят се да действат и затова търсят опора в Господ, молейки за спасение", добавя Андреа.

Трагедията ни е, че сме "за" по-малкото зло

Калин Космачук е на 36 години. Работи като журналист на свободна практика в Букурещ основно за медии от Германия и Австрия. Автор е на репортажи за "Дойче веле", "Цет Де Еф" и "А Ер Де". Работил е за румънската агенция Медиафакс и в. "Евиниментул Зилей". Попитахме го за нагласите на румънците преди предстоящия европейски вот.

- Г-н Космачук, ще участвате ли на изборите в неделя?

- Да, ще гласувам. Макар и без ентусиазъм ще отида до избирателната секция, защото вероятно съм по-информиран от много други хора. Моят глас ще бъде моят принос. Знаете ли на изборите след 90-те винаги става дума за една и съща тъжна история.

- Какво имате предвид?

- На избори в Румъния не трябва да избираме най-добрата възможност, а сме принудени да гласуваме за по-малкото зло. Така е за съжаление в цялата Централна и Източна Европа. Това е и нашата трагедия, защото да избираш по-малкото зло няма нищо общо с демокрацията.

- Винаги ли са стояли така нещата в Румъния?

- Само веднъж бе различно и този момент бе след промените. След падането на Чаушеску пред избирателните урни се извиваха дълги опашки. Хората бяха ентусиазирани и вярваха, че могат да променят нещата. Днес румънците вече не гласуват по много причини. Една от тях е, че са на мнение, че от техния глас не зависи нищо. Тъй като животът им не се e променил по начина, по който те са искали и толкова бързо, както се искали.


Всички новини от категория Лайфстайл.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички