"Биовет" Пещера настоява за лаборанти, в металургията търсят и компютърни спецове
Управляващите нямат единна концепция как да се реши въпросът с кадрите, казват от компаниите
Час по-скоро да бъде приет законът за професионалното образование, който да отвори възможността за прилагане на дуалното обучение в България. За това настояват фирми, които са готови да приемат ученици за практически занятия в своите предприятия. Липсата на законова регламентация и ангажимент от страна на държавата обаче ги спира да реализират намеренията си за привличане на млади кадри.
Темата за дуалното обучение и нуждата на бизнеса от него ще се разгледа на втората национална дискусия от кампанията "Да! На българската икономика", организирана от в. "Стандарт" и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България /КРИБ/. Тя ще се проведе на 7 май в Панагюрище. В нея ще участват вицепремиерът и министър на труда Ивайло Калфин, както и министрите на образованието Тодор Танев и на енергетиката Теменужка Петкова. По време на дискусията ще бъде представен и пилотен проект за дуално обучение с професионалната гимназия в Панагюрище, финансиран от швейцарското правителство. Той ще стартира през учебната 2015-2016 г.
Част от фирмите обаче не желаят да чакат да се види ефектът у нас от пилотните проекти, защото този вид обучение вече се е доказало в редица страни като Германия и Швейцария.
"Силно съм разочарован от министъра на икономиката Божидар Лукарски, който на предишната национална дискусия "Да! На българската икономика" заяви, че не е оптимист, че от тази есен дуалното обучение ще стартира в България", заяви за "Стандарт" Ангел Чолаков, управител на "ММ Механикс", Панагюрище. Той критикува и намеренията на образователния министър Тодор Танев да отваря специални професионални колежи след 10 клас. "Това показва, че в правителството няма единна концепция как да се реши проблемът с качествената подготовка на работната ръка, от която има нужда бизнесът", посочи Чолаков. От есента на тази година той е договорил с директора на механотехникума в Пазарджик разкриване на паралелка по металообработка с 24 ученика, за които е подготвил базата за обучение в "ММ Механикс". "Огорчен съм да разбера, че правителството нищо не прави, за да стартира дуалното обучение. Какво ще правят сега тези младежи?", недоумява Чолаков.
Паралелка с лаборанти да бъде разкрита в местната професионална гимназия, пък очаква "Биовет" - Пещера. "Навремето в нея се изучаваха няколко специалности, които подготвяха кадри за нашето предприятие, но те бяха закрити", каза Иван Стоянов, директор "Човешки ресурси" в "Биовет-Пещера". Сега фирмата приема като стажанти само студенти по химия, биология и биотехнология от университетите, но има нужда и от технически специалисти със средно образование. "Много често тези младежи продължават после задочно или дистанционно обучението си в университет и стават още по-ценни за фирмата", посочва Стоянов. Той обаче открива много пропуски в трудовото законодателство по наемането на стажанти и очаква държавата да ги коригира.
"Дуалното обучение ще спести на фирмите 5-6 месеца, дори година за подготовката на един среден специалист", посочи Иван Андреев, изп. директор на Българската минно-геоложка камара. Толкова време е необходимо нов работник да се обучи в едно минно предприятие, където също изпитват проблеми с кадровото осигуряване.
"Точно поради тази причина по-широкото въвеждане на дуалното обучение в професионалните гимназии ще е най-полезно за малките и средните фирми", смята Политими Паунова, изп. директор на Българската асоциация на металургичната индустрия. Големите компании имат ресурса да се справят с привличането и обучението на кадри и в сегашните условия, посочи тя. Така например "Аурубис"-Пирдоп, КЦМ-Пловдив и "Стомана индъстри" в Перник от години работят с местните професионални училища за подготовка на средни специалисти. "В металургията проблемът с кадрите е най-вече с техническите специалисти, които поддържат машините, но има нужда и от строители, както и от хора, които работят с компютри, защото всичко вече се командва от компютри", посочва Паунова. Според нея обаче още от училищния чин младежите трябва да бъдат запознавани с възможностите за реализация, които дава българската индустрия. "Години наред се внушава на обществото, че тежката индустрия не работи добре, замърсява и няма бъдеще. Това отблъсна младите, закриха се техникуми, влоши се нивото на постъпващите студенти", посочи Паунова. Според нея промяната трябва да започне от учебните планове и програми в средното училище, защото са тежки, дори академични и не отразяват състоянието на днешната българска индустрия.
Кога ще има правила за стажантите?
Иван Стоянов, директор "Човешки ресурси" в Биовет
1. Кога ще имаме точно и ясно трудово и осигурително законодателство по отношение на стажантите - /кой стаж ще бъде неплатен и кой платен; ще има ли изпитателен срок стажантът; ще се зачита ли платеното стажуване за трудов стаж; ще се полага ли на стажанта платен и/или неплатен отпуск, включително и друг вид отпуск - за временна нетрудоспособност, за изпълнение на граждански, обществени и други задължения; ще бъде ли обвързан стажът с полагане на изпит; ще може ли работодателят да сключва индивидуално споразумение със стажанта за сключване на трудов договор в бъдеще и т.н./
2. Кога ще се вземе предвид полагащият се платен годишен отпуск да бъде за действително отработено време - /не е реално да се полага и натрупва платен годишен отпуск за времето, през което лицето е в друг вид отпуск - и когато лицето е в неплатен отпуск със стаж или без стаж, когато е в отпуск за временна нетрудоспособност над 30 календарни дни. Примерно: лицето ползва отпуск бременност и раждане, след това отпуск бременност и раждане до 410 ден, следва отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и накрая отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст. На практика лицето може да отсъства от работа три години, за което му се начислява полагащ се платен годишен отпуск. Защо?/
3. Кога ще отпаднат ограниченията за полагане на извънреден труд в чл. 146 от КТ?
Кога училището ще отговаря на потребностите на пазара?
Политими Паунова, изп. директор на Българската асоциация на металургичната индустрия
1. Кога и как ще се променят учебните програми, за да осигуряват знания и умения, отговарящи на реалните потребности на производството и пазара на труда?
2. Кога реално може да се разчита на ползите от дуалното обучение, за което много се говори и не се прилага? Нашите производствени предприятия и техните мениджъри са готови да поемат своите отговорности.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
