Раймонд Вагенщайн е глава на "Колибри", едно от най-големите издателства у нас. Синът на писателя Анжел Вагенщайн често води в България някои от най-интересните световни автори и е изключително запален кулинар. Ценителите на добрите ястия няма как да не познават трите му готварски книги, които се превърнаха в бестселъри у нас - "Моята кухня" (1996), "Моята кухня 2" (1998) и "Моята кухня 3" (2009). Авторитетната международна фондация "Гурман" в Мадрид го награждава за тематични творения. Вагенщайн младши преди време предложи на вечно капризните французи да се опитат да приготвят нашенски блюда. Томчето получава приз за най-доброто в своя жанр. Сега обаче Вагенщайн е категоричен, че повече няма да пише подобни трудове. Това обаче не означава, че страстта му да се вихри сред тенджерите е по-малка. Тъкмо обратното.
Вагенщайн е от кулинарите, които не правят компромиси с храната. За него в готвенето няма "висша мода" и "конфекция", защото всичко е първа класа и "глезотия". И най-сложните рецепти са лесни за Раймонд, защото умее да майстори много неща. Застане ли край печката, започва истинско свещенодействие. Особено през уикендите, когато може да отдели по три-четири часа. Обикновено блюдата от любимата му сефарадска кухня (сефарадите са испанските евреи) изискват точно толкова време. Нейните тайни, които са доста завъртени, му разкрива още баба му. Оттогава сред специалитетите му са кюфтета от праз, задушено телешко месо, много ястия с патладжани. "Готвенето ми доставя голямото удоволствие, не се вълнувам толкова от опитването. Когато влагаш чувство, винаги се получава добре", обяснява веруюто си издателят.
"Като дете прекарвах доста време сам вкъщи и бях принуден да си приготвям обеда. След това имаше период, в който нямах много работа и се заех с изучаването на много дебела книга за китайската кухня. Постепенно се запалих по източните блюда. Това увлечение вече премина", разказва за началото издателят. Така се запалва не само по различните вкусове, но и по колекционирането на съответните писания. В момента има повече от 200 издания на пет езика. Повечето от тях са подредени на специални лавици в кухнята, а тези, които не използва, са складирани из шкафове. Раймонд дотолкова се е специализирал, че от птичи поглед знае дали ще стане нещо от която и да е рецепта.
"В света има наистина съвсем малко хубави готварски книги. С всяка година те стават все повече и все по-красиво оформени, защото има издатели, които се занимават само с това. Смисълът на подобно ръководство не е да си го сложите на масичката в хола, а да го използвате пълноценно", съветва Вагенщайн. Най-важното за него са точните мерки, теглилки и времена. Неща от рода на "печете, докато стане" или "подправете на вкус" определено са аматьорски. За Раймонд най-добър в жанра е китайският майстор Кенет Ло, за който "Индипендънт" пише, че е номер 1 във Великобритания. Преди да напише първото от 40-те си произведения, той вече е завършил Кеймбридж и е шампион по тенис.
Силвия Вагенщайн, съпругата на издателя, също споделя неговите тенджери и тигани, но що се отнася до това, кой е по майстор, той е категоричен: "Ще бъда най-добрият и най-скромният."
Много неща за храната Раймонд научава от пътуванията си в чужбина, анализира сериозно менютата в ресторантите, а понякога дори моли главните готвачи за рецепти. От Порто се прибира с тайните на салата от свински уши, особено популярна там. Но "чудесиите", които му сервират в 4-звездни ресторанти в Китай, много го разочароват. Парижката лучена супа също му е любима, но в повечето ресторанти у нас не я приготвят особено сполучливо.
"Главните готвачи са доста слаби. Традицията се губи и се залита по различни чужди манджи. Като видя някъде да пише "гурме" или "авторска кухня", ми става лошо", обяснява издателят. Въпреки това смята, че българите израстват в кулинарната си култура. "Започват да се замислят за това, какво ядат и дали не се тровят. А преди години консумираха, каквото намерят. Добрите готвачи, особено по Черноморието, са рядкост. Навремето идиотската школа на "Балкантурист" и Асен Чаушев развалиха поколения готвачи и ресторантската кухня за години напред. Книги от тази вълна нанесоха страховити вреди на всеки, който се опитваше да готви по тях", разказва Вагенщайн. Не толкова критичен е към писанията на Пенка Чолчева. "Те са интересни, макар че са в стила на "вземете това и онова", пояснява той.
Всичките му ВИП гости, които кани у нас, твърдят, че българската кухня е от най-изкусителните. "Агнешкото много им харесва. В някои държави изобщо не познават това животно. Използват по-възрастните - шилета. Подобно агнешко се среща и в някои области на Италия и в Южна Франция, но общо взето не е много популярно", разкрива издателят. В специалното меню, което ще избере за следващия си почетен гост - писателя Марио Варгас Льоса, който ще дойде у нас през април, вероятно ще присъства именно агнешкото.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
