Сряда,

59 специалности в наши вузове не правят наука

От: Администратор -
59 специалности в наши вузове не правят наука
A
A
A

Имат нула цитирания по света, 49 от тях са в държавни университети

59 специалности в различни университети не са създали научен документ, който да бъде цитиран поне веднъж в международните бази данни. Това показват резултатите от рейтинговата система у нас в частта, свързана с научната дейност на университетите. Именно науката, която правят те, ще бъде един от критериите, по които ще се оценяват висшите училища при отпускането на парите на базата на качество. Те ще бъдат и критерий при раздаването на допълнителни средства за научна дейност. Към момента държавата трябва да отпуска 10% от бюджета на вуза за наука, но тя им дава между 2 и 3 на сто. В същото време част от университетите явно използват тези пари за друго, тъй като науката им видимо куца.

С най-много цитирани документи в международен план са математиците и физиците на Софийския университет. По индикатора "Документи, цитирани поне веднъж" математиците на Алма матер имат 1075 цитирани документа, а учените от Физическия факултет - 1067. Веднага след тях се нареждат химиците на СУ със 749 цитирани публикации. Като цяло в първата десетка с научни документи, които имат най-голямо значение в международен план, са специалности от три университета - Софийския, Медицинския и Химико-технологичния. Много близо до тях е и Техническият университет в столицата.
Рейтингите мерят и т. нар. индекси на цитируемост на

научните изследвания, правени в последните 5 г.

според международни бази данни. Съгласно едната от тях, наречена Scopus, на първите три места отново са физика, математика и химия на Софийския университет, следвани от фармация и медицина на Медицинския в София. И тук специалностите с индекс на цитируемост, равен на нула, са 59, като 49 от тях са в държавни висши училища. Прави впечатление, че сред тях са предимно специалности, несвойствени за дадените университети, които са били разкривани по-късно с цел привличане на студенти. Така например Химико-технологичният университет, който е на трето или четвърто място като цяло по цитирания на научните публикации в своята сфера, има индекс 0 в специалността "Администрация и управление". В същото положение са и "Здравни грижи" на Националната спортна академия, и "Икономика" във Висшето транспортно училище "Тодор Каблешков". Несвойствените специалности като цяло показват ниски резултати по всички критерии - от реализация на възпитаниците им през научни изследвания до организация на учебния процес. Предполага се, че ако МОН действително започне да отказва прием и да свива парите на най-слабо представилите се специалности, първо ще се насочи именно към професии, които университетите са разкривали допълнително, за да привлекат повече пари. В допълнение към това съществува и идея изследователските университети, които действително правят наука, да бъдат обособени от онези, които се занимават само с обучение и подготовка на кадри.
Парадоксът обаче е, че когато рейтинговата система започне да класира университетите според процента на студентите, привлечени за участие в научна дейност, все едно под каква форма, пъзелът се нарежда по съвсем друг начин. Оказва се, че най-много с наука се занимават младежите, които учат социални дейности в Югозападния университет "Неофит Рилски". Цели 98% от тях са били привлечени като участници в правенето на научни изследвания - проекти, конференции или писане на доклади и статии. На второ място са младежите в същия университет, които учат... изобразително изкуство, а трети са студентите по военно дело във Военноморското училище - Варна.

Има дори парадоксални резултати

- в университети с нула цитирания над 70% от студентите са заети с правенето на наука, което звучи абсурдно.
Рейтинговата система дава и представа в кои научни области като цяло има най-добра научна дейност и къде са заети най-много студенти. Оказва се, че най-често с участие в различни изследвания биват ангажирани студентите по политически науки. 67,12 на сто от тях са посочили, че са участвали в поне една научноизследователска дейност по време на следването си. Веднага след тях са студентите по социални дейности и обществено здраве. Средно 42,70 на сто от студентите ни участват в някакъв вид научни изследвания по време на следването си. Любопитното е, че в дъното на тази класация са младежите, които учат информатика и математика. По-малко с научни проекти от тях са заети само онези, които учат горско стопанство.

15% следват
на частно

15,30 на сто е делът на студентите, които учат различни професии в частни университети. Напук на представата, че младежите отиват в тях заради прагматично ориентирани специалности, най-висок е делът в частните вузове сред студентите, учещи теория на изкуствата. 67% от всички млади хора, които усвояват тази специалност, са я записали в частен университет. На второ място е театрално и филмово изкуство с 62%, а едва на трето - втората по масовост специалност администрация и управление. Половината от студентите, които я изучават, са избрали да го правят в частен университет. В най-масовата специалност икономика всеки пети младеж също учи в частно висше училище. Мнозина са избрали да учат в такива университети и психология, национална сигурност и изобразително изкуство.

Още от категорията

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички