Волният ездач Галактион

Стара Загора. Всяко село си има по един луд, всяка институция по една черна овца. Или по точно - един волен ездач, който не се съобразява с нищо и прави каквото си знае. В Светия синод на БПЦ това е старозагорският владика Галактион. Мине не мине време, и името му се замесва в някакъв скандал. Въпреки че понякога се оказва, че скандалът е преувеличен.

Около Галактион за пореден път завря и закипя в сряда. Тогава лидерът на "Подкрепа" д-р Константин Тренчев обяви, че владиката има фирма за трансплантация на органи. Медиите бързо се ориентираха в Търговския регистър и разбраха, че става дума за дядо Галактион. Само че не е бил собственик, а член на Съвета на директорите на "Тъканна банка остеоцентър България" ЕАД от 21 ноември 2007 г. И, както свидетелства същият регистър, се е оттеглил на 10 март 2010 г.

Че не е редно духовник да се занимава с бизнес, не е. Но поне от канонична гледна точка няма нещо чак толкова скандално - трансплантацията по принцип се одобрява от църквата, защото се вписва в християнската етика за жертва към ближния. Но иначе едва ли има друг член на Светия синод, около който да се е вдигало толкова шум, колкото около Старозагорския митрополит Галактион.

Любител на ветренското мерло, щедър дарител на детски домове, дядо владика не е пропуснал един мач на "Левски". Футболът е голямото изкушение на дядо Галактион още от дете. В семинарията той е превръщал всеки предмет във футболна топка. Когато веднъж устройва цял мач с тенджера от манастирската кухня, за малко да го изключат, си спомняше покойният днес негов преподавател, отец Анатолий Балачев.

Само че Галактион не е човек, когато можеш лесно да изгониш от някъде. Неслучайно състудентите му веднага преиначават Галактион в Галактика. Не само поради съзвучието, но и поради широките му интереси и буден ум. За него се шегуват, че членува в два синода - веднъж като владика, веднъж като член на УС на Българския олимпийски комитет от 1990 г. И че е лоби на футбола в църквата, а на църквата - в спорта.

Но въпреки че бе личен приятел на Иван Славков, веднага след 10 ноември дядо Галактион започна да се изявява като монархист и антикомунист и на литургиите започва да многолетства не за правителството, а за "православния наш цар Симеон II". В разгара на разкола се присъедини към разколниците и се закани, чеще гони червените дяволи от храма. За което бе избран за депутат от листата на СДС в 36-ото народно събрание. Като такъв той бе осветлен като агент на Държавна сигурност с псевдоним Мишо. Което изобщо не го смути. А през 1995 г. той предвиди, че синодалният бунт е обречен, разкая се и се върна под крилото на Негово светейшество Максим.

Но шило в торба не стои. През януари 2001 г. Светият синод го изпрати на молитвената седмица във Ватикана по случай новото хилядолетие, с изричното нареждане да си затваря устата относно готвената вече визата на папа Йоан Павел II. Далновидният владика обаче отново усети накъде духа вятърът. И обяви, че БПЦ ще посрещне Светия отец, както подобава. С което постави патриарх Максим и целят синод пред свършен факт.

С това обаче волните изпълнения на дядо Галактион далеч не свършиха. Той изправи още веднъж на нокти синода с прословутите си архонтисвания - първо на Слави Бинев, и то в Рим, а миналата година - на Иван Петров-Чомбе. Светият синод се опита да му дири сметка. Не само за архонтите, а и за парите от извършените от него венчавки в "Св. Александър Невски". Владиката обаче отказа всякакви обяснения, залости се в митрополията си и не стъпи 2 г. на заседанията на синода в София, изпращайки по пощата болнични листове.

Когато обаче има проблеми, владиците веднага се сещат за непокорния си събрат. И го ползват за "пожарникар". Когато излезе решението на съда в Страсбург относно разкола в БПЦ, именно митрополит Галактион бе упълномоще да преговаря с лидера на разколниците епископ Инокентий, който е негов духовен син. А когато решиха да свалят Западно и Средноевропейски владика Симеон, отново на него бе поверено временното управление на задграничната ни епархия.

Сигурно затова за своята 60-годишнина Галактион бе награден с орден на Българската православна църква "Св. Климент Охридски - I степен". Който бе връчен след тържествена служба, в която взеха участие седем митрополити и шест епископа на БПЦ. И която бе уважена от Жан Виденов, Любен Корнезов, областния управител Мария Нейкова, тогавашния старозагорски градоначалник проф. Светлин Танчев. И, разбира се, от Слави Бинев и от Иван Славков-Батето.

Така че - повече от сигурно е, че още дълги години дядо Галактион ще изправя на нокти православната общност у нас. Като се започне от свещениците в собствената му епархия, които постоянно размества напред-назад, и се свърши със събратята му от синода. Но и че ще гаси пожари в църквата, когато се наложи.