Вторник,

Защо Тито намразил Людмила Живкова

От: Светлана Владимирова -
4481
Защо Тито намразил Людмила Живкова
A
A
A
  • 70 години митове и легенди за човека с Белия Мундир
  • Юговождът победи СССР в мача на века. Ловен трофей го лиши от съкровената му мечта - Пиринско

Личността на Йосип Броз Тито, който на 13 януари 1953 г. е избран за президент на Югославия, е една от най-големите конспирации на ХХ век. Възхваляван е от част от сънародниците си до днес заради куража да се опълчи на Сталин и да превърне Югославия в перлата на социализма. Обругаван е от националистите, заради зверствата над повече от 1 милион души, избити по негово време.  У нас името на Тито е свързано с срамна страница от историята ни, когато Георги Димитров се поддава на съветския натиск и започва да работи за превръщането ни в сателит на СССР. И с ужасяващата Кървава Коледа и десетилетия натиск да си присвои Пиринска Македония. Въпреки това Тито си остава живата легенда и безспирна поредица от митове още отпреди 70 години, когато някои смятали, че е руски офицер, други – че е полски граф, трети - че е богат индустриалец евреин.   

1. Празният ковчег  

Тито е погребан в бившата зимна градина на своята резиденция в Белград – т.нар. Къща на цветята, а за погребението му на 8 май 1980 година присъствали държавни ръководители и министри от над 130 държави. Твърди се, че това е било най-многобройното погребение за 20-ти век след това на Кенеди и Даяна. Тогавашният  ръководител на СССР Леонид Брежнев лично ръководи делегацията. Тази, на Западна Германия, се предвожда от Хелмут Шмит, на Източна Германия - от Ерих Хонекер, британската - от премиера Маргарет Тачър. Българите отиват в сръбската столица начело с Тодор Живков.Мистериите обаче започват още преди тялото да бъде положено на хълма Дедине под звуците на Интернационала и националния химн и с отекване на сирени от всички градове и пристанища.Съратниците му са искали да го балсамират и да го сложат в мавзолей - като този на Ленин на Червения площад. Твърди се, че това не се случило по една причина - тялото на Тито било пълно с различни лекарства и медикаменти и много бързо започнало да се разлага и да издава неприятна миризма. Затова и погребението било без тялото на Тито, а в ковчега имало пясък. Националната телевизия, която до този момент предавала церемонията по погребението на живо, не излъчила момента на спускането на ковчега.

2. Белият мундир и келнерите    

Защо е харесвал бели костюми? Твърди се, че Белият мундир е емблема на униформата на Йосип Броз, защото обичал красивите костюми още от малък, така както обожавал хубавата храна, първокласните пури и изисканите питиета. Но истината е, че белият цвят в костюмите идва от далечното му минало. На 18 години заминал за град Сисак, за да стане келнер, именно защото според него тази професия осигурявала безупречно облекло и срещи с високопоставени хора. Затова и по-късно, вече начело на държавата, никога не пропускал да поздрави келнерите в заведенията, както и да нареди да им дават от негово име огромни бакшиши. До Сисак имало огромен зоопарк, който той посещавал често. Оттогава до края на живота си той живеел сред домашни любимци и диви зверове, които настанил на архипелага Бриони, където била лятната му резиденция. Розходката сред тях била една от атракциите при срещите си там с първите хора от различните краища на света.

3.    Омразата към Людмила Живкова

Тито винаги се е отнасял с пренебрежение към Тодор Живков, но е изпитвал истинска ненавист към Людмила. Причината е записана в една от стенограмите от негова среща в Кремъл. "Аз не съм националистът Тодор Живков! Нито откачената му щерка. Аз пари не искам! Искам онова, което и в Академията на науките на СССР знаят, че е наше. Искам си Пиринска Македония".Борбата на Тито да си присвои района коства живота на стотици хиляди българи и 33 години, изпълнени със страх и неизвестност от сънародниците ни.Людмила Живкова използва всичките си връзки със Запада, за да осуети плановете. Прави отдел, който събира архивите за културното наследство, за да докаже, че това са български земи, което вбесява юголидера.Битката за Пиринско е спечелено след знаменит лов на Брежнев и Живков в резиденция Воден, когато съветският вожд получава ценен трофей, а години по-късно съществена роля изиграват българските разузнавачи.

4. Кървавата целувка на Брежнев

Всеизвестни са показните целувки на първия човек на Кремъл в средата на 20-ти век - Леонид Брежнев, които били толкова страстни, че създавали естетически проблеми на соцлидерите.Целувката му с Тито донесла кръвоизлив на югославския вожд и дълго след това той ходил с разранени устни. Но тази интимност е класирана от зевзеците едва на пето място сред целувките на  Брежнев.Първото място заема зрелищното му докосване на устните през 1971 с ръководителя на тогавашната ГДР Ерих Хонекер, която трябвало да демонстрира пред света неразделната братска дружба между двата народа.Интимността между двамата дори бе нарисувана на Берлинската стена от талантливия художник Дмитрий Врубел, а „братската целувка" се превърна в символ на падането на Желязната завеса.

