Общината във Враца устрои небивал празник. До елхата са ставали какви ли не чудеса, но за първи път завъртяха прасенце на шиш, на дълги маси подредиха бутилки с бяло и червено вино. И много от мезетата и напитките са произведени в Лозята, мястото, без което Враца не би била същата. Старите врачани имат там малки вили и лозя, от които пълнят бъчви с дъхавия врачански мискет. От това грозде става още по-дъхава ракия и вино, наречени от стари времена врачанска теменуга. И днес е чест да имаш лозе в Лозята – хем близо до града, хем в подножието на планината. Мястото става и за вила, и за земеделски чифлик, и за модерна ферма.
Точно тази даденост прозря общината и обяви празник на продуктите, произведени на това култово за врачани място – вина, ракии, мезета. Той се състоя през уикенда, но намерението ни е да го превърнем в традиция, обяви кметът Калин Каменов при откриването му. Целта е да се даде повод на врачани да се съберат, да си пийнат и хапнат сладко и
да се повеселят преди Коледа
Но общината има и друг замисъл – да провери доколко градът под Околчица, известен с Войводата, девойката Тодорка, живяла на това място преди 8000 години, с рогозенското съкровище, разнасящо тракийската слава на България по света, да стане и кулинарна дестинация. Много наши и чужди туристи биха дошли да си похапнат сладко от мезетата, призведени с продукти от Лозята и другите околности на града и да пийнат от носещите дъха на билки бутикови вина и ракии. И да си тръгнат с „врачанска теменуга".
Празникът се състоя до елхата, извисила се току до паметника на Христо Ботев на едноименния централен площад. Какво ли нямаше по масите – прозрачни филийки от филета, апетитни суджуци, сурова и варена сланина. Вината – над 30. Всичките на местни лозари и винари с професии далечни от тези на винопроизводителите.
Участниците в кулинарния празник
се състезаваха в 4 категории
бели, чрвени вина, ракии и мезета. Две журита оценяваха питиетата и мезетата. Енологът Цветанка Иванова оглави виненото жури, а Юлия Кръстева – за мезетата. И двете са технолози в хранителния бранш и бяха много прецизни при оценките. До тях бяха и производители, ресторантьори, известни разбирачи на врачанските табиети. Журитата трябваше да дегустират над 70 продукта. И докато те отпиваха фино от чашите с вина и ракии, масовката мина на тотално веселие. Врачани се заредиха за парче печено месце от прасенце, въртяно на шиш, за филета, карета от отбрано месо, за суджуци и кърначета, за безформени мръвки. Цялата вкусотия се поливаше с вина – домашни и от местни винарни.
Кметът Калин Каменов изненада с наградите. Той счупи традицията за даряване на сервизи, кухненски ножове и керамични сувенири. Те бяха оригинални - 7-килограмов еленски бут и бъклица с врачанска теменуга от специална селекция. За най-добро бе обявено виното на Иван Тодоров, който си тръгна с еленски бут.
При червените надпреварата бе най-оспорвана
заради най-големия брой кандидати за слава, но енолозите дадоха първото място на Димитър Иванов. Ракията на Венчо Петков се оказа без конкуренция сред редица гроздови и пловоди шедьоври.
При мезетата изненадващо първото място получи сланината на Владимир Тодоров. Тя издържа конкуренцията дори на мезето от биволско месо на Емилия Георгиева и разнообразните деликатеси на фирма „Млечен рай".
Хората започнаха да питат откъде може да си купят такива мезета за своята коледна трапеза. Започнаха и пазарлъци.
Врачани не дочакаха да кажат имената на победителите. Почерпени преди това, те се заловиха на кръшни хора. От време на време някой се пускаше, за да се доближи до маса с вино и да си пийне още малко. Дори и времето се веселеше като тях – празникът започна със силен вятър, мина през дъжд, а накрая разноцветна дъга озари небето над празнуваща Враца.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
