Перник. Крепостите у нас се реставрират с пластмаса. За това алармират шокирани археолози. Напук на Венецианската харта, за да пестят пари, консорциуми вдигат стени от полимерни плоскости. Примерите не са един и два, а най-пресният скандал е със средновековната крепост "Кракра" в Перник. В града въстанаха срещу проекта на консорциума "Пи ес инвент" и заплашват да се жалват на Еврокомисията в Брюксел. Проектът се финансира по ОП "Регионално развитие" и е за апетитните 4,2 млн. лв.
------------------------------
"Това не е реставрация, това е бутафория!", изригнаха в Перник. На кръглата маса за популяризиране на проекта вчера активистът Вихрен Матев обяви, че в града започва подписка. Недоволните смятат да я приложат в жалбата до Брюксел. Председателят на общинския съвет в Перник Владислав Караилиев обяви, че ще свика извънредна сесия заради скандала и ще сезира Агенцията за държавна финансова инспекция за реставрацията.
Скандалният проект си спечели прозвището "Кракраленд" във форумите, а местните наричат проекта на арх. Янко Петров
"лего", "кич" и "бутафория"
Гневът им отприщи вдигането на две стени от полимерни платна, както и полагането на "червени килими" по пешеходните пътеки, направени от пресовани дървени стърготини. Сагата с реставрацията на "Кракра" се точи от 2007 година насам. След многократно прекрояване стартът му бе даден през януари 2012 г. След проведените търгове за възлагане на дейностите стойността му възлиза на 3 711 658 лв., съобщи ръководителят му Цветан Андронов. Община Перник съфинансира реализацията с 3,46% или 157 926 лв. Финансирането е чрез ОП "Регионално развитие". А първата копка бе тази година - на 16 април.
Губернаторът на Перник арх. Михаил Михайлов, който при прекрояването на проекта без зам.-кмет по строителството, припомня, че първоначалната идея е предвиждала стените да се доизградят от естествени материали. От Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) са се възпротивили с мотива, че не се знае с точност как е изглеждала крепостта, за какво са служели отделните сгради и от какъв материал са били изградени. След становището на експертите от НИНКН е направен нов проект, в който са предвидени стъкло, метал и полимери. Стъклото е отхвърлено
заради високата цена и евентуални вандалски набези
Според арх. Михайлов е избрано най-доброто решение от предоставените алтернативи - за използване на олекотен материал, който вечер ще създава светлинен ефект.
"Стандарт" потърси и.д. шефа на НИНКН, за да коментира защо са предпочели "Кракра" да се реставрира с пластмасови плоскости. "От три месеца съм в болнични. Не съм в течение на това, което се случва, и не знам кой е дал разрешение. Със сигурност не съм аз и не мога да взема отношение по въпроса", коментира Вълков.
Ръководителят на проекта инж. Цветан Андронов пък обясни, че е поел осъществяването на проекта, след като всичко по разработката е било завършено и не може да обясни какви са били съображенията при избора на материали за визуализацията на крепостта. Той подчерта, че само управлява осъществяването на дейностите, разписани в него. Похвали се, че негов приятел американец,
като видял какво се прави на хълма, ахнал
Андронов заяви, че е горд от направеното и помоли да се изчака окончателното завършване, което ще бъде показано в навечерието на деня на града, който се отбелязва на 19 октомври. Червеният цвят на материала, от който са направени алеите, бил предпочетен пред черен, уточни Андронов.
"Никога не е ставало дума за възстановяване и реставрация на крепостта, а само за визуализация. Предложеният от нас вариант това да стане с ломен камък беше отхвърлен от Националния институт за недвижимото културно наследство (НИНКН) и бяха поискани поне две други предложения. Авторският екип на арх. Янко Петров разработи три различни варианта, които предполагаха визуализацията на крепостта да стане с метал и стъкло и полимери. От НИНКН беше избран този с полимерните плоскости. Крепостта е запечатана през 1988 г. и не може да се надгражда, защото
основите нямат да издържат тежестта
Под сегашните зидове има поне два културни пласта, които може още да се проучват", обясни пред "Стандарт" Росица Янакиева. "Повтаря се истерията на общинските съветници, заляла медиите след земетресението миналата година. Средновековната крепост е държавна собственост и национална ценност, а проектът е одобрен и от Министерството на културата и от регионалното министерство", уточни кметицата на Перник.
Правят истерии като с труса
Росица Янакиева, кмет на община Перник
Повтаря се истерията на общинските съветници, заляла медиите след земетресението миналата година. Средновековната крепост е държавна собственост и национална ценност, а проектът е одобрен и от Министерството на културата, и от регионалното министерство. Никога не е ставало дума за възстановяване и реставрация на крепостта, а само за визуализация. Предложеният от нас вариант това да стане с ломен камък беше отхвърлен от Националния институт за недвижимото културно наследство (НИНКН) и бяха поискани поне две други предложения. Авторският екип на арх. Янко Петров разработи три различни варианта, които предполагаха визуализацията на крепостта да стане с метал и стъкло и полимери. От НИНКН беше избран този с полимерните плоскости. Крепостта е запечатана през 1988 г. и не може да се надгражда, защото основите нямат да издържат тежестта. Под сегашните зидове има поне два културни пласта, които може още да се проучват.
Това явно безумие струва милиони
Стъклопласти през Средновековието не е имало, казва шефът на НИМ проф. Божидар Димитров
- Проф. Димитров, какво е вашето мнение за възстановяването на пернишката крепост "Кракра" със стъклопласт?
- Крайно отрицателно. Реставрацията на крепости е подчинена на определени правила, които се събират в т.нар. Венецианска харта. Възстановките трябва да се правят от естествени материали, същите, от които са били изградени крепостите. Те трябва да бъдат в строго съответствие с документални източници, които ни показват как са изглеждали - гравюри, рисунки и др. Препоръчва се, ако технологични или естетически причини налагат, да се означи с една лента старото от новото. Обикновено се използва оловна, тъй като тя лесно се огъва и се пъха между камъните. В случая имаме за щастие възстановяване само на части от крепостта. Със стъклопласти, които, доколкото знам, през Средновековието не съществуват.
Запазените останки от крепостта показват, че тя е изградена от ломен камък със спойка от хоросан. Само че стъклопластите са с формата на квадри. И сега донякъде се вижда тъмносива структура на крепостната стена, а изведнъж по-нагоре тя става бяла и с квадратни форми, което е пълна смешка. Не знам кое е наложило да се възстановява по този начин крепостта. Не знам Националният институт за недвижимо културно (НИНКН) наследство дали е дал положително становище. Той обикновено отговаря отрицателно, дори ако искаме поне зъбер да вдигнем с естествени камъни в Созопол и други места. Обикновено отговарят - нямате данни как е изглеждала стената, измисляте си. Според мен нещата са по-дебели и трябва да се направи едно разследване от Инспектората на Министерство на културата. Да се види как е взето решението, кой е подписвал това явно безумие. Теоретично това не може да стане без специализиран съвет.
- Според експертно становище това не е автентичният вид на крепостта...
- А това е автентичният вид, така ли? Имаше запазени крепостни стени, доста ясни. Не било автентичният вид. Имам представа колко струва покрай работата на Виа понтика. Това явно безумие струва няколко милиона. С тези пари може да вдигнат от камъни повече от половината крепост. За щастие те вдигат с полимери само два отрязъка от крепостната стена, не цялата. Това е чудовищно. Според тях на този хълм нямало здрава основа. И стена, изградена от камъни, щяла да падне, което също е голяма глупост. Хълмът е изграден от скала. Здрава, хубава скала, мечта за всеки строеж.
СТАРА ЗАГОРА
Строители се скъпят за дъски в резерват
Строители се опитаха да спестят материал при изграждането на археологически парк в Раднево и поставиха домакините в конфузна ситуация по време на откриването му. В парка "Нов живот за миналото" са възстановени находки от древността, разкрити при въгледобива в мини "Марица-изток". При изграждането на дървените стъпала в четириметровата стражева кула чамовите дъски бяха "състарени" в съответствие с изискванията, но толкова тънки, че пружинираха страховито под краката на посетителите. Притеснените домакини сложиха ограничителни линии на по-високите части, за да не би дъските да поддадат и да се стигне до инцидент. "Веднага след откриването настояхме фирмата изпълнител да си довърши работата. Поставиха подпори и метални планки, укрепени бяха и парапетите", увери зам.-кметът на Раднево Евгени Гинев. Довършителните работи били за сметка на строителите.
БЛАГОЕВГРАД
Архитект: Срути се къща в Ковачевица
Голяма част от паметниците са за ремонт, но държавата не осигурява пари, казва арх. Коста Сандев. Той е в управата на Българския национален комитет на ИКОМОС - Международен съвет за опазване паметниците на културата, който е част от ЮНЕСКО. Преди няколко месеца старинна къща, която е паметник на културата, се срути в архитектурния резерват Ковачевица, разказа арх. Сандев. Друг голям проблем е, че често при паметниците се допуска ново строителство - сменят се дървените дограми с алуминиеви, църквите пък заместват каменни подове с теракота. При аварийни ремонти пък се вкарват стоманенобетонни конструкции, които нямат нищо общо с дървената архитектура от XIХ и ХХ век. В Калъпчиевата къща в Благоевград, която е национален паметник, също има проблем. В малката къща, роден дом на Никола Калъпчиев, в момента живеят младежи, които са били преди това в социалния дом в града. Ако това се знае от Националния институт за недвижимо културно наследство, обектът може да загуби статута си.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
