София. Свикнали сме да говорим за българската наука "под черта" - като за нещо вечно догонващо, вечно безпарично, вечно просещо подаяния. Нещо, от което бяга всеки качествен специалист, стига да намери по-добри условия за реализация в чужбина. И когато един факултет върне обратно, дори и за известно време, около 30 учени - при това не млади хора, а вече блестящо реализирани в областта си, това някак ни стряска. Но и се превръща в единица мярка - в знак, че летвата там е вдигната и компромиси не се допускат. Деканът на Факултета по химия и фармация в Алма матер проф. Тони Спасов доказа, че е възможно да превърнеш факултета си в оазис, където не просто се прави наука, а се работи на световно ниво. Неотдавна той получи и наградата "Питагор" като най-успешен ръководител на международни проекти.
"Какво да работят учените - това не се спуска отгоре. Всеки изследовател сам намира нишата си. Но когато успееш да ги мотивираш и запалиш за общото дело, когато в него се концентрират усилия и ресурси, резултатът е на световно ниво", разказва проф. Спасов.
Неговият факултет отдавна получава международни признания - доказателство за това е и фактът, че той е научната институция, успяла да спечели най-много средства по проект, свързан с научния капацитет. Става дума за 7,6 млн. лева, отпуснати по Седма рамкова програма през 2011 г. "За евросубсидията научните институции кандидатстваха в съотношение 20:1. На практика ние спечелихме най-високата сума тогава в цяла Европа", разказва проф. Спасов. Нито един друг роден научен колектив не е достигал подобна субсидия, макар че имаме още няколко проекта, спечелили по-малки суми.
За 3 млн. лева от отпуснатите пари факултетът купува уникална апаратура, каквато в България няма. Целта е с нея да се правят изследвания в приоритетни за Европа и света области. Както и факултетът да се ориентира към нови области - основно към нови материали с приложение във
фармацията, козметиката, екологията, чистата енергия
Задачата, която проф. Спасов всъщност си поставя, е част от тези резултати и открития, които имат приложен характер, в крайна сметка да стигнат до пазара. В момента факултетът създава фирми на принципа на публично-частното партньорство, които в крайна сметка да изведат до потребителя онова, което учените разработват. "Грубо казано, можем да разделим работещите тук на три групи - хора, които са повече преподаватели, хора, които са повече учени. И третото звено, което тепърва ще се формира - хора, способни да въплътят научните открития в конкретни продукти", разказва професорът. Засега вече имат локални пробиви в козметиката, екологията, фармацията.
Пътят от епруветката до щанда в магазина обаче тепърва предстои да бъде изминат.
Благодарение на този проект обаче Химическият факултет е преизпълнен от учени, които съвсем доскоро са били на водещи позиции в световни институти. Една от целите му е именно връщането на реализирани наши учени, които да поработят няколко месеца у нас. А някои - и да останат. Проблемът обаче е, че докато са в рамките на проекта, те получават пари, еквивалентни на заплатите, които са вземали на Запад
Ако останат на работа тук, ще минат на българска надница. "При нас обаче парите не са чак такъв стимул, какъвто е научната конкуренция. Да вземеш сто лева повече от конкурента не е толкова важно, колкото да го надбягаш с красиво научно постижение", казва проф. Спасов. "Да имаш правилната среда, която да те оценява, понякога е по-важно от това да имаш висока заплата", смята той. Естествено, възможности за финансиране се откриват - например със създаването на публично-частните компании учените ще получават допълнителен доход от продуктите, които се продават.
В момента във факултета има хора, завърнали се от водещи институти в САЩ, Великобритания, Холандия, Германия, Франция, Португалия. На практика - отвсякъде. Една от целите е на следващ етап факултетът да се превърне в център за върхови постижения на европейско равнище. А за това се дават и допълнителни пари по други програми. "Хората знаят този план и това ги мотивира да работят. А що се отнася до чужбина, -
всички сме с единия крак навън и всеки си е подсигурил нещо, ако нещата не вървят добре", казва деканът с усмивка. Самият той твърди, че най-доброто в атмосферата на факултета е това, че хората оценяват научните качества на конкурентите си без завист.
Прави лаборатории, които сами се топлят
Интересите на проф. Тони Спасов като учен са в областта на химията на твърдото тяло и материалознанието. Сред изследователските проекти, които е ръководил, има и такъв, свързан със синтез на наноматериали и съхранение на водород. Благодарение на него можеш да осветяваш и отопляваш за жълти стотинки дома си например. Самият професор мечтае да направи няколко такива "независими" лаборатории във факултета, които да се топлят и да си светят сами.
Съжалява, че младите хора биват отблъсквани от природните науки благодарение и на това, че в училищата няма достатъчно лаборатории. "Те виждат формулите, а не как се променя цвета, как се случва магията", смята той. Според него обаче идва времето, когато нещата ще се променят и все повече млади хора ще се ориентират към тези професии. Защото именно те произвеждат. "За да съществуват адвокати, хуманитаристи, трябва някой да дава и продукция", смята той.
Проф. Спасов е декан вече втори мандат, но самият той смята, че осем години на този пост изтощават. "За да искаш да въведеш нещо ново, трябва да кипиш от енергия, докато то се случва. А това изморява", смята ученият. В свободното си време обича да пише стихове и афоризми, но не е издавал книга. Надява се да го направи някой ден. "Обичам и природата - всичко, което е живо. Не мога да нараня живо същество", разказва проф. Спасов. И със смях си припомня как веднъж си тръгнал без шаран от рибен магазин, защото не можел да понесе да убият рибата пред него. "Така съм устроен, че не може да ми е спокойно, когато виждам дори около мен хора, които не могат да осмислят съществуването си. Непрестанно измислям инициативи, лошото е, че енергията на обществото твърде често се прахосва", казва той.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