5. Кралският роял  

Всеизвестно е, че Югославия имала най-тесните отношение с англичаните измежду всичките социалистически републики. Своеволията на  Тито и Димитров да направят Балканската федерация, за да спрат устрема на Великобритания към региона след войната бързо били забравени и търговията процъфтявала.През 1953 г. Тито посетил Великобритания като той бил първият комунистически лидер, приет от кралицата.Въпреки че визитата е била осъществена при най-строга секретност, повече от половин век се носят най-различни легенди за срещата в Бъкингамския дворец. Твърди се, че Елизабет Втора изпаднала в умиление от юголидера. Той я впечатлил С маниерите си. Свирил повече от час  на кралския роял. Това е и причината, че в следващите си срещи със соцлидерите тя се държала студено и след това правела пред приближените си сравнения между недодяланите комунистически владетели и галантния Тито.

6. Лимузината с френския парфюм

Като голям почитател на хубавите коли, Тито е сред малкото социалистически вождове, които не са се возили в съветски автомобили, а най-луксозни за онова време западногермански. Британският дилър на класически автомобили Tom Hartley преди няколко години продаде на колекционер- фен на Тито шествратия Mercedes-Benz 600 Pullman Laundelet, с който между 1971 и 1980 г. се вози югославският диктатор. От модела са произведени само 59 екземпляра с каросерия ландолет с мек сгъваем покрив в задната част. От тях едва 9 имат шест врати. Лимузината на Тито е оборудвана с 6.3-литров V8 с мощност 250 к.с. и четиристепенна автоматична скоростна кутия. Пътувал е с него едва 27 378 км., а в подлакътника на задната седалка винаги държал електрическа самобръсначка и френски парфюм.

7. Кисинджър и Легендата Юго

Замислен като модерен наследник на Фицо, първоначално наречен "Zastava 102", след това "Jugo 45" и накрая "Yugo", автомобилът надживява с десетилетия "Fiat 127".Тито взема италианския лиценз, а после прави поредица от опити да стигне до американците. Мечтата му сбъдват наследниците му, които С помощта на Хенри Кисинджър и Лорънс Игълбъргър постигат споразумение и го показват на изложението в Лос Анджелис през 1984 г.Американският пазар се отваря и пробива мощно с цена от $ 3990, с над 1000 долара по-евтин до този момент. Въпреки че максималната скорост е 138 километра в час и това се оказва най-бавната кола на американския пазар по това време, имало огромен интерес. Износът бил спрян през 1992 г. след разпадането на Югославия.Невероятно, но факт: през Юли миналата година тази соц автомобилна легенда бе продадена за 4200 долара. Тя е стигнала до Щатите преди седем години, след пълна реставрация в Хърватия, а после и в калифорнийската Reliable Motors.

8.    Подмененият Тито

Според учени от бивша Югославия човекът, управлявал федерацията с железен юмрук, е неизвестно менте и няма нищо общо с родения през 1892-а хърватски комунист. Твърди се, че държавният глава и младият революционер са различни хора, а подмяната е станала някъде след 1928 година. Младия Тито бил с поне 30 см. по-висок. Той обаче не е първият който се съмнява в личността на Тито. Документ на ЦРУ от 1977 г., разсекретен през 2013 г., сериозно оспорва произхода на югославския диктатор. Документът се позовава на фонетичен анализ на негова реч и дава заключението, че Тито е говорел сърбохърватски с чужд акцент, а произношението на гласната "и" свидетелства за възможен руски или полски произход.Сръбският историк Йован Деретич дори твърди, че знае истинското име на Йосип Броз. Казвал се Валтер Вайс и бил поляк от еврейски произход, роден в Бруклин. Според легенди  Тито бил извънбрачно дете на полски офицер, син на богат евреин или дори на принц от Хабсбургската династия.Саша, внучката на Тито, се присмива на историите с подменения й дядо През 2013 г. като отговаря на ЦРУ: "За съжаление научавам, че дядо ми изобщо не е съществувал, а е бил продукт на някаква хипнотизирана маса от хора. Има доказателства, които сочат, че аз съм бразилка от Камчатка и нямам нищо общо с въпросния Тито"

9. Сянката на остров Голи оток

Макар силният човек в Югославия през 90-те години на миналия век - Слободан Милошевич, изцяло да загърби наследството на Тито като премахна почетния караул пред гроба му и  лиши вдовицата му от пенсия и независимо от факта, че за сръбските националисти хърватинът Тито е обект на омраза, който умишлено е потискал Сърбия за сметка на останалите югославски народности, има останали много сърби, които тъгуват по разпадналата се Югославия и нейният дългогодишен вожд. Те са категорични, че заслугите му са за прекратяването на отношенията със Сталин през 1948 г., когато Йосип Броз отказва страната му да стане сателит на СССР, мисията му за Третия свят, както и относителната либералност на режима му. Срещу това обаче все повече се изправя  справедливия гняв от масовите убийства след края на Втората световна война и концлагерът на остров Голи оток, където в началото изпращат верните на СССР Титови противници, а после всевъзможни политически дисиденти.

10. Враждата с Георги Димитров

Независимо от легендите, че отношенията между Тито и България се охлаждат заради провала на Балканската федерация на Тито и Димитров, враждата между двамата става и лична. Докато е в Москва, бъдещият юголидер се развежда със съпругата си Пелагея Белоусова, с която не се е виждал от 1929 година, когато тя емигрира в СССР. Тито ѐ много ядосан, защото тя практически изоставя сина им Жарко, с когото пристига в Съветския съюз. Докато Тито лежи в югославския затвор, Пелагея дава детето в приют. Жарко е трудно дете, така че скоро се налага да го настанят в изправителен дом, а майка му дори не знае къде. Тито с доста усилия успява да открие сина си и да го вземе при себе си. Но и той не може да се оправи с опърничавия Жарко, който се замесва с хулигански компании и кражби. Докато тече развода, в хотел „Люкс“ той се запознава с младата германка Люси Бауер, която членува в организацията на младите германски комунисти, но вече била попаднала в полезрението на Гестапо. Люси се премества в стаята на Тито, където вече живее и Жарко. Младежът неочаквано се сприятелява с младата си „мащеха“ и дори започва да се вслушва в съветите ѝ.44-годишният Тито се жени за 22-годишната Люси, но три години по-късно той е принуден да отиде в Югославия по   нареждане на генералния секретар на Коминтерна Георги Димитров. Въпреки уверенията на Димитров, Люси и Жарко не успяват да го последват. В крайна сметка Люси Бауер е арестувана от съветската тайна полиция НКВД редом с други над 4000 германски емигранти, които са обявени за „пета колона“, за шпиони, саботьори и агенти на Гестапо. Осъдена е на смърт, което Тито не прощава нито на Димитров, нито на Сталин. 

11. Парещият нобел на Андрич

Хитра лисица е бил Тито. Един от примерите за това е и отношенията му със знаменития писател Иво Андрич, който получи Нобел за литература през 1961 година. Връщайки се от почивка в Швейцария, нобелистът напразно очаква среща с президента на СФРЮ. Йосип Броз Тито отлага този прием. защото се притеснява да не му се развалят отношенията с другия хитов писател, който му е огромен фен - Мирослав Кърлежа. "Кърлежа ще ми се обиди. Той трябваше да получи Нобеловата награда, а не Андрич, а аз сега трябва да честитя на Иво Андрич", споделя пред близките си Тито.Все пак го приема, но след като в Москва е публикувана първата книга на Андрич на руски език - романът "Мостът на Дрина". Това несъмнено е и знак за затоплянето на съветско-югославските отношения. В Дома за приятелство с народите от чужбина в Москва се провежда тържествено събрание по случай 70-годишнината от рождението на Иво Андрич и след като той си каца в Белград, специална кола го отвежда до прием, организиран от Тито за юбилея му. Там получава дори най-високото югославско отличие -Орден на Републиката със златен венец.

12.    Мачът на века

Тито завоюва първата си спортна победа над Сталин още месеци преди да стане президент. Годината е 1952-ра - Олимпийските игри във Финландия, в които на четвърт финал се изправя Югославия срещу СССР. Теренът в Тампере е битка за чест. В Москва вече наричат югославския водач Слуга на империализма и Юда на комунизма, а в Белград съратникът на Тито - Милован Джилас, твърди, че Йосиф Висарионович няма общо с марксизма, но доближава Хитлер.Футболистите от Югославия летят по терена и се прибират в съблекалнята с преднина от 3:0. След 4:0 идва страхът и в последните 15 минути вратарят пуска 4 гола. Два дни по-късно на същия стадион пред 27 000 зрители двата отбора излизат за реванш. Тито звъни в съблекалнята и крайният резултат не закъснява - 3:1. Макар да не взимат трофея, победата над руснаците вкарва играчите в Югославия. като национални герои. Тито ги приема в Белия дворец, нарича ги спасители и им връчва по 100 американски долара.


Всички новини от категория Любопитно.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com