София. Понеделник сутрин. Софиянци отиват на работа. Рейсовете са претъпкани, в метрото ври и кипи. По същото време на главната столична улица "Цар Симеон" денят още не е започнал. Работещите там още са по домовете си. За тях е рано да отворят дюкянчетата си предиобед. Няколкото души, които срещаме, подскачат от крак на крак, докато чакат нетърпеливо някой да мине и да ги наеме за някаква работа. Тарифата е "тънка" - за 10 лв. надница за ден. На черно, разбира се.
От години столичните улици "Пиротска" и "Цар Симеон" са оазис на Ориента в центъра на София. За най-върлите фенове на арабската кухня и магазинчетата там са кулинарен рай. Има от пиле мляко - от нахут, киноа, агнешко, чай, кафе и изобилие на подправки. Но в последните дни полицаите са повече от търговците. Причината - ордите от имигранти, скупчени на всеки ъгъл в столичния център. Униформените са нащрек, причакват групичките от мургави чужденци, които се въртят край магазините за кафе и цигари, наобикалят ги и проверката на документи започва. Ако някой не може да се легитимира, полицаите го прибират в районното за изясняване на самоличността.
Намираме Али в магазина му на ул. "Цар Симеон". От няколко години той продава кафе, чай и подправки. Твърди, че много му харесва България, уредил си е живота.
И е един от малкото, които искат да останат. След като е пресякъл нелегално границата преди години, вече е успял да се устрои, да получи лична карта. Мечтата на всички араби - личната карта, която ти дава възможност да пътуваш в цяла Европа. Първоначално е искал да иде в Германия при някой от многото си братовчеди там. След като си е направил бизнес обаче, не иска да мърда от София. "Има много чужденци, араби и всякакви. Сега всички търсят работа, помагаме на когото можем. Ама за малко пари - 10-15 лв. на ден", обяснява на развален български мъжът.
Най-вървежни на улицата се оказват обаче не дюнерджийниците, с които българите свързват арабите, а колцентровете. В дюкянчетата надписите са на арабски и английски и в тях през интернет можеш да се свържеш с която и да е държава за малко пари. Цената на минута до Сирия например е 35 стотинки. И тези места са своеобразен сборен пункт за чужденците. "Понякога пред такива будки има по 100 души", казва жена, която работи наблизо.
В една от CALL будките се срещаме с 19-годишния Мохамед Пара. Той е от Сирия. Пристигнал е преди около месец, нелегално. Сам, с GPS-a на телефона си пресякъл браздата необезпокояван. След което е бил закопчан от нашите граничари. Съдбата го довела в София - при Намиб. Така тийнейджърът започва да си изкарва прехраната, като помага. "Първоначално исках да замина към Швеция. Близки обаче казаха, че и там вече нямало много възможности. "Затова сега искам да се върна обратно в Турция, където има и работа, и приятели", разказва пред екипа ни Мохамед. Властите у нас обаче не го пускат. Парадоксално. При положение, че уж имигрантите са ни много, а искаме и ограда да строим за милиони на браздата с Турция. Мохамед сега чака да му върнат сирийската лична карта, за да може да се върне в южната ни съседка. Обещали са му това да стане след седмица. Разказва, че лично той познава доста бегълци, които искат да се върнат към Турция.
Не и коафьорът Ел Си обаче. Сириецът се е захванал с вървежен бизнес - има бръснарница. Фризьорските салони са хит сред имигрантите на ул. "Цар Симеон". Ел Си ни посреща в своя, оборудван в модерния на изток червен цвят. В родната Сирия е учил за коафьор. "Доволен съм. Тук е моят живот. Не искам да се връщам в Сирия. Сега ще запиша колеж да уча френски", казва Ел Си, докато приветства поредния си клиент - също сириец, дошъл да се обръсне. Не работи скъпо. Цената на мъжката фризура е 10 лв., бръсненето струва 5 лв. Мнозинството от клиентите, разбира се, са от Сирия и Афганистан. Ел Си не се оплаква от оборота наскоро си е наел и маникюристка - Вени.
По-надолу по уличката пък иракчанинът Аладин има бистро. Заведението му, което привлича доста хора, е малко, но уютно. И типично в арабски стил. Храната изглежда вкусна и евтина. Едно ядене струва около 5 лв. Казва, че живее от 7 г. в страната ни, но все още не може да разбере защо българите не харесват арабите. "А имам много клиенти и обичат храната. Мен обаче не ме харесват. Ама няма проблем", маха с ръка Аладин, докато сервира на поредния клиент.
Минава пладне. Пред кръчмата на Аладин се чува глъчка. Мургавите мъже стават повече и по-нетърпеливи. И днес трябва да намерят начин да изкарат заветните 10 лв. - в нерадостната Арабска есен, попарила надеждите на Арабската им пролет.
Черна борса за адреси
Някои от сирийските бегълци въртят черна борса за адресни регистрации. Документът е нужен, когато кандидат-бежанецът иска да напусне центъра на временно настаняване към Агенцията за бежанците у нас. За да могат да си потърсят собствено жилище, бегълците трябва да посочат адрес за пребиваване в страната. За целта те намират хора, които вече са се устроили. Именно такъв човек трябва да декларира в дирекция "Миграция" към МВР, че е готов да подслони имигранта. При проверка понякога се оказва, че само в даден столичен апартамент са настанени 50-60 човека. Естествено, доста от столичаните дават адреса си срещу пари. Твърда тарифа за "услугата" няма. Всичко е въпрос на пазарлък и устна договорка.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
