Бум на кандидатите за университети в чужбина
Англия удължи срока и махна квотите, повече отличници в топуниверситетите
Има истински бум на кандидатите за университети в чужбина, отчитат образователни консултанти. Хората, които питат тази година за възможностите да се учи навън, са много повече, отколкото досега, казаха от консултантска къща "Дарби". В предишни години обикновено около една десета от випуска отиваше да следва в чужбина, но миналата година това бяха една осма от абитуриентите. Близо 7000 са българите, които в момента учат във Великобритания. Расте и числото на младежите, които се ориентират към Холандия и Германия.
Абитуриентите, които искат да учат във Великобритания, все още имат шанс да подадат документи. Въпреки че официалните срокове за кандидатстване изтекоха на 15 януари, много от университетите дават шанс и за по-късен прием. Дори и висши училища, които са в топ 20, увеличават възможностите да приемат още отличници след края на официалната кампания.
Причината е, че от тази година отпаднаха ограничителните квоти, които посочват какъв брой студенти може да приеме даден университет. Досега висшите училища
имаха лимитирани бройки
колко млади хора могат да бъдат записани в първи курс. Това обаче често водеше до ситуация, в която едни отличници елиминират други, разказват от "Дарби". Сега на британските университети е предоставена автономия сами да определят какъв капацитет от млади хора могат да поемат. Това означава, че дори в част от висшите училища с ограничен лимит вече се отваря възможност да влязат повече отличници. Таксите за обучение на бакалаври в британските университети варират от 6000 до 9000 британски лири, като в добрите висши училища сумите са около горната граница. За първи път от тази година Островът обявява възможност и студенти в магистърска степен да учат с кредит, ако това им е първа магистратура. Сумата, която се отпуска като заем, достига до 10 000 паунда, а таксите в момента варират около 10 000 - 12 000 паунда. От "Дарби" обаче припомнят, че е по-добре младите хора да не отлагат магистратурите за догодина, тъй като част от университетите обмислят да отговорят на отворената кредитна линия с вдигане на таксите. Твърде е възможно следващата година кредитът вече да не покрива пълната такса за обучение на бъдещите магистри и да им се налага да търсят допълнително финансиране.
Според консултантите от "Дарби" се налага и една нова тенденция - младите хора да прекъсват обучението си между бакалавърската и магистърска степен, за да поработят известно време. Мотивите са, че по време на работата си те по-ясно разбират какви знания и умения им липсват, и след това по-добре се ориентират каква магистърска програма да запишат. Освен това много от университетите гледат благосклонно на хора, които кандидатстват за магистърско обучение
след натрупването на известно количество стаж
Другата позитивна тенденция е, че все повече младежи се отказват да записват специалности с екзотични имена, които звучат добре на хартия, но са твърде тясно специализирани и понякога затрудняват намирането на работа. Расте броят на онези, които вече избират фундаментални и по-широки специалности, даващи възможност да получиш по-голяма база от знания, и едва след това да решиш в каква област трябва да се специализираш.
Има обаче известни тънкости при планирането на обучението, които младежите е добре да знаят предварително. Една от тях е, че не всеки университет приема в магистърска степен бакалаври от всички специалности. Някои искат да имаш бакалавърска степен в конкретна област или поне нужния хорариум от лекции и натрупани кредити, за да бъдеш приет. Много от студентите не знаят това и по тази причина планират зле обучението си още при старта му. След това им се налага да запишат една година подготвително обучение преди магистратурата, за да натрупат нужните знания и кредити, а това удължава следването им. Това се случва не само в Англия, а и в Германия и Франция, чиито кандидат-студентски кампании стартират по-късно. Младите хора, които кандидатстват във Франция, подават документите си чак през април, но още преди това трябва да са си направили онлайн регистрация за кандидатстване. Мнозина пропускат това и по тази причина подаването на документите им на по-късен етап пропада.
Силно нараснал е и броят на студентите ни в Холандия, където все повече млади хора се ориентират към престижните университети. В началото тенденцията бе българите да записват предимно висши училища по приложни науки, които осигуряват стажове едва ли не от първата учебна година и след това лесно си намираш работа. Нещо повече - работодателите дори специално изискват онези млади хора, които са им направили впечатление. За сметка на това сънародниците ни бягаха от другия тип университети, които са по-свързани с фундаменталната наука, но и приемат по-трудно, нерядко искат и изпити. Особено по математика, тъй като българската и холандската програми в средното училище до голяма степен не съвпадат. В последните две години обаче е нараснал броят на българите, които не само се престрашават да държат изпити в топуниверситетите там, а и биват приети. Най-търсените специалности продължават да бъдат икономиката и компютърните науки.
Англия намали броя на матурите
Британската образователна система въведе някои промени, които донякъде улесняват младите хора, които искат да завършат средно училище там. Досега онези, които избираха да изкарат последните две години от обучението си в бординг-училища на Острова, държаха национални изпити в края на всяка година. За сметка на това те изучават едва четири учебни предмета, в които след това смятат да се профилират.
С промените матурите в Англия вече се държат в края на втората година. Оценките от тях играят много сериозна роля при приема по-късно в университет, а освен това служат при определяне на рейтинга на съответното училище в британската образователна система. В момента расте броят на българчетата, които избират да отидат в британско училище още от по-ранна възраст, а не само за последните две години от обучението си.
Тази година на изложението на "Дарби" в хотел "Радисън" на 24 януари ще дойдат много от средните училища на Острова, които предлагат стипендии. Учениците ще могат да държат на място тест, с който се определя могат ли да получат финансиране за част от таксата си. Обикновено стипендиите варират до 50%, много рядко се допуска пълно покриване на таксата чрез стипендия. Самите цени на обучението са между 30 000 и 36 000 паунда за година. Ще присъства и училището "Брукхауз колидж", което традиционно дава пълна футболна стипендия на едно дете с талант в областта на футбола. Един от българите, учили с подобна стипендия - Николай Тодоров - вече е подписал договор с "Нотингам Форест".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
