Понеделник,

Отварят вузовете за студенти 40+

От: Администратор -
Отварят вузовете за студенти 40+
A
A
A

Държавата все пак ще участва в управлението на университетите независимо дали това ще бъде под формата на борд. В момента работна група в просветното министерство обсъжда вариантите за управление на вузовете, което ще залегне в новата стратегия за висшето образование. Нейният първоначален вариант предвиждаше борд начело на вуза със 70% външно участие, включително от бизнеса и държавата. Идеята бе засилване на контрола върху начина, по който университетите харчат държавната субсидия. Ректорите обаче възроптаха срещу идеята и просветният министър проф. Анелия Клисарова заяви на пресконференция, че в такъв случай "бордът отпада". Всъщност обаче от окончателния вариант на документа е възможно да отпадне само думата "борд", която боде очите на ректорите. Държавата държи на своето участие в управителното тяло на вуза, независимо как ще бъде наречено то. В момента се обсъждат няколко варианта, като окончателният вариант на документа ще бъде готов в края на май.


Още една институция, свързана с висшето образование, ще заработи до края на годината. Това ще бъде междуведомствен орган за анализи и прогнози на нуждите от специалисти с висше образование в държавата. Новото звено ще работи заедно с работодатели и синдикати, а на базата на неговите прогнози ще се изготвя държавната поръчка за прием на студенти във вузовете. Това ще замени досегашната практика всеки университет сам да определя какъв брой студенти ще приема и правителството само да утвърждава тези заявки. Идеята е записана в стратегията за развитие на висшето образование до 2020 г., но е изрично упоменато, че звеното ще стартира още тази година. По този начин ще бъде възстановена някогашната държавна поръчка, която бе отменена преди време. В момента се обсъждат точните механизми, по които тя да заработи. Един от вариантите предвижда дори студентите по държавна поръчка

да учат, без да заплащат такси

за следването си, като държавата компенсира ректорите за загубата на тези приходи. Това обаче е по-малко вероятният вариант. Възможно е също финансово облекчени да бъдат само студентите в приоритетни за държавата специалности, а може да остане и досегашната практика всички да плащат такси. Младежите, които не се класират по държавна поръчка, най-вероятно ще могат да учат платено обучение на по-високи цени.
Освен това вузовете ще бъдат насърчавани с бонуси и данъчни облекчения да следят дали на пазара на труда се зараждат ниши за нови професии, по които досега не се е провеждало обучение на студенти, и да разкриват такива специалности. Още от новата учебна година държавата вдига парите за специалности, по които има хроничен дефицит на кадри.

Бонуси и парични стимули се предвиждат и за т. нар. оптимизиране на мрежата от университети, което предполага сливане и окрупняване на вузове. В документа е записано, че то не трябва да става под административен натиск, но се препоръчва такъв

пилотен проект да тръгне още от 2015-2016 г.

Ще се насърчава както сливането на регионални вузове, така и на онези, които имат сходен профил. Ще се подпомага финансово и създаването на съвместни екипи в регионите, където има няколко университета със сходни дисциплини. Това според авторите на стратегията ще спести гастролирането на хабилитирани преподаватели, които сега обикалят като "хвърковати чети", за да четат лекции в няколко вуза. За сметка на това ще се прекратят самоцелните практики да се обявяват авангардни или несвойствени за вуза специалности, само и само да се привлекат студенти. Това вероятно означава, че ще се намалят възможностите университети и колежи във всяко село и паланка да обучават икономисти, които в крайна сметка заработват на сергията поради липса на работни места по специалността. Ще се стимулира и интеграцията с чужди вузове по различни учебни програми. В същото време ще бъде опростена процедурата, по която един университет получава акредитация.
Освен това държавата си поставя за цел привличането на все повече чужди студенти, особено от Югоизточна Европа. За целта се предвижда 20% от програмите да бъдат на английски, а при възможност да се предлагат и на три езика - български, английски и още един по избор. Препоръчва се и

създаването на докторски програми на английски

за да се привлекат чужденци в третата образователна степен.
Стратегията предвижда също радикална промяна на ролята на университетите, като от място предимно за млади хора те се насочат и към обучение на по-възрастни. Това е част от програмите за учене през целия живот. Идеята е не само работещите българи да повишават квалификацията си в базата на вузовете, а и университетите да могат да признават резултати от самостоятелни форми на обучение, което човек е придобил по неформален път. Ще се предлагат и ускорени програми за усвояване на различни умения, както и възможности да се следва един-единствен курс, а не цялата програма. Университетите ще получат и по-широки възможности за предприемаческа дейност, за да компенсират недостига на средства, които им се отпускат като държавна субсидия.

Искат да пробием в топ 100 на Европа

Учени на европейско ниво, които участват в международни проекти, ще получават по-високи заплати от останалите си колеги. Стратегията препоръчва въвеждането на диференцирано заплащане, като хората със световен научен принос ще вземат суми над щатното разписание.

Документът си поставя и амбициозната цел наш вуз да влезе в топ 100 на Европа и топ 500 на света.
По отношение на научните изследвания за първи път ще бъде въведен публичен регистър, който да следи и реализацията на проектите, спечелили пари. Фонд "Научни изследвания" обаче ще бъде интегриран с фонда за иновации, като ще се улесни кандидатстването. С предимство ще се финансират проекти, към които има доказан интерес от нашия или чуждия бизнес. От най-голямо значение за оценката на един проект ще бъде именно внедряването му в практиката. Ще бъде изграден и специален механизъм за съфинансиране на научни екипи, които са спечелили международни проекти. Нов момент ще бъде и изграждането на научна борса, чрез която тежестта на финансирането на науката ще бъде разпределена между държавата и бизнеса. Вузове и институти на БАН пък вече ще могат да участват в търгове като юридически лица. Ще се насърчава и създаването на фирми от вузовете заедно с бизнеса, които да доведат новите открития и иновации до пазарното им приложение.

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички