Катастрофа по математика (ОБЗОР)

Резултатите са най-ниски от въвеждането на миниматурите

Резултатите на миниматурите тази година удариха дъното. Най-катастрофално е положението по математика. Всеки четвърти седмокласник е изкарал слаба оценка на изпита по този предмет, стана ясно вчера. Експертите нямат обяснение за станалото, тъй като задачите тази година са били съизмерими като трудност с предходната.

На изпита по математика са се явили 54 305 седмокласници, а слаби оценки имат 14 939, или около 27% от тях. Това са най-ниските резултати от националното външно оценяване на децата от 6 години насам, когато миниматурите бяха въведени. Сред учениците, които са решили и двата модула на изпита и явно ще кандидатстват в гимназия, обаче резултатът е по-добър - там двойките са "само" 2054.

По български език на външното оценяване слаби оценки имат 8154 ученици. И по този предмет обаче випускът е показал по-ниски резултати спрямо последните години. Средният резултат в седми клас от двата модула - националното външно оценяване и преразказа - е 58,68 от възможни 100 точки. Това е равно на "добър - много добър". Средният резултат от двата модула със задачи по математика пък е 45,73 точки, което на практика е "добър". Максималния брой от 100 точки са изкарали съвсем малко деца - 9 по български и 10 по математика. Най-добре са се справили учениците в София, Варна и Смолян, а с най-ниски резултати е Разград. Няма обаче регион, който да е подобрил резултатите си спрямо миналата година.

Сред неовладените умения по български са най-вече неспособността на децата да разпознават сложно съставно изречение и да поставят правилно пунктуационните знаци. Затрудняват ги и цитатите. Добре се справят обаче при четенето с разбиране (т. нар. функционална грамотност), висок процент са и верните отговори тогава, когато трябва да се констатира неуместна употреба на думи.

При преразказа мнозина са дописали текста, а други са разказвали прекалено сбито и са пропускали подробности. Някои са допуснали смислови и лексикални неточности, което показва, че не са съвсем наясно със значението на някои думи.
По математика децата не се справят добре със задачи, които изискват моделиране на алгебрична и геометрична ситуация, но расте броят на тези, които умеят да четат графики. 65% са забравили знанията за дроби и проценти, усвоени в пети и шести клас. Скалата, по която точките на децата се превръщат в оценки, е заковала тройката на 18 точки. Отличната оценка, която се взема предвид при приемните изпити, започва от 86,5 точки и стига до максималните 100. Прави впечатление, че намалява броят на децата, които работят и по двата модула на теста, които им носят бонус точки при кандидатстване. Особено видимо е това по математика.

Тази година седмокласниците са се представили по-зле не само по двата основни предмета, с които се кандидатства, а и по география, история, биология. По-добри обаче са резултатите им по чужд език, химия и физика.
Любопитно е също, че резултатите на децата по всички предмети са се понижили спрямо тези, които випускът е изкарал в края на четвърти клас. Най-видим е спадът отново по математика, където през 2012 тогавашните четвъртокласници са имали 70% постижимост на теста. Сега този резултат е 45%.

Половината в 4-ти клас са отличници

Всяко второ дете от четвърти клас тази година е изкарало отличен на националното външно оценяване по български и математика. 51,77% от децата са получили отлични оценки по математика. По български този процент е дори по-висок - 56,15%. Най-добре обаче са се представили хлапетата по "Човек и природа", която по традиция е любима на хлапетата - там шестиците са над 68%. Най-слабо, както винаги, е представянето по "Човек и общество" - с 44,3% отличници. От години за този предмет се твърди, че учебниците са най-зле написани, обемът от информация е голям и децата се затрудняват с научаването и интерпретирането й. Също така от години е и тенденцията децата да постигат много високи резултати на изпитите в четвърти клас, а при кандидатстването за гимназия успехът им да пада.
На изпита по български тази година децата са се затруднили най-много, когато се налага да пишат текст със свои думи и да развият собствените си изводи в писмен вид. Над 35% от четвъртокласниците не са могли да отговорят писмено на въпроса "Какъв извод си направи от прочетеното за врабчето и лисицата?", който е базиран на текста от диктовката. Много от децата обаче са изкарали по-високи оценки на миниматурите, отколкото са били прогнозните им бележки, поставени от учителите на базата на вътрешното оценяване. В 17 региона учениците са повишили резултатите си спрямо минали години, като най-силно изразено е това в Плевен и Разград. Най-много е паднал успехът във Варна и Видин.