Понеделник,

Реформата в училище тръгна след 10 г. родилни мъки

От: Администратор -
Реформата в училище тръгна след 10 г. родилни мъки
A
A
A

Шестгодишни и четвъртокласници ще учат първи по новия закон

Промените влизат в сила, но новите учебници може да закъснеят

Десет години и шест правителства /в това число две служебни/ бяха необходими, за да се приеме новият закон за училищното образование в България. В последния доклад, внесен от ГЕРБ в пленарна зала, имаше общо 430 страници, което вероятно го прави най-обемния проект, гледан от последните парламенти. В сряда депутатите най-сетне приеха многострадалния закон, с който реформата в училище трябва да започне. Въпросът е какво следва оттук-нататък? Освен шампанското...

Децата, които в момента са на 6 годинки, и сегашните четвъртокласници ще бъдат първите, които ще учат по новия образователен закон. Съгласно него те ще завършат основното си образование вече не в осми, а седми клас, а гимназията за тях ще бъде разделена на два етапа - до десети и до дванадесети клас. В частта си за новата училищна структура законът ще влиза в сила поетапно, като през 2016-17 година ще важи за първи и пети клас. От следващата година ще бъде валиден и за всички, които са в първи, пети и осми клас. Така постепенно новите випуски ученици ще завършват образованието си съобразно нов стандарт. Всички ученици, които догодина няма да са в първи и пети клас, ще завършат образованието си по старите програми и правила.

Проблемът е, че първите, за които законът важи, е твърде възможно да започнат обучението си по стари учебници. От МОН на няколко пъти намекват, че сроковете ги притесняват и за нови учебници вероятно българският родител трябва да потърпи около две години. Неотдавна просветният министър Тодор Танев коментира пред "Стандарт", че само за разработването на стандартите, на базата на които трябва да бъдат написани новите учебни програми

ще са нужни около 8 месеца

А едва след написването на програмите, които посочват какво точно трябва да се учи в съответния клас, са възможни новите учебници. 7 месеца трае тежката процедура по оценяването им. Защото съгласно същия този закон вече ще минават оценка на два етапа. В първия те ще бъдат оценявани дали съответстват на исканото учебно съдържание, а във втория вече трябва да получат оценка дали са пригодни за използване в училище - тоест доколко са адаптирани така, че да бъдат разбрани от децата. Заместник-министърът на образованието Ваня Кастрева призна пред журналисти, че в МОН са притеснени заради сроковете, но ще работят възможно най-експедитивно, за да може следващата година нови учебници да има за първи и пети клас.
Завършването на основно образование в седми клас бе широко дискутирано от депутатите, тъй като има опасения, че много от учениците ще отпадат от училище още след завършването му. В сряда обаче неочаквано народните представители намериха "морков", който да накара ромската общност да се задържи в класната стая поне до края на първия гимназиален етап - десети клас. Това е шофьорската книжка, за която сега се иска завършено само основно образование. Депутатите записаха в закона, че за да получиш свидетелство за правоуправление, ще ти бъде нужен 10 клас, тоест първи етап на гимназията.

Това обаче ще важи едва от 2020 г.

когато до десети клас ще изкласи първият випуск, учил по новия закон. Важно е да се знае, че според този закон национално външно оценяване, подобно на матурата, вече ще има и след десети клас. Тогава се въвежда и още един вид национален изпит - по дигитални умения.

Промените предвиждат при разделението на гимназията на два етапа училищата в малките населени места да имат право да обучават до десети клас. Те ще се наричат "обединени училища". Пред сегашните основни училища на село и в малките градчета има две възможности - или да останат до седми клас и да съкратят учители, което сигурно би предизвикало своеобразен социален срив, или да удължат образованието, което дават, до десети клас. Така ще имат възможност да отворят още учителски места. Общо 1325 основни училища у нас от над 2000 са изправени пред подобна дилема. Плюс обаче ще бъде това, че в тези населени места през първия етап на гимназията училищата ще имат право да дават и някои професионални умения, така че децата да могат да се "пласират" след това на пазара на труда. Вторият етап на гимназията пък е близък до британския модел - през него ученикът се профилира и вече не изучава задължително всички учебни предмети.

Сред профилите освен стандартните като хуманитарни науки, природни науки и пр. има също софтуерни науки и предприемачество. Учениците в професионалните гимназии ще получават по-висок разред именно в 11 и 12 клас. Облекчението за тях ще бъде, че втората им матура ще е изпит по професията. Досега това бе голямата драма на техникумите, чиито ученици не учат общообразователни предмети в последните два класа, а трябва да държат изпит по тях. Те масово пишеха като втора матура географията, а традицията повеляваше поне 1/4 от оценките по нея да са двойки.

Другата голяма промяна е свързана с финансирането на училищата. Най-голямата част от делегираните бюджети, около 80%, както и сега, ще идва на базата на брой ученици. Прибавят се обаче и някои допълнителни елементи, при които финансирането ще завърши от оценката на самото училище и качеството на образованието, което дава то. Училищата с висока оценка ще получават допълнителни средства, които могат да изразходват по свое усмотрение. Тези с ниски резултати ще получават допълнително целево финансиране само за оздравяване на дейността си. Тук е важно да се знае, че не става дума непременно за оценките на учениците от националните външни оценявания и матурата. Оценката на училището вече ще се дава от Национален инспекторат, който ще бъде независим от МОН и

ще инспектира училищата най-малко на 5 г.

а при нужда - и по-често. Тъй като шефът на инспектората се назначава от премиера, има известни опасения да не би той да се превърне в своеобразен политически инструмент, даващ по-високи оценки на "нашите директори". Другият проблем, свързан с тази част на финансирането, е свързан и с това как ще се мери така наречената "принадена стойност", която дава образованието, тоест напредъка на учениците, заради което училищата им трябва да бъдат финансирани допълнително. Тестовете в четвърти клас например не са пригодени за това, още повече, че в първи клас няма изпит за входно ниво. Затова вероятно промените във финансирането ще трябва да почакат още известно време, докато бъде разработена методика за оценяването им. Всички учители и директори пък ще минават на атестация на четири години.

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички