Катастрофа по математика (ОБЗОР)

Резултатите са най-ниски от въвеждането на миниматурите
Резултатите на миниматурите тази година удариха дъното. Най-катастрофално е положението по математика. Всеки четвърти седмокласник е изкарал слаба оценка на изпита по този предмет, стана ясно вчера. Експертите нямат обяснение за станалото, тъй като задачите тази година са били съизмерими като трудност с предходната.
На изпита по математика са се явили 54 305 седмокласници, а слаби оценки имат 14 939, или около 27% от тях. Това са най-ниските резултати от националното външно оценяване на децата от 6 години насам, когато миниматурите бяха въведени. Сред учениците, които са решили и двата модула на изпита и явно ще кандидатстват в гимназия, обаче резултатът е по-добър - там двойките са "само" 2054.
По български език на външното оценяване слаби оценки имат 8154 ученици. И по този предмет обаче випускът е показал по-ниски резултати спрямо последните години. Средният резултат в седми клас от двата модула - националното външно оценяване и преразказа - е 58,68 от възможни 100 точки. Това е равно на "добър - много добър". Средният резултат от двата модула със задачи по математика пък е 45,73 точки, което на практика е "добър". Максималния брой от 100 точки са изкарали съвсем малко деца - 9 по български и 10 по математика. Най-добре са се справили учениците в София, Варна и Смолян, а с най-ниски резултати е Разград. Няма обаче регион, който да е подобрил резултатите си спрямо миналата година.
Сред неовладените умения по български са най-вече неспособността на децата да разпознават сложно съставно изречение и да поставят правилно пунктуационните знаци. Затрудняват ги и цитатите. Добре се справят обаче при четенето с разбиране (т. нар. функционална грамотност), висок процент са и верните отговори тогава, когато трябва да се констатира неуместна употреба на думи.
При преразказа мнозина са дописали текста, а други са разказвали прекалено сбито и са пропускали подробности. Някои са допуснали смислови и лексикални неточности, което показва, че не са съвсем наясно със значението на някои думи.
По математика децата не се справят добре със задачи, които изискват моделиране на алгебрична и геометрична ситуация, но расте броят на тези, които умеят да четат графики. 65% са забравили знанията за дроби и проценти, усвоени в пети и шести клас. Скалата, по която точките на децата се превръщат в оценки, е заковала тройката на 18 точки. Отличната оценка, която се взема предвид при приемните изпити, започва от 86,5 точки и стига до максималните 100. Прави впечатление, че намалява броят на децата, които работят и по двата модула на теста, които им носят бонус точки при кандидатстване. Особено видимо е това по математика.
Тази година седмокласниците са се представили по-зле не само по двата основни предмета, с които се кандидатства, а и по география, история, биология. По-добри обаче са резултатите им по чужд език, химия и физика.
Любопитно е също, че резултатите на децата по всички предмети са се понижили спрямо тези, които випускът е изкарал в края на четвърти клас. Най-видим е спадът отново по математика, където през 2012 тогавашните четвъртокласници са имали 70% постижимост на теста. Сега този резултат е 45%.
Половината в 4-ти клас са отличници
Всяко второ дете от четвърти клас тази година е изкарало отличен на националното външно оценяване по български и математика. 51,77% от децата са получили отлични оценки по математика. По български този процент е дори по-висок - 56,15%. Най-добре обаче са се представили хлапетата по "Човек и природа", която по традиция е любима на хлапетата - там шестиците са над 68%. Най-слабо, както винаги, е представянето по "Човек и общество" - с 44,3% отличници. От години за този предмет се твърди, че учебниците са най-зле написани, обемът от информация е голям и децата се затрудняват с научаването и интерпретирането й. Също така от години е и тенденцията децата да постигат много високи резултати на изпитите в четвърти клас, а при кандидатстването за гимназия успехът им да пада.
На изпита по български тази година децата са се затруднили най-много, когато се налага да пишат текст със свои думи и да развият собствените си изводи в писмен вид. Над 35% от четвъртокласниците не са могли да отговорят писмено на въпроса "Какъв извод си направи от прочетеното за врабчето и лисицата?", който е базиран на текста от диктовката. Много от децата обаче са изкарали по-високи оценки на миниматурите, отколкото са били прогнозните им бележки, поставени от учителите на базата на вътрешното оценяване. В 17 региона учениците са повишили резултатите си спрямо минали години, като най-силно изразено е това в Плевен и Разград. Най-много е паднал успехът във Варна и Видин.
Сензационно за Ружа Игнатова, решението на ФБР
Какво крие Гешев? Говори депутат
Шок! Втори трус на Балканите, какво става
Мистерията продължава! Нови разкрития за Ангел Христо...
Петков посочи добрата новина
Съседите се разлюляха! Колко близо до България удари
Нинова с предупреждение: кой заложи мини на кабинета