Унгарският премиер Виктор Орбан иска да въведе висока ставка на ДДС върху луксозните стоки. Този ход идва, след като ЕС вече отхвърли веднъж подобна инициатива на Будапеща, посочва агенция "Дау Джоунс". В Унгария има ДДС от 27 процента, който действа върху повечето стоки и услуги. Това е и най-високата ставка на този данък в ЕС. В интервю за БНР Орбан заяви, че данък "лукс" в рамките на 30-35 процента би бил "малък, но символичен, елемент в данъчната система". Този спорен въпрос не е единственият повод за нарасналото напрежение между Будапеща и Брюксел. Заради поредни промени в конституцията, които според Брюксел са несъвместими с европейските ценности и стандарти, Унгария бе заплашена с прилагането на текст от основния Европейски договор, който ще й отнеме правото на глас в ЕС, предаде БНР.
След идването си на власт през 2010 г. дясното правителство на Виктор Орбан, което има мнозинство от две трети в парламента заедно с крайнодясната партия Йоббик, одобри редица закони, които също бяха критикувани от ЕС. Последните конституционни промени засягат независимостта на съдебната система, ограничават дефиницията за семейство до хетеросексуален брак, позволяват на властите да обявяват бездомните за престъпници. В доклад на португалския евродепутат Тавареш Унгария "настоятелно бе приканена да възстанови в пълна степен правовата държава". "Не искаме Европа на подчинението, искаме Европа на свободата", заяви неотдавна премиерът Виктор Орбан в Европарламента в началото на месеца и в отговор на критиките обвини ЕС в двойни стандарти.
"Докладът е изключително несправедлив към Унгария. В отговор евродепутатът от групата АЛДЕ, бившият белгийски премиер Ги Верхофстад контраатакува: "Грешите, господин Орбан, не става дума за действия срещу Унгария. Нямате право да говорите, че евродепутатите са срещу унгарските интереси. Точно обратното, става дума за вашите интереси, а те не са идентични с интересите на Унгария. Ние защитаваме демокрацията и интересите на унгарските граждани", каза Верхофстад. В един от предишните дебати Ребека Хармс от Зелените обвини Европейската народна партия за
политическия чадър
над Орбан и заяви, че от две години Еврокомисията и Европарламентът са безсилни да променят нещо в Унгария.
Страната, която в миналото се изправи срещу съветската диктатура, и която беше с ясна прозападна ориентация, сега тихомълком национализира фирми, гради държавни монополи и укрепва "ръководната роля на Партията, коментира "Дойче веле" под заглавие "Една затъваща страна".
Новите магазини за цигари в Будапеща приличат по-скоро на сексшопове, отколкото на обикновени търговски обекти: върху затъмнените им витрини на видно място е изписано възрастовото ограничение - "18" - както изискват новите наредби, влезли в сила в началото на юли. Официално правителството твърди, че се грижи за здравето на унгарците. Мнозина се питат обаче дали зад всичките новости не се крият и съвсем конкретни материални интереси. Защото магазините за цигари намаляха от 40 000 на по-малко от 5000. "No more sale", обясняват продавачите по будките, на които още стоят рекламите за продажба на тютюневи изделия. Голяма част от тях са останали без лиценз след установяването на новите правила. Същевременно някои приближени до управляващата партия "Фидес" бизнес среди явно са се облагодетелствали, раздавайки си част от ценните лицензи. Тези
лицензи гарантират печалби
от 10 процента. Възмущението от раздадените "на тъмно" лицензи нарасна до такава степен, че опозицията поиска да бъде изяснен механизмът, по който са били раздавани лицензите. Оказа се обаче, че в Закона за достъп до информацията набързо е въведено ограничение, така че всичко да остане скрито-покрито. Началникът на кабинета на премиера Орбан, Янош Лазар, категорично отрече да са били обслужвани частни интереси и обвини концерна "Филип Морис", че води кампания за очерняне на правителството. Болшинството унгарци обаче явно са на друго мнение. Данните от едно допитване сочат, че близо 70 процента от тях са убедени, че скандалното раздаване на лицензите за продажба на тютюневи изделия е облагодетелствало "хора, близки до управляващата партия "Фидес". Атаките, насочени към чуждестранни концерни, междувременно са станали неразделна част от правителствената пропаганда.Целият тютюнев скандал, определен от левите медии като "държавна афера", е симптоматичен за унгарската икономика. Експерти, при това не само критично настроени към правителството, изтъкват, че откакто от 2010 г. управлява "Фидес",
влиянието на държавата рязко се е засилило
а клиентелизмът и монополизмът са станали масови практики.
Вярно е, че управляващите са постигнали и успехи, посочва "Дойче веле". Държавният дефицит е намален под три процента, пазарът на труда е станал по-гъвкав, инфлацията спада. Но цената за тези успехи, е твърде висока, смятат експерти. Въведени са близо 20 нови данъци, част от които със задна дата, а най-потърпевши от тях са големите концерни и международните фирми. Готовността за инвестиции рязко е спаднала, а одържавяването на приватизираните навремето фирми води до изкривяване на конкуренцията.
Виктор Орбан обаче не спира да хвали своята "самостоятелна" икономическа политика и твърди, че дори Брюксел бил оценил неговите "изключителни постижения". Унгарски икономически спецове обаче критикуват непоследователната данъчна политика и растящата бедност, както и необяснимите финансови подаръци на правителството за някои социални слоеве. Недоволство пораждат и импровизациите на управляващите в икономическата сфера, които по-скоро "кърпят дупки" и не са част от последователна политика. Всичко това намалява конкурентоспособността на страната на международните пазари.
Фискалната политика на управляващите също поражда критики.
Унгарското правителство се опитва с помощта на нови монополи и все по-активна държавна намеса за
ограничаване свободата на пазара
смята икономистът Золтан Фаркаш, консултант на фондация "Фридрих Еберт". Примери са много: създаването на енергийния концерн МОЛ, изкупуването на газовия сектор от ЕОН, одържавяванията в машиностроенето и в алуминиевата промишленост, при банките и телекомуникациите, сметосъбирането и водоснабдяването, здравеопазването и образованието. С тази ренационализация на икономиката, правителството на Орбан се опитва да укрепи партийния монопол на "Фидес" във властта, смятат наблюдатели.
Премиерът Орбан превърна критиките от чужбина в репутация у дома, преследвайки го като защитник на националния суверенитет. Това може да му помогне да бъде преизбран на парламентарните избори през 2014 г., прогнозира Ройтерс.
Външните наблюдатели обаче смятат, че протекционистката политика на Будапеща, която насърчава унгарските фирми и възпрепятства чуждестранните, рано или късно ще завърши с неуспех. В крайна сметка това е недопустима намеса в икономиката, която нарушава правилата на свободната конкуренция. СПоред икономиста Шандор Рихтер, че и в сферата на фискалната политика правителството на Орбан допуска грешки, като изтласква чуждестранните капитали. Това предизвиква спад на инвестициите, а оттам и трудности за унгарската икономика да се модернизира и да бъде конкурентоспособна.
"Изгледите за Унгария не са добри", прогнозира икономистът Рихтер, който говори за "депресивно общество" и за "непредвидимост" в поведението на Орбан. А един германски дипломат горчиво се шегува: "Преди 15 години тук масово се откриваха германски фирми. Актуалната тенденция сега е да се закриват".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
