Антоанета Христова е завършила Италианския лицей в София. След това е продължила образованието си в Софийския университет "Св.Климент Охридски" , специалност "Италианска филология". Работила е в Италия, и у нас - във фирми с италианско участие. От 2002 г е учител по италиански език, литература, история и география на италиански език в Националния учебен комплекс по култура. Преподава на ученици от 8 до 12-и клас.
- Госпожо Христова, 24 май е празник за цялата българска общественост, но ние някак си го свързваме предимно с работата на учителя. Какво означава за вас този празник?
- 24 май е много специална дата за всички българи, защото ние нито за миг не трябва да забравяме колко е велика нашата цивилизация и колко е специална нашата култура. Това трябва да се внушава на младите хора, за да могат те да остават тук, в България, а не да търсят бъдещето си навън. Аз преподавам чужд език, но грамотността трябва да бъде възприемана като огромна ценност и към нея трябва да се стремят всички.
- По различен начин ли възприемате празника като учител и когато сте била ученичка?
- Със сигурност има разлика. Най-вероятно е ясно за всички, че децата обичат ваканциите и когато те си почиват, може би това е на първо място. Но сега вече е важно те да разберат защо това е такъв празник. Все пак 24 май е нещо специално и те трябва да осъзнаят, че почиват, защото трябва да почетат този ден.
- Учителската професия е уважавана в обществото, но някак си изгуби напоследък престижа, на който се радваше преди. Вие защо я избрахте?
- Вярвам, че да си учител, има някаква доза мисия и някаква доза талант. Може би, както човек без музикален слух не може да стане музикант, така и не всеки може да стане учител. Нашата професия е много динамична и интересна. Лично мен много ме зарежда, защото, примерно, няма как два урока да протекат по един и същи начин, независимо, че се преподава еднакъв материал всяка година. Децата са различни, те си имат своите потребности и всяка секунда трябва да се вземат неочаквани решения. Защото трябва да се комбинира преподаването на цял клас и на цяла група с индивидуалния подход към всяко дете и неговите особености.
Престижът на учителската професия е свързан с нейната отговорност. Защото в крайна сметка учителите държат в ръцете си всеки ден бъдещето на нацията и когато обществото осъзнае това, със сигурност ще се повиши този престиж.
- Вас лично кой ви ориентира към тази професия?
- Сама се ориентирах. Имах щастието да завърша Италианския лицей, където в момента работя, и след като завърших магистратура в Софийския университет опитах различни професии, защото моята специалност позволява доста дейности. Реших да пробвам, много ми хареса и останах там. Чувствам се полезна.
- Има ли разлика между манталитета на сегашните ученици и този на вашите съученици?
- Аз лично смятам, че всичко започва от семейството. В училище много добре се вижда какво възпитание са получили децата. Трябва родителите да вменяват уважение към учителя и към образованието въобще, да го възприемат като нещо много важно. Така, както по мое време в училище имаше деца с проблемно поведение, така и в момента има такива. Това е съвсем нормално. Мисля, че децата трябва да бъдат добри, да бъдат човечни и да възприемат околните с човеколюбие.
- Децата черпят от интернет доста информация. Случвало ли се е понякога да ви изненадат с неща, които самата вие не знаете?
- Разбира се, че се е случвало и аз много съм доволна, когато децата не се страхуват да покажат знания. Налице е един парадокс. Цялата информация е достъпна с едно кликване, но пък учениците все по-малко намират за необходимо да помнят тази информация, защото знаят, че е винаги достъпна. И това явление може би трябва да бъде обект на проучване и на някакви мерки, защото все пак общата култура е свързана с усвоени знания. Не бива да им е достатъчно това, че телефонът им е винаги на разположение.
- Позволявате ли им да ползват джиесем в час?
- В никакъв случай. Абсолютно забранено е.
- Ако се върнете вие в ХII клас, бихте ли се ориентирала точно към учителската професия?
- Бих я избрала определено, смятам, че това е моята професия.
- Успява ли държавата да мотивира младите хора да станат учители?
- Има какво да се направи. Мисля, че безспорно има стъпки в тази посока, но има и какво още да се направи доста и вярвам, че хората, от които зависи, мислят и работят в тази посока.
- В образователната система постоянно се правят реформи. Това добре ли е или не?
- Категорично трябва нещата да са по-стабилни, да се спре малко с тези реформи, защото всяка промяна отменя нещо предишно, което все пак някой го е помислил и установил. Може би е добре за децата нещата да бъдат малко по-спокойни, защото те в един момент се чувстват като на експериментално поле. И това не е добре както за тях, така и за колегите учители, защото трябва да свикват да усвояват нови и нови правила. Със сигурност българският учител трябва да се разтовари от огромната документация, с която всеки ден се бори, защото това му отнема страшно много енергия и време. И вместо той да ги посвети за това да си разработва по интересен и увлекателен начин уроците, той пренася имена и цифри от един лист на друг. Би било голям плюс, ако някой все пак се погрижи за това.
- Получава се нещо като личните лекари, които губят много време в административна работа...
- Абсолютно. Аналогията ви е много удачна. в крайна сметка интернетът и компютрите съществуват от половин век и би било добре да се използват техните удобства.
- Приложимо ли е т.нар. дуално обучение в училището, в което преподавате?
- Преподавам в езикова гимназия, така че би могло. Нашите ученици ходят на езикови практики и курсове в чужбина. Добре е учениците да приложат на практика наученото, мисля, че това е смисълът.
- Лесно ли им се отдават чуждите езици ?
- Любопитството им е безгранично , паметта им е много богата и имат голям потенциал, така че просто трябва да я развиват.
- Дали обаче няма да забравят българския език ?
- В никакъв случай. От българския език тръгва всичко. Непрекъснато им обяснявам, че какъвто и език да учат, майчиният е най-важен, защото на него мислят. Така че е добре да са грамотни.
- Доколко е вярна тезата, че интернет убива грамотността на учениците?
- Избягвам да генерализирам. Както има много грамотни деца, с много висока култура, така и има деца, които пренебрегват това и имат да наваксват.
- Кое беше най-искреното признание, което сте получавала като учител от вашите ученици досега?
- На 11 май имахме церемония по изпращане на зрелостници. Учениците направиха нещо много благородно. Голяма част от тях дойдоха на тази церемония с едни обикновени фланелки в знак на съпричастност с техни връстници, които нямат възможност да си купят скъпи тоалети. Дариха парите на деца в неравностойно положение, което означава ,че тези млади хора са чувствителни. Те разбират за слабите места на обществото и се стараят да бъдат съпричастни. Един от най-големите комплименти, които съм получавал, беше от един мой ученик, който дойде при мен и ми каза: "Благодаря ви за уроците по италиански език, но ви благодаря и за житейските уроци". Стана ми много приятно, че по някакъв начин съм повлияла. Защото, когато им правя забележка в час, понякога им казвам, че това не е урок по италиански. това е житейски урок. Това е моя фраза, която използвам от време на време.
- Търсят ли ви по-младите ви колеги за съвети?
- Щастлива съм, че те се допитват до мен. Имам прекрасни млади колеги, които не се щадят, добре са подготвени и децата много ги обичат.
- Как задържате интереса на децата в часовете си?
- Мисля, че непрекъснато се опитвам да е интересно в час. Защото в крайна сметка и най-скучният материал, ако се представи по увлекателен начин, децата ще го научат. Така че за мен е важно часът ми да не е скучен и да бъде разнообразен.
- Как звучи за вас професията "учител"?
- Звучи отговорно и гордо. Ние, учителите, даваме на младите хора вятъра под крилете, за да могат да излетят.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
